Небето е границата!: Дете на български емигранти в САЩ жъне успехи на терена и в училище
Едно извънредно надарено дете върви по стъпките на татко си Емил Сотиров, който е бивш футболист-нападател от Славия.
Дилън си проправя пътя във футбола в Съединени американски щати.
Ето какво описа майка му Галя:
Нашият наследник се споделя Дилън и е единствено на 12 год., само че жъне изключителни триумфи за малко време.
Започва да играе футбол от 6 год възраст и предходната година беше признат в влиятелния Северна Каролина Футболен Клуб като нападател.
В края на годината бе разгласен за голмайстор и най-хубав състезател на годината измежду юношите.
Това лято беше поканен да взе участие в съревнование за Олимпийската подготвителна академия на Щата Северна Каролина ( NC Olympic Development Program) и предходната седмица получихме публично писмо че е признат!
Тези триумфи са реализирани с извънредно доста труд, Дилън тренира неуморно 4-5 дни в седмицата с клуба, учебния тим ( TMSA- Математическата гимназия в Кери, Северна Каролина) и с татко си в свободното време, който е също извънредно добър и почитан треньор в TMSA и NCFC клуб.
Ние живеем в Щатите от 25 години, синът ни е роден тук, само че приказва Български и знае от къде са му корените. Освен футбол, Дилън също играе голф и е свири на пиано. Животните и пеперудите са му уязвимост и има дребна болонка " Оскар " с която са неразделни. Посещаваме България и нашите фамилии когато можем, само че носиме нашата блага татковина в сърцата си!
Искам да споделя тази добра вест, с цел да може да стимулира и въодушеви повече деца в България да следват фантазиите си и да се трудят. Всичко се възстановява! " Sky is the limit! " (б.ред. Небето е границата!)
Ето и по какъв начин Галя отговори на нашите въпроси:
Защо заминахте за САЩ и удовлетворени ли сте от избора, който сте създали?
Двамата със брачна половинка ми дойдохме в Съединени американски щати по друго време, аз по студентска програм 1999 да изучавам в Американски лицей и обмяна на опит, а Емил пристигна малко преди мен със зелена карта. Ние се запознахме в Бостън в следствие. Той тогава играеше в MLS - Revolution и също тренираше женския тим на влиятелна частна академия в Massachusetts ( Lexington Christian Academy). Бостън ни хареса, динамичен град изпълнен със студенти и млади, амбициозни хора, само че откакто сина ни Дилън се роди, се преместихме в Сан Диего, Калифорния най-вече поради времето, където може да се играе футбол навън по всяко време.
След няколко години се преместихме назад на Източния бряг с цел да сме по-близо до Европа и България, пътуванията са доста по-кратки, и по този начин попаднахме в Апех, Северна Каролина.
Тук е умерено, зелено, има 4 сезона, горещо лято и мека зима. Хората са добродушни, усмихнати и се натъртва на спорта, изключително футбол, парковете са цялостни с деца и се тренира старателно. Сега Емил тренира в Математическата гимназия,където сина ни учи и също в професионалния клуб за юноши North Carolina Football club, където и Дилън играе в най-високата лига.Доволни сме от избора си, въпреки че ни се желае лятото да не е толкоз влажно.
Трудно ли е за българи в Съединени американски щати или там е по-вероятно да бъде реализиран триумф?
Не бихме споделили че е елементарно, само че житейския опит тук ни научи на труд и дисциплинираност.
Какво пречи на България да бъде привлекателна за българите, с цел да остават тук младите и можещи хора?
Младите хора би трябвало да се стимулират непрекъснато! Нужна е дисциплинираност и напътствие за да се научат да споделят, вземат верни решения и добият сигурност.
Децата гледат от родителите и копират каквото видят.
Чистотата, положителните привички и време прекарано навън (спорт, игра) е извънредно значимо за развиването на един млад организъм.
Финансовото състояние е също от огромно значение, без пари и поддръжка доста е мъчно да се реализира каквото и да било.
Да отгледаш дете е скъпо, където и да си по света. Хората търсят успокоение и сигурност, без значение дали си в България или другаде.
Ако корупцията е огромна и политиците безхаберни, нещата потеглят надолу. За страдание,не виждаме голяма смяна от както се изнесохме само че въпреки всичко се надяваме на по-добро бъдеще за младото потомство.
Смятате ли, че някой ден бихте се върнали и при какви условия?
Да, несъмнено. Това е нашата татковина. Ние си идваме когато можем. С Ковид нещата се трансформираха много, само че това ни окуражи още повече. Мъжът ми сътвори дребен клуб по футбол за юноши тук преди няколко години и фантазията ни е да създадем сходна стратегия във България, където повече деца ще могат да вземат участие.
Има ли някаква разлика в манталитета и светоусещането сред българите в България и българите в Съединени американски щати?
Да, има. Тук се приспособяваме към културата и метода на живот, честваме техните празници и се сливаме със Американската общественост и среда. Нормално е човек да се промени когато се откри да живее в непозната страна и придобие локалните привички и нрав.
Например тук не виждаме бездомни кучета и котки по улиците, и всякога като си дойдем, Дилън желае да ги гали, храни, търси им шелтър...така е привикнал.Но въпреки това превоза тук по никакъв начин не е организиран (освен по огромните градове) и колите са нужда за напредване, тъй че е огромна наслада да се качим на рейсове, тролей,т.н.в България и Европа.
Идвате ли постоянно в България?
Не сме си идвали от преди Ковид, само че планираме скоро. Говорим постоянно за България и поддържаме връзка със близки и познати. Това е значимо за развиването и интелекта на нашия наследник.
Дилън си проправя пътя във футбола в Съединени американски щати.
Ето какво описа майка му Галя:
Нашият наследник се споделя Дилън и е единствено на 12 год., само че жъне изключителни триумфи за малко време.
Започва да играе футбол от 6 год възраст и предходната година беше признат в влиятелния Северна Каролина Футболен Клуб като нападател.
В края на годината бе разгласен за голмайстор и най-хубав състезател на годината измежду юношите.
Това лято беше поканен да взе участие в съревнование за Олимпийската подготвителна академия на Щата Северна Каролина ( NC Olympic Development Program) и предходната седмица получихме публично писмо че е признат!
Тези триумфи са реализирани с извънредно доста труд, Дилън тренира неуморно 4-5 дни в седмицата с клуба, учебния тим ( TMSA- Математическата гимназия в Кери, Северна Каролина) и с татко си в свободното време, който е също извънредно добър и почитан треньор в TMSA и NCFC клуб.
Ние живеем в Щатите от 25 години, синът ни е роден тук, само че приказва Български и знае от къде са му корените. Освен футбол, Дилън също играе голф и е свири на пиано. Животните и пеперудите са му уязвимост и има дребна болонка " Оскар " с която са неразделни. Посещаваме България и нашите фамилии когато можем, само че носиме нашата блага татковина в сърцата си!
Искам да споделя тази добра вест, с цел да може да стимулира и въодушеви повече деца в България да следват фантазиите си и да се трудят. Всичко се възстановява! " Sky is the limit! " (б.ред. Небето е границата!)
Ето и по какъв начин Галя отговори на нашите въпроси:
Защо заминахте за САЩ и удовлетворени ли сте от избора, който сте създали?
Двамата със брачна половинка ми дойдохме в Съединени американски щати по друго време, аз по студентска програм 1999 да изучавам в Американски лицей и обмяна на опит, а Емил пристигна малко преди мен със зелена карта. Ние се запознахме в Бостън в следствие. Той тогава играеше в MLS - Revolution и също тренираше женския тим на влиятелна частна академия в Massachusetts ( Lexington Christian Academy). Бостън ни хареса, динамичен град изпълнен със студенти и млади, амбициозни хора, само че откакто сина ни Дилън се роди, се преместихме в Сан Диего, Калифорния най-вече поради времето, където може да се играе футбол навън по всяко време.
След няколко години се преместихме назад на Източния бряг с цел да сме по-близо до Европа и България, пътуванията са доста по-кратки, и по този начин попаднахме в Апех, Северна Каролина.
Тук е умерено, зелено, има 4 сезона, горещо лято и мека зима. Хората са добродушни, усмихнати и се натъртва на спорта, изключително футбол, парковете са цялостни с деца и се тренира старателно. Сега Емил тренира в Математическата гимназия,където сина ни учи и също в професионалния клуб за юноши North Carolina Football club, където и Дилън играе в най-високата лига.Доволни сме от избора си, въпреки че ни се желае лятото да не е толкоз влажно.
Трудно ли е за българи в Съединени американски щати или там е по-вероятно да бъде реализиран триумф?
Не бихме споделили че е елементарно, само че житейския опит тук ни научи на труд и дисциплинираност.
Какво пречи на България да бъде привлекателна за българите, с цел да остават тук младите и можещи хора?
Младите хора би трябвало да се стимулират непрекъснато! Нужна е дисциплинираност и напътствие за да се научат да споделят, вземат верни решения и добият сигурност.
Децата гледат от родителите и копират каквото видят.
Чистотата, положителните привички и време прекарано навън (спорт, игра) е извънредно значимо за развиването на един млад организъм.
Финансовото състояние е също от огромно значение, без пари и поддръжка доста е мъчно да се реализира каквото и да било.
Да отгледаш дете е скъпо, където и да си по света. Хората търсят успокоение и сигурност, без значение дали си в България или другаде.
Ако корупцията е огромна и политиците безхаберни, нещата потеглят надолу. За страдание,не виждаме голяма смяна от както се изнесохме само че въпреки всичко се надяваме на по-добро бъдеще за младото потомство.
Смятате ли, че някой ден бихте се върнали и при какви условия?
Да, несъмнено. Това е нашата татковина. Ние си идваме когато можем. С Ковид нещата се трансформираха много, само че това ни окуражи още повече. Мъжът ми сътвори дребен клуб по футбол за юноши тук преди няколко години и фантазията ни е да създадем сходна стратегия във България, където повече деца ще могат да вземат участие.
Има ли някаква разлика в манталитета и светоусещането сред българите в България и българите в Съединени американски щати?
Да, има. Тук се приспособяваме към културата и метода на живот, честваме техните празници и се сливаме със Американската общественост и среда. Нормално е човек да се промени когато се откри да живее в непозната страна и придобие локалните привички и нрав.
Например тук не виждаме бездомни кучета и котки по улиците, и всякога като си дойдем, Дилън желае да ги гали, храни, търси им шелтър...така е привикнал.Но въпреки това превоза тук по никакъв начин не е организиран (освен по огромните градове) и колите са нужда за напредване, тъй че е огромна наслада да се качим на рейсове, тролей,т.н.в България и Европа.
Идвате ли постоянно в България?
Не сме си идвали от преди Ковид, само че планираме скоро. Говорим постоянно за България и поддържаме връзка със близки и познати. Това е значимо за развиването и интелекта на нашия наследник.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ