Едно е да имаш мечта и да се понесеш на

Едно е да имаш фантазия и да се понесеш на крилете на първичния възторг от нея, а напълно друго е да успееш да се задържиш колкото е належащо на тях, до момента в който не кацнеш допустимо най-близо до заветното предпочитание. Умението да упорстваш и да използваш търпението като инструмент за реализиране на цели не са лъжица за всяка уста. Не всеки е кадърен непрекъснато да държи под око и покрай себе си извора на мотивацията и силите си. Едно е несъмнено обаче, да се откажеш постоянно значи да не успееш. Затова колкото по-добри другари сме с упорството и издръжливостта, толкоз повече фантазии ще ни идват сбъднати на посетители.

Усилието и упорството като скачени съдове
Когато желаеме да реализираме нещо и сме напълно първоначално му, си задаваме въпроса каква ли е формулата на триумфа и има ли стъпки, които в случай че извървим, ще получим това, към което се стремим?

Ако има универсални формули, то една от дребното от тях е обвързвана с упорството и събира три променливи. Променливи, тъй като ситуирани във времето, величината им понижава под обстрела на фактори като - обезкуражаване от страна на другите, прекомерно огромни спънки за реализирането на фантазията, вътрешно увереност, че това не е по силите ни и какво ли още не.

(У1+У2) x E

Макар и с малко алхимичен темперамент, тази формула е едно положително начало за реализиране на цел или мечтан резултат. В нея У1 е Упорство, У2 е Усилия, а общото нещо, по което би трябвало да ги умножаваме всеки ден е E,- Ентусиазъм.

Упорството изисква еластичност

Една от най-устойчивите характерности на триумфа е умеенето да не се отказваш. И то да не се отказваш гъвкаво, а не като магаре на мост. Това най-много допуска способността да пренаписваш проектите си, с цел да не се счупиш от мощните ветрове на изменящите се условия. Да можеш да се адаптираш, когато е належащо, е част от силата да се задържиш на пътя към фантазията си.

Усилията допускат самоконтрол

“Любима ” дума на всички романтици и малко подценявана от хората, които считат, че дисциплината убива креативното начало. Самоконтролът звучи строго и прекомерно обвързващо. И без това всеки към нас се пробва да ни управлява, та в този момент и ние ли да го вършим? Както и да погледнем на тази характерност, умеенето да се владееш е едно от най-важните качества за справяне с многоликата ни човешка природа и с от време на време не до такава степен мощните прояви на характера ни.

Упорството и напъните се поддържат непрекъснати с възторг

Всеки от нас рано или късно се изправя пред начинание, което изисква неизменност в по-дългосрочен проект. Често с времето ни обземат настроения, които са доста нездравословни за човек, устремил се към постигането на фантазията си. По пътя към реализирането на проектите ни имам моменти, когато сме подготвени да провесим нос – сблъскваме се с непредвидени условия, вършим неточности и още и още неща, които обичайно се смятат за нещо неприятно. Ако обаче в действителност сме твърдо решени да реализираме това, което желаеме, това са единствено някакви си линии към облика на триумфа, а не цялата картина.

За да не се поддаваме на компликациите, а в противен случай да вървим още по-смело отсреща им, можем да си послужим с няколко техники за справяне с увесения нос.

Всеки ден да вършим стъпка към задачата си, без значение какъв брой дребна или огромна е тя. Независимо от събитията. Капката дълбае скалата с неизменност, а не със мощ.

Да бъдем позитивно надъхан към себе си и напъните си. Да имаме вяра в начинанието си във всеки един миг и да си подсещаме, че давайки най-хубавото от себе си рано или късно ще успеем.

Да мислим постоянно за проектите и плановете си, като при нужда променяме средствата за постигането им, а не самите си цели.

Когато сме на път да се откажем, постоянно да се връщаме към онази искрица възторг, която ни е предиздвикала да тръгнем към задачата си и да взимаме топлота и сила от нея.