Защо Джеймс Бонд обича мартинито си разклатено, а не разбъркано
Едно добре направено мартини е просто изсъхнал джин с малко изсъхнал вермут и лед (ние бихме предложили 5 елементи джин към 1 част вермут). И трите съставки се слагат в шейкър, само че вместо да се разклащат, те би трябвало да се разбъркат – с цел да се смесят нежно. Също по този начин би трябвало разбъркването би трябвало да става с дървена лъжица, а не с железна, с цел да не се въздейства на температурата на питието.
Разклащането на такава примес има няколко нездравословни резултата, които вършат питието по-лошо: ледът ще се разтопи по-бързо и ще го разреди и ще се вкара и повече въздух, което го прави по-мътно, а то би трябвало да е бистро. Това прави коктейла доста по-студен от вярното, а въздухът може да понижи качеството на джина. Всъщност, разклащането на коктейли се предлага единствено за такива, които би трябвало да са по-„ въздушни “ или пенливи – като Том Колинс или маргарита. Останалите би трябвало да са или „ издигнати “ като хайбол, където съставките се сипват една върху друга в чашата и се сервира по този начин, или разбъркани като мартини или манхатън.
Една допустима доктрина допуска, че той целеустремено желае да понижи силата на питието, създавайки усещане, че пие доста без това действително да е по този начин (което би предиздвикало враговете му да се почувстват малко по-спокойни и надлежно да смъкват гарда си в известна степен).
Ева Грийн в ролята на Веспър Линд от „ Casino Royale “, на която Бонд кръщава коктейла си
Репликата в „ Casino Royale “, където сътрудникът изобретява собствен коктейл, Веспър, постоянно се употребява в услуга на тази доктрина като потвърждава желанието му към студените питиета. В Глава 7 той споделя: „ Сухо мартини… В чаша със столче, за шампанско… Три елементи Gordon’s, една част водка, половин част Kina Lillet. Разклати го доста добре, до момента в който не стане ледено студено, а по-късно му добави тъничък комат лимонова кора. Разбра ли? “
Друга доктрина. Когато написа романите за Бонд, Иън минава на мартини с водка като най-вероятно водката е била с ниско качество. Понякога по-евтините водки (обикновено тези от картофи) съдържат малко повече масла и разклащането на коктейла оказва помощ усетът им да се прикрие. Доказателство за това може да се откри още веднъж в „ Casino Royale “, където Бонд отбелязва, че водка от зърно, а не от картофи, усъвършенства усета на напитката.
Третата доктрина е малко по-сложна за пояснение.
Бонд, сходно на основателя си Флеминг, обича огромно многообразие от напитки. В книгите той пие скоч по-често, в сравнение с мартинита, а обичаните му марки са Macallan, Haig & Haig, Jonhnie Walker, Dewar’s и Black & White. Освен тях той пие и Jack Daniels, Canadian Club, Old Grand-Dad, Virginia Gentlemen, Suntory и Harper. И освен уиски и мартини – и виновност като, да вземем за пример, Liebfraumilch, Bordeaux, Chianti, Claret, Mouton Rothschild, Tattinger и Dom Perignon.
Всъщност 007 пие толкоз доста, че в едно любопитно проучване от декември 2013, оповестено в The British Medical Journal, доктори излагат тезата, че Бонд е пияч и затова се е запътил към гроба прибързано (или най-малкото е импотентен, има болен черен дроб и редица други здравословни проблеми, свързани с патологичната консумация на спиртни напитки).
Екипът на проучването проучва 123-те дни и половина от живота на Джеймс, разказани в романите, и преброяват, че той изпива общо 9201,2 грама чист алкохол. Това прави към 521,6 грама чист алкохол на седмица, което е няколко пъти над целесъобразното количество.
Затова в проучването те заключават, че „ най-вероятно Джеймс Бонд не е могъл да разбърква питиетата си даже да е желал, тъй като най-вероятно трепери. Да ги разклаща би скрило това трептене от враговете му и фактът, че е функционален пияч от работодателите му. “
