Българката, която стана Валиде султан
Едно красиво девойче, раснало в скута на Родопа, по генезис християнка, с име София (или Соня съгласно някои), става наложница на османския султан Абдул Хамид I, майка и валиде султан на султан Мустафа IV.
Знае се сигурно, че е родена през 1761 година в малко село, където хората съумели да запазят вярата си по време на всеобщите потурчвания през 1670 година
Как е попаднала в харема на султана, можем единствено да гадаем, известно е какви са методите и пътищата, по които стотици хубави девойки се озовават там. Ражда му наследник, Мустафа. Надявала ли се е в миналото да види сина си на престола? Едва ли, не е била единствена.
След гибелта на Абдул Хамид I идва Селим III, посочен приживе за правоприемник, наследник на наложница, подарена му от татарския хан. Той имал хубавото желание да обуздае еничарите, които почнали да своеволничат и да не се подчиняват, само че в избухналия еничарски протест той самият бива свален от власт и пратен на изгнание в египетската пустиня.
Което значи - на гибел!
Някои исторически данни дават учредения да се мисли, че възкачването на Мустафа на престола е горе-долу инцидентно. Така красивата родопчанка се оказва на върха на властта и опциите, става Валиде султан. Навярно е кроила проекти и лелеяла фантазии, само че нищо от това не се реализира, тъй като се случва най-лошото - еничарите не харесват и сина й, тъй като не заплаща постоянно заплатите им. Само след 14 месеца той е свален от власт, през юли 1809 година, и хвърлен в подземието на една цитадела.
Новият султан Махмуд III заповядва да го удушат - известно е, че по законите на шериата не може да се пролива кръвта на султан. За Айше Сенийепервер настават черни дни на паника и боязън, тя не знае дали също няма да бъде убита, само че най-много се опасява за живота на внука си Ахмед, който по това време е на 14 година Какви ли мисли и видения са й минавали през мозъка, с цел да се реши на подобен риск - да го заведе в родната си планина, да го отдалечи от дворците, в които непрекъснато се мътят
пъклени проекти за нечия крах
В България обаче я чака нов удар, доста пагубен - селото й е опожарено и разрушено изцяло при нов опит за ислямизиране на популацията, очевидно неудачен.
По-нататъшната орис на родопчанката е като писателска небивалица. Тя се заселва в помашко прилежащо село, където хората я одобряват с положителни усеща, тъй като и тя като тях е принудена да одобри непознатата религия, само че приказва техния език и в сърцето си носи любов и грижа за тази, българската земя.
Когато през 1811 година настъпва апетит, заради неприятни естествени бедствия, тя
прежалва скътаните си за черни дни алтъни
и купува на хората храна, с цел да оцелеят!
Твърди се, че в символ на признателност по-късно те й издигат огромна двуетажна къща, наречена Айше конак.
Синята джамия, издигната от внука султан Ахмед I
По-нататъшната орис на София-Айше в действителност звучи необикновено, като холивудски сюжет. Когато хората на султан Селим III почват да събират млади момчета за постоянната му армия, нейните съселяни я молят да им даде пари да изплатят момчетата си, по два алтъна на човек. Но тя ги поддържа и финансира за нещо друго - да купят оръжие и да пазят прохода, с цел да не позволен аскера да навлезе по селата.
Легендите описват, че персонално София, яхнала черен кон с бяло
леке на челото, облечена в мъжки облекла,
опасана със сабя и затъкнала на кръста си сребърни пищови, обикаля армията от помаци и им дава кураж. Дотогава малко на брой се досещали коя е, какво е предишното й, само че след всичко това се разчува. И след отблъскването на таборите първенците на 12 села коленичат в краката й и се вричат във честност. Твърди се, че славата й по този начин се разнесла в близост, че българи от Беломорска Тракия и от Югоизточна Македония пращат делегации и желаят нейната протекция против турски изедници и българи разбойници, като дават обещание да й заплащат за това налог.
Малко евентуално е властта да е позволила основаването на страна в страната, само че легендата продължава в същия възхитен жанр: Соня, която възвърнала името си,
набирала от ден на ден и повече мъже за своята армия, намерила хора да ги образоват в пукотевица. Венеция и Генуа създават за нея оръдия и гюллета за тях, а барута го вършат локални майстори. Всички оръжейници от близко и отдалеко се хващат да й оказват помощ с майсторлъка си.
Кой знае по какъв начин би приключило всичко това, в случай че не била следващата Руско-турска война, от която дръзката българка се възползва, с цел да разпростре властта си чак до Дедеагач. Когато войната поражда съответните брожения и ужас в Османската империя, когато излиза наяве, че на султан Махмуд III му се клатят краката, някогашната валиде султан повежда внука си, към този момент на 24 година, към Истанбул. Как ли се е вълнувала, виждайки, че наближава часът на възобновената правдивост, на осъществените й секрети фантазии. Шествието било ослепително -
500 конници и 800 пешаци в униформи, извезани със златни галони!
Самата Соня е в колесница с четири бели коня. И както единствено в романите и филмите става, на един ден път до столицата 67-годишната жена получава сърдечен припадък и умира. Казват, че последните й думи към внука й били: “Ахмед, като станеш султан, дай независимост на българите. Аз съм българка, ти също имаш българска жила, тъй като си мой внук”.
Погребват я в джамията Еюп в Истанбул
Твърди се, че когато се подписва през 1829 година Одринският контракт, султан Ахмед в действителност упорства на българите да им се даде свободна българска страна сред Дунав и Стара планина, както е заречен на баба си. Защо съветският император споделя посредством ген. Дибич, че българите би трябвало да почакат за това, е към този момент друга тематика.
И по този начин, с Одринския контракт се дава самостоятелност на Гърция, васалитет на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова, а на българите се оферират пустеещите земи в Южна Украйна и Бесарабия - там да се преселят, безкрайно. Факт е, че в случай че тези земи се трансформират в плодородни поля и градини, то е с помощта на българите. Но не по този начин го е мечтала тогавашната Валиде султан, хубавата Соня от Родопите. Нейният внук точно строи прелестната Синя джамия, която и през днешния ден е знак на столицата.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Знае се сигурно, че е родена през 1761 година в малко село, където хората съумели да запазят вярата си по време на всеобщите потурчвания през 1670 година
Как е попаднала в харема на султана, можем единствено да гадаем, известно е какви са методите и пътищата, по които стотици хубави девойки се озовават там. Ражда му наследник, Мустафа. Надявала ли се е в миналото да види сина си на престола? Едва ли, не е била единствена.
След гибелта на Абдул Хамид I идва Селим III, посочен приживе за правоприемник, наследник на наложница, подарена му от татарския хан. Той имал хубавото желание да обуздае еничарите, които почнали да своеволничат и да не се подчиняват, само че в избухналия еничарски протест той самият бива свален от власт и пратен на изгнание в египетската пустиня.
Което значи - на гибел!
Някои исторически данни дават учредения да се мисли, че възкачването на Мустафа на престола е горе-долу инцидентно. Така красивата родопчанка се оказва на върха на властта и опциите, става Валиде султан. Навярно е кроила проекти и лелеяла фантазии, само че нищо от това не се реализира, тъй като се случва най-лошото - еничарите не харесват и сина й, тъй като не заплаща постоянно заплатите им. Само след 14 месеца той е свален от власт, през юли 1809 година, и хвърлен в подземието на една цитадела.
Новият султан Махмуд III заповядва да го удушат - известно е, че по законите на шериата не може да се пролива кръвта на султан. За Айше Сенийепервер настават черни дни на паника и боязън, тя не знае дали също няма да бъде убита, само че най-много се опасява за живота на внука си Ахмед, който по това време е на 14 година Какви ли мисли и видения са й минавали през мозъка, с цел да се реши на подобен риск - да го заведе в родната си планина, да го отдалечи от дворците, в които непрекъснато се мътят
пъклени проекти за нечия крах
В България обаче я чака нов удар, доста пагубен - селото й е опожарено и разрушено изцяло при нов опит за ислямизиране на популацията, очевидно неудачен.
По-нататъшната орис на родопчанката е като писателска небивалица. Тя се заселва в помашко прилежащо село, където хората я одобряват с положителни усеща, тъй като и тя като тях е принудена да одобри непознатата религия, само че приказва техния език и в сърцето си носи любов и грижа за тази, българската земя.
Когато през 1811 година настъпва апетит, заради неприятни естествени бедствия, тя
прежалва скътаните си за черни дни алтъни
и купува на хората храна, с цел да оцелеят!
Твърди се, че в символ на признателност по-късно те й издигат огромна двуетажна къща, наречена Айше конак.
Синята джамия, издигната от внука султан Ахмед I
По-нататъшната орис на София-Айше в действителност звучи необикновено, като холивудски сюжет. Когато хората на султан Селим III почват да събират млади момчета за постоянната му армия, нейните съселяни я молят да им даде пари да изплатят момчетата си, по два алтъна на човек. Но тя ги поддържа и финансира за нещо друго - да купят оръжие и да пазят прохода, с цел да не позволен аскера да навлезе по селата.
Легендите описват, че персонално София, яхнала черен кон с бяло
леке на челото, облечена в мъжки облекла,
опасана със сабя и затъкнала на кръста си сребърни пищови, обикаля армията от помаци и им дава кураж. Дотогава малко на брой се досещали коя е, какво е предишното й, само че след всичко това се разчува. И след отблъскването на таборите първенците на 12 села коленичат в краката й и се вричат във честност. Твърди се, че славата й по този начин се разнесла в близост, че българи от Беломорска Тракия и от Югоизточна Македония пращат делегации и желаят нейната протекция против турски изедници и българи разбойници, като дават обещание да й заплащат за това налог.
Малко евентуално е властта да е позволила основаването на страна в страната, само че легендата продължава в същия възхитен жанр: Соня, която възвърнала името си,
набирала от ден на ден и повече мъже за своята армия, намерила хора да ги образоват в пукотевица. Венеция и Генуа създават за нея оръдия и гюллета за тях, а барута го вършат локални майстори. Всички оръжейници от близко и отдалеко се хващат да й оказват помощ с майсторлъка си.
Кой знае по какъв начин би приключило всичко това, в случай че не била следващата Руско-турска война, от която дръзката българка се възползва, с цел да разпростре властта си чак до Дедеагач. Когато войната поражда съответните брожения и ужас в Османската империя, когато излиза наяве, че на султан Махмуд III му се клатят краката, някогашната валиде султан повежда внука си, към този момент на 24 година, към Истанбул. Как ли се е вълнувала, виждайки, че наближава часът на възобновената правдивост, на осъществените й секрети фантазии. Шествието било ослепително -
500 конници и 800 пешаци в униформи, извезани със златни галони!
Самата Соня е в колесница с четири бели коня. И както единствено в романите и филмите става, на един ден път до столицата 67-годишната жена получава сърдечен припадък и умира. Казват, че последните й думи към внука й били: “Ахмед, като станеш султан, дай независимост на българите. Аз съм българка, ти също имаш българска жила, тъй като си мой внук”.
Погребват я в джамията Еюп в Истанбул
Твърди се, че когато се подписва през 1829 година Одринският контракт, султан Ахмед в действителност упорства на българите да им се даде свободна българска страна сред Дунав и Стара планина, както е заречен на баба си. Защо съветският император споделя посредством ген. Дибич, че българите би трябвало да почакат за това, е към този момент друга тематика.
И по този начин, с Одринския контракт се дава самостоятелност на Гърция, васалитет на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова, а на българите се оферират пустеещите земи в Южна Украйна и Бесарабия - там да се преселят, безкрайно. Факт е, че в случай че тези земи се трансформират в плодородни поля и градини, то е с помощта на българите. Но не по този начин го е мечтала тогавашната Валиде султан, хубавата Соня от Родопите. Нейният внук точно строи прелестната Синя джамия, която и през днешния ден е знак на столицата.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ