Едно лятно утро, по време на Маями Гран При“, случайно

Едно лятно утро, по време на „ Маями Гран При “, инцидентно срещнах състезателя от „ Формула 1 “ Джордж Ръсел. „ Късмет през днешния ден “, му споделих и започнах да се отдалечавам.   Но тази имитация ми се стори някак неправилна, по тази причина се обърнах и прибавих: „ Предполагам, че шансът няма нищо общо. “„ Точно по този начин “, отвърна той. „ Всичко е въпрос на старателен труд. “  Прав е...   Тази преживелица споделя за Inc. Джеф Хейдън, преподавател, известен глас в LinkedIn и X, създател на.   Това, че всичко е въпрос на старателен труд обаче не значи, че почитаме – най-малко не и колкото си мислим – хората, чиито достижения се дължат съвсем само на вложените от тях старания. Нито пък постоянно се отнасяме към тях по този начин, както заслужават - когато ги наемаме, покачваме или оценяваме представянето им, написа Хейдън.    Според поредност от изследвания, оповестени в Personality and Social Psychology Bulletin, хората са склонни да подценяват по-квалифицираните фрагменти за сметка на такива с присъщ гений. 
Виновен е феноменът, наименуван „ пристрастност към даровитите “ – податливост да оценяваме самородните гении по-високо, в сравнение с хората, които показват блян.
Участниците в първия опит от проучването получили биографиите на двама пианисти (нито един от които, несъмнено, не е същински музикант). Единият бил разказан като дарование, а другият – като извънредно грижлив в развиването на уменията си.

След това учените пуснали на пробната група еднакъв запис и ги помолили да оценят уменията и възможностите на мнимите пианисти да намерят претовареност и реализиран триумф в бъдещето.

Какво се случило?

Въпреки че единствената разлика сред двамата била в биографиите им, интервюираните – професионални музиканти, предпочели самородния гений.

Странен извод е, че колкото по-квалифицирани да оценят осъществяванията били участниците в пробната група – въпреки че поставяли усърдието над гения – толкоз по-пристрастни били в интерес на дарованието.

По-късно учените провели още един опит, който е по-приложим в областта на бизнеса. Този път употребявали двама мними бизнесмени с едни и същи умения и качества. Според описанията им единствената разлика сред тях била, че единият е „ знамение “, а другият е вложил доста време и труд в развиването си.

Експерименталната група– този път състояща се от същински бизнесмени, изслушала два пъти едно и също показване и трябвало да оцени шанса на двамата за триумф, демонстрацията на качества, гения им и тяхната (теоретична) податливост да влагат.

Макар да споделили, че ценят усърдието повече от дарбата, интервюираните още веднъж предпочели самородния гений, макар че имал по-малък лидерски опит, 30 пункта по-нисък коефициент на просветеност и $30 000 по-малък капитал.

Тези резултати ни водят до следните изводаи:

Когато описвате себе си, прибавете щипка „ самобитност “

Представете си, че сте притежател на тим от „ Формула 1 “ и разглеждате кандидатура на играч като Джордж Ръсел за едно от свободните места. Когато го помолите да опише досегашната си кариера, неговата невзискателност може да го подтикне да се концентрира напълно върху инвестиции труд. Може даже да каже: „ В началото се представях извънредно на картинг пистата, само че работих доста крепко през годините. “

Звучи като превъзходен отговор, само че вашата подсъзнателна податливост да предпочитате вродения гений – съгласно науката всички я имаме – може да занижи персоналната ви оценка за Джордж.

Какъв тогава е по-добрият отговор? Той би могъл да каже: „ Осъзнах, че имам заложба, и през годините работих крепко, с цел да я развия. “

Същото важи и за вас.

Ако сте кадърен програмист, не избирайте „ скромния “ метод и никога не казвайте на евентуален клиент, че сте били несъвършен възпитаник, само че от този момент сте вложили доста труд в развиването си. Обяснете му, че програмирането ви се е отдавало още в гимназията и от този момент сте вложили в трупането на доста опит и умения, и му разкажете за сполучливо изпълнените си планове.

Ако пък сте дарование, близките ще ви считат за още по-компетентни.

Накратко, използвайте подсъзнателната податливост в своя изгода.

Когато обаче интервюирате или оценявате някого, не позволявайте да се поддавате на „ самородността “.

Преди да започнете да търсите чиновници, решете тъкмо какви умения, опит и качества са ви нужни – какви проблеми ще реши идеалният претендент и каква стойност ще донесе на вашата компания.

Оценявайте всеки по авансово подбрани критерии. Преценявайте техните умения, качества и опит по тяхната същина, а не по това по какъв начин са добити. После вземете поради естеството на позицията.

Проучване, оповестено в Journal of experimental social psychology, сочи, че персони, които дължат качествата си на своето старание, се оправят по-добре в функции, които изискват работа в екип. Те имат преимущество и колкото за настройката, защото убеждението им, че интелектът, уменията и качествата се градят с труд, им оказва помощ да не се отклоняват от курса и да възприемат компликациите като провокации, а не като пречки, за разлика от хората с закрепена настройка.

Това, несъмнено, не значи, че не би трябвало да наемате естествено надарени фрагменти. Напълно допустимо е – както Джордж потвърждава, човек да бъде по едно и също време и саморасъл, и построен гений. Повечето хора, които имат изключителни умения, изключително когато се касае за физически съставен елемент, нормално са сплав от двете.

Повечето сполучливи персони имат не закрепена настройка, а настройка за напредък.

Вас пък ви интересува на първо място крайният резултат, а не пътят до него. Самородният гений не е по-добър или по-лош претендент за дадена позиция от различен, който с времето е развил същия набор от умения.

Как най-подходящият претендент е станал подобен няма значение. Важно е само кой е най-подходящият съгласно критериите, които сте заложили.