Разфасованата нация
Едно изявление на кмета на Пловдив през предходната седмица безусловно взриви обществените мрежи. По време на общинската сесия Иван Тотев разгласи, че от общината провеждат празник на 26 декември, на който на площада ще бъдат разфасовани две свине, като също така ще има вино, бира и друга храна, а ястията ще бъдат приготвени от Ути Бъчваров. Реакцията в обществените мрежи беше мигновена и още на другата заран кметът Иван Тотев разгласи, че думите му са имали за цел точно това – да тестват публичното мнение и да се види имат ли традициите място в актуалния ни живот.
Цялата тази сага в действителност се трансформира в един обществен опит, който е доста индикативен за средата в България. Истерията, основана от изявлението на кмета, за следващ път сподели каква голяма бездна сред хората зее в обществото ни. Докато едни приветстваха концепцията, други я окачествиха като примитивна и неуместна. Стигна се до такава степен, че даже авторитетни медии разкритикуваха остро желанието в центъра на Пловдив да се провежда сходно събитие. Интересното в тази ситуация е, че доста от тях безусловно преиначиха думите на кмета като писаха, че се готвело заколване на свине. Именно сходни сякаш съществени издания описаха апокалиптични картини по какъв начин на Главната в Пловдив щели да колят свине и да се леят реки от кръв. Дали политически стимулирани или водени от предпочитание за рейтинг и тираж, те не обърнаха внимание на това, че кметът сподели " разфасоваме ". Погледнато независимо, това може да значи, че тези свине биха могли да се разфасоват и откакто бъдат опечени. Нещо, на което обаче никой не обърна внимание, а и никой не се сети да попита. Подобни цели опечени животни апропо се срещат в не един и два магазина, като постоянно даже могат да бъдат видени на витрина на самата основна улица.
Всички знаем, че в огромни градове като Мюнхен, Виена и Прага има обичайни коледни базари, на които се оферират тонове месо в най-различна форма. Само че там предлагането на бира и греяно вино с вурстчета, свински джолан или ребърца да вземем за пример, се води за цивилизовано, до момента в който тук сходно събитие в очите на критиците наподобява като ретроградно и примитивно. Факт е, че множеството хора се хранят постоянно с месо и това е нещо изцяло обикновено. Всъщност в наше време се яде повече месо след като и да било в човешката история. Наскоро даже имаше забавно изследване, съгласно което единствено за домашните любимци в Съединени американски щати годишно отиват повече мръвки, в сравнение с за цяла Франция. На някои места можеше даже да се види по какъв начин се вършат систематизирания, че тези, които не са съгласни с тази концепция са единствено високоинтелигентни хора, живели на Запад, които отсреща си имали простолюдие, живяло на село, хора, които съгласно създателите са отговорни за всичко неприятно, случило се в страната ни. А точно сходно слагане на хора под общ знаменател никога не е симптом за висока просвета и разсъдък.
Факт е, че коленето на прасе и приготвянето му за празничната вечеря е традиция тук от епохи. Тя обаче явно пречи на някои, които хем изясняват по какъв начин са за цялостна независимост и безграничен персонален избор, хем скачат като ощипани всякога, когато нещо не отговоря на техния светоглед. Критици на концепцията даже нарекоха обичаят безчовечие, който няма място в актуалното ни общество. Бегъл взор в културата на западните нации, с които постоянно се съпоставяме обаче демонстрира, че там има доста по-шокиращи обичаи, живи и до през днешния ден. Така да вземем за пример всяка година край Фарьорските острови датчани избиват грубо стотици китове, а исландците вършат угощение, на което безусловно на улицата ядат варена овча глава, мариновани тестиси на добитък и други сходни " деликатеси ".
Очевидно е, че този въпрос за следващ път стана образец за това какъв брой огромни са разликите в българското общество, което наподобява по-разфасовано от всичките свине, които ще бъдат изядени за Коледа. Какъвто и да е въпросът в България, той води до голямо разделяне и същинска война по конгреси и обществени мрежи. Това състояние се засилваше от ден на ден през годините на прехода и в последна сметка доближи връхната си точка през днешния ден. Противници и последователи на една или друга теза, партия или концепция извънредно рядко съумяват да проведат даже обикновен разговор, а разделянето на " фили " и " фоби " е по всевъзможни тематики, даже и те да са надалеч от живота в България. Те се замерят с прилагателни като " рубладжии ", " путинисти ", " соросоиди " и " джендъри ", като никой не се пробва да разбере претекстовете на събеседника си насреща.
Подобно разделяне стана още по-очевидно с навлизането на платформите за шерване. Там може да се види по какъв начин привидно интелигентни и образовани хора стигат до крайности и обиди, спорейки яростно със своите съперници. Така последователно естествените хора бяха избутани настрана от логичен спор, а форумите и обществените мрежи бяха завладяни от най-агресивните бранители на дадена теза, като изцяло целесъобразно постоянно се прокрадват подозрения, че в доста от случаите те са финансово стимулирани, с цел да пазят една или друга теза. Всичко това още повече изостря разликите и прави невероятно постигането на консенсус даже и по незначителни въпроси, като въпросът с двете свине на площада.
Очевидно е, че каквито и хрумвания да се стартират, те мъчно ще намерят път до сърцето на претръпналия и безверен на нищо българин. Така недоверието към всичко и всички, голямото разделяне и неприкрита ненавист към хората с друго мнение, обрича страната ни на тежко бъдеще.
Автор: Елин Андреев
Цялата тази сага в действителност се трансформира в един обществен опит, който е доста индикативен за средата в България. Истерията, основана от изявлението на кмета, за следващ път сподели каква голяма бездна сред хората зее в обществото ни. Докато едни приветстваха концепцията, други я окачествиха като примитивна и неуместна. Стигна се до такава степен, че даже авторитетни медии разкритикуваха остро желанието в центъра на Пловдив да се провежда сходно събитие. Интересното в тази ситуация е, че доста от тях безусловно преиначиха думите на кмета като писаха, че се готвело заколване на свине. Именно сходни сякаш съществени издания описаха апокалиптични картини по какъв начин на Главната в Пловдив щели да колят свине и да се леят реки от кръв. Дали политически стимулирани или водени от предпочитание за рейтинг и тираж, те не обърнаха внимание на това, че кметът сподели " разфасоваме ". Погледнато независимо, това може да значи, че тези свине биха могли да се разфасоват и откакто бъдат опечени. Нещо, на което обаче никой не обърна внимание, а и никой не се сети да попита. Подобни цели опечени животни апропо се срещат в не един и два магазина, като постоянно даже могат да бъдат видени на витрина на самата основна улица.
Всички знаем, че в огромни градове като Мюнхен, Виена и Прага има обичайни коледни базари, на които се оферират тонове месо в най-различна форма. Само че там предлагането на бира и греяно вино с вурстчета, свински джолан или ребърца да вземем за пример, се води за цивилизовано, до момента в който тук сходно събитие в очите на критиците наподобява като ретроградно и примитивно. Факт е, че множеството хора се хранят постоянно с месо и това е нещо изцяло обикновено. Всъщност в наше време се яде повече месо след като и да било в човешката история. Наскоро даже имаше забавно изследване, съгласно което единствено за домашните любимци в Съединени американски щати годишно отиват повече мръвки, в сравнение с за цяла Франция. На някои места можеше даже да се види по какъв начин се вършат систематизирания, че тези, които не са съгласни с тази концепция са единствено високоинтелигентни хора, живели на Запад, които отсреща си имали простолюдие, живяло на село, хора, които съгласно създателите са отговорни за всичко неприятно, случило се в страната ни. А точно сходно слагане на хора под общ знаменател никога не е симптом за висока просвета и разсъдък.
Факт е, че коленето на прасе и приготвянето му за празничната вечеря е традиция тук от епохи. Тя обаче явно пречи на някои, които хем изясняват по какъв начин са за цялостна независимост и безграничен персонален избор, хем скачат като ощипани всякога, когато нещо не отговоря на техния светоглед. Критици на концепцията даже нарекоха обичаят безчовечие, който няма място в актуалното ни общество. Бегъл взор в културата на западните нации, с които постоянно се съпоставяме обаче демонстрира, че там има доста по-шокиращи обичаи, живи и до през днешния ден. Така да вземем за пример всяка година край Фарьорските острови датчани избиват грубо стотици китове, а исландците вършат угощение, на което безусловно на улицата ядат варена овча глава, мариновани тестиси на добитък и други сходни " деликатеси ".
Очевидно е, че този въпрос за следващ път стана образец за това какъв брой огромни са разликите в българското общество, което наподобява по-разфасовано от всичките свине, които ще бъдат изядени за Коледа. Какъвто и да е въпросът в България, той води до голямо разделяне и същинска война по конгреси и обществени мрежи. Това състояние се засилваше от ден на ден през годините на прехода и в последна сметка доближи връхната си точка през днешния ден. Противници и последователи на една или друга теза, партия или концепция извънредно рядко съумяват да проведат даже обикновен разговор, а разделянето на " фили " и " фоби " е по всевъзможни тематики, даже и те да са надалеч от живота в България. Те се замерят с прилагателни като " рубладжии ", " путинисти ", " соросоиди " и " джендъри ", като никой не се пробва да разбере претекстовете на събеседника си насреща.
Подобно разделяне стана още по-очевидно с навлизането на платформите за шерване. Там може да се види по какъв начин привидно интелигентни и образовани хора стигат до крайности и обиди, спорейки яростно със своите съперници. Така последователно естествените хора бяха избутани настрана от логичен спор, а форумите и обществените мрежи бяха завладяни от най-агресивните бранители на дадена теза, като изцяло целесъобразно постоянно се прокрадват подозрения, че в доста от случаите те са финансово стимулирани, с цел да пазят една или друга теза. Всичко това още повече изостря разликите и прави невероятно постигането на консенсус даже и по незначителни въпроси, като въпросът с двете свине на площада.
Очевидно е, че каквито и хрумвания да се стартират, те мъчно ще намерят път до сърцето на претръпналия и безверен на нищо българин. Така недоверието към всичко и всички, голямото разделяне и неприкрита ненавист към хората с друго мнение, обрича страната ни на тежко бъдеще.
Автор: Елин Андреев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ