Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че

" Едно дърво стоеше самотно край пътя и доста тъгуваше, че няма другари. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, само че никой не се спираше при него, прелитаха птици, само че нито една не се скриваше в клоните му, тъй като бе още голо. Наблизо минаваше река, но и тя не се спря нито един път при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, с цел да си приказват дружно из пътя, до момента в който стигнат морето.

Минаваха и хора, несъмнено, само че те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат даже и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.

Тъй беше до пролетта. Щом пристигна пролетта, дървото се разлисти, тури си доста хубава зелена шапка, само че отново си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и защото в близост всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото. Дървото не се разсърди. Те си бъбриха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.

Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а самичък той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и взеха решение и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си описват истории, а дървото слушаше и му бе доста прелестно, че не е единствено. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, само че нали из пътя им услужваше със сянката си!

Тъй дървото си завоюва другари и разбра, че с цел да има другари, то би трябвало да им дава своята сянка. "

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 година в с.Калиманица, Монтанско.
През 1947 година приключва гимназия в Берковица. Работи като сътрудник (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „ Народна юноша ”, редактор във вестник „ Вечерни вести ”(1954-1960), в Българска кинематография (1960 - 1962), редактор и член на публицистичната гилдия на вестник „ Литературен фронт ”(1962-1969).
От 1973 до 1986 година е консултант в Съвета за развиване на духовните полезности на обществото към Държавния съвет на Република България. От 1986 до 1989 година е заместник-председател на Съюза на българските писатели.
Големият български публицист умира в София на 21 януари 2004 г.