Едно интервю броди из страната, а в него Харалан Александров

Едно изявление броди из страната, а в него Харалан Александров твърди, че турското иго е метафора, а не стига, че е метафора, ами и тази метафора обслужва задачите на съветския империализъм. С масажиране на слепоочията и затруднена централизация от скупчване на толкоз доста нови, любопитни и непредвидени неща за нас, ние ще предложим на създателя на тези изказвания още няколко хрумвания от този жанр, с които да се затвърди изцяло цялата работа.
1. " Под игото " с бележки под линия
В този разказ предлагаме да се вкарат известни разяснения. Например заглавието " Под игото " да бъде пояснено със звездичка, която да води към записка под линия, а тя да гласи:
" Под игото " е метафорично наименование, чиято цел е да води читателя към избрани възрожденски романтически показа, служещи по-скоро, с цел да обяснят самите поетични настроения на Възраждането; дано уважаемият четец бъде културно и исторически благосклонен към мощно пресиленото изказване, че видиш ли става дума за робство, иго или нещо сходно. Читателят може да научи каквото може да се научи за тези напечени времена, само че никога да не настръхва към турци и чорбаджии и по-добре да си остане единствено с възвишението, само че не и с лека злобица в сърцето, която патриотични организации току-виж разпалили и след това отиде работата и станал неприятен човек. Понеже разбираме, че Иван Вазов е нямало по какъв начин да допусна, че някъде при започване на 21 век ще лъсне като бял ден, че всичко това не било тъкмо иго, а там едно нещо друго дето е по-тъй-някак-си-един-вид-като-цяло-друго, ние в този момент, неговите грижливо пазещи историята от сакатлъци наследници, въпреки всичко желаеме да смекчим прекомерно дръзкото заглавие и да го поясним най-малко малко. Човекът, въпреки и патриарх на българската литература, си е приказвал там на неговия патриаршерски възрожденски език и има големи опасности ние да решим, че видиш ли, всичко това било баш така, както го е разказал.
2. Обесването на Левски - и с преносно значение
В този ред на мисли е добре актуалния и общителен четец на историята да бъде общително посъветван да мисли, че това, че Левски е бил обесен, е малко пресилено и то също може да се преглежда като метафора. Да, ние не отхвърляме, че въпреки всичко е обесен, само че читателите е по-добре да се насочат таман към метафоричния ключ на обесването, в сравнение с към действителното обесване. Защо ни е е належащо да вършим това? Ами тъй като към този момент се вижда по какъв начин обесването на Левски засяда травматично в съзнанието на българите, а това не е хубаво, тъй като ние по този метод развиваме самочувствие през контузията, а това е болно, неуместно, некомпетентно да създаде същински полезности самочувствие. Читателят на историята би трябвало да разбере, че не е толкоз значимо какво тъкмо се е случило, а какво следствие има то върху него, през днешния ден, тук и в този момент - и тъй като всички тези кървави събития биха могли да го травмират и да го накарат да гради национална идентификация през гибелта на националния си воин - а това прочее ужасно доста може да повлияе на продуктивността му в прът центъра, където той ни би трябвало здрав работяга с леко сърце - просто го съветваме да отмине този миг и да го чете още веднъж метафорично.
3. Ботев и " Сърце зло, в завист обгърнато "
Тази фраза, както и фразата, че люто люби и ненавижда, да не приказваме там за едно несъмнено буйстване над бащино огнище, са в действителност забавни, хубави неща, само че тук още веднъж ние би трябвало уверено да заявим - метафора, метафора...Възрожденският стихотворец нали за това е стихотворец, тъй като работи с метафори - той се споделя, че там еди си кой бесней над бащино ни огнище, само че това по-скоро сплотява фигурата на всеки подтисник по целия свят, повсеместен беснеещ и универсална власт, в сравнение с, видиш ли, човек от избрана народност. Нашите съображения са, че Ботев продължава да се чете прекомерно безусловно, по тази причина предлагаме да се концентрираме най-много върху това нежното " настане вечер, месец изгрее... ", гледай особено този стих какъв брой е прекрасен, излят, безконфликтен, хубав, галактически, повсеместен. Останете с тоя пейзаж, той важи и през днешния ден, ще го видите даже когато излезете с bluetooth колонки в планината и приземите небесата с оня изкъртен бас, дето си го пускате до хижа " Рай ", колкото да ви лани изтърпях, тъпаци.
4. Даваш ли, даваш...
Вие към този момент въпреки всичко би трябвало да сте схванали концепцията, че този развой на предоставяне на Балканджи Йово не инцидентно е фолклор, тъй като фолклорът работи таман с пресиления, метафори, поезии, в сравнение с с действителни обстановки. Разбира се, че въпросният Балканджи Йово не би могъл чак пък по подобен метод да се подложи на последователно разчленяване, вие в този момент толкоз ли не разбирате от метафори, че в действителност мислите, че е допустимо по време на турското р...-метафора, да се случат сходни работи. Тук отново става дума за доста по-отвлечена, нереална картина, а не за съответна възможност; четете го през хубостта, а не през насилието, и дума да не става пък инцидентно да не свържете хубостта с насилието, че тогава вие ще сте към този момент толкоз непригодни за днешния свят, че бихме споделили, че комай сте почнали да го населявате единствено метафорично.
5. Всичко е метафора
И защото е допустимо читателят да се умори от толкоз дълги редакции, напряко ще му кажем следното: абе...гледай в този момент...всичко е метафора просто. Единственото, което не е метафора, е че метафорите обслужват съветския империализъм. Само това не е метафора - съветският имперализъм войнства действително в действителността и действително марширува с съветски ботуши по съветската земя, която единствено ти си мислиш, че е твоя, а е в действителност съветска.

Автор: Райко Байчев