Кучето пред парламента
Едно бездомно куче застана спокойно на входа на Народното събрание при откриването му в сряда и притегли огромно медийно внимание. Това е неговата позиция на събитията, в случай че бездомните кучета можеха да приказват. А може би този роман няма нищо общо с действителните събития…
Първо да уточня, че не съм никакъв „ махленски помияр “, както ме нарекоха някои коткофилски медии. Ако желаете да знаете, аз съм роден безусловно върху жълтите павета и това механически ме прави кореняк софиянец. Но да карам всъщност, несъмнено се питате по какъв начин се стигна до цялата тая обстановка пред Парламента.
Всичко стартира с една мацка. Тя също като мен е бездомна и по тази причина не ѝ знам името. Като малко коте обаче си пишела с един британски котарак на име Лари. Някога било доста съвременно да си пишат писма и му викали на британски „ pet pals “. Сега несъмнено се чудите по какъв начин котка написа писма, обаче си има просто пояснение. Веднъж моята другарка хванала пощенски гълъб и тъй като не го изяла той заречен да ѝ обезпечи доживотна връзка, само че това е друга история…
Котаракът Лари - основен мишелов на английския кабинет
Та този Лари разправял, че като младо бездомно коте се разхождал в града на обичания ми артист Дейвид Бау и попаднал на къща, където жена с име на летен месец го прибрала да лови мишки. После се оказало, че къщата била на ул. „ Свалка 10 “, а дамата била министър председател на Англия. Така Лари влезнал в политиката и станал прочут. Разбрах аз за тая преживелица и незабавно се втурнах към пл. „ Народно заседание “, където ми е изяден пъпа, дето се вика.
Пристигам и на стълбите, където нормално няма жива душа, виждам - момчета с червени униформи стоят спокойно. Заставам и аз спокойно с вярата да ме вземат и мен при тях, обаче не мина и минута поставят огромна алена постеля. Явно да не изцапам тия пусти павета. Качвам се на постелката и някой почва да ме гони. Ама, айде, разберете се най-сетне къде ме желаете!
Пробвам се като гвардеец
Стана подобен панаир, че пристигнаха една глутница публицисти и почнаха да снимат. Аз обаче доста добре знам за силата на четвъртата власт, въпреки всичко обичаният ми филм е „ Да разлаем кучетата “. Затова стоя спокойно и не преставам да театралнича.
В тоя миг стартира да идва доста народ. Значи, преборих най-малко 240 индивида. Единия добре го запомних. Аз подобен подут нос съм виждал единствено един от махалата като захапа за носа някъв дето му излаял на „ ко**ле “. Явно спирта доста остава по облеклата, тъй като го чух след това да разправя, че от 8 години не бил близвал алкохол.
Дойде и един доста пълен, дето всички разправяха, че отново бил напълнял, тъй като някаква „ магнитна “ диета била спряла да работи. Имаше и един с бяла коса, който доста ми подсещаше на стопанина на една моя баба немска овчарка. Ама без мустаци.
От всички единствено един се спря да ме погали. И да ви кажа по какъв начин се споделя, няма да ми повярвате. Ще подскажа единствено, че от името му най-изненадан остана оня другар - пощенският гълъб.
Мен няколко министър председатели са ме галили по главата...
Накрая пристигна един служител на реда и почна да ме рита все едно е обичаният ми футболист Ваня Джаф Ерович. Значи, тия служители на реда ги ненавиждаме повече от пощальоните. Риташе ме и викаше „ Кой ги пусна тия кучета тука?! “, тъкмо като в едноименната ария.
Та по този начин ми завършиха петнайсетте минути популярност. Дори едно кюфте не ми дадоха от тия депутатските. А хората ми ръкопляскаха, няколко стихотворения написаха за мен. Даже някой предложи да ме сложели за ръководител на националното заседание, тъй като изборът се бил „ закучил “. Мен, в случай че питате, напряко слагайте оня с огромния нос и да се свършва!
Първо да уточня, че не съм никакъв „ махленски помияр “, както ме нарекоха някои коткофилски медии. Ако желаете да знаете, аз съм роден безусловно върху жълтите павета и това механически ме прави кореняк софиянец. Но да карам всъщност, несъмнено се питате по какъв начин се стигна до цялата тая обстановка пред Парламента.
Всичко стартира с една мацка. Тя също като мен е бездомна и по тази причина не ѝ знам името. Като малко коте обаче си пишела с един британски котарак на име Лари. Някога било доста съвременно да си пишат писма и му викали на британски „ pet pals “. Сега несъмнено се чудите по какъв начин котка написа писма, обаче си има просто пояснение. Веднъж моята другарка хванала пощенски гълъб и тъй като не го изяла той заречен да ѝ обезпечи доживотна връзка, само че това е друга история…
Котаракът Лари - основен мишелов на английския кабинет
Та този Лари разправял, че като младо бездомно коте се разхождал в града на обичания ми артист Дейвид Бау и попаднал на къща, където жена с име на летен месец го прибрала да лови мишки. После се оказало, че къщата била на ул. „ Свалка 10 “, а дамата била министър председател на Англия. Така Лари влезнал в политиката и станал прочут. Разбрах аз за тая преживелица и незабавно се втурнах към пл. „ Народно заседание “, където ми е изяден пъпа, дето се вика.
Пристигам и на стълбите, където нормално няма жива душа, виждам - момчета с червени униформи стоят спокойно. Заставам и аз спокойно с вярата да ме вземат и мен при тях, обаче не мина и минута поставят огромна алена постеля. Явно да не изцапам тия пусти павета. Качвам се на постелката и някой почва да ме гони. Ама, айде, разберете се най-сетне къде ме желаете!
Пробвам се като гвардеец
Стана подобен панаир, че пристигнаха една глутница публицисти и почнаха да снимат. Аз обаче доста добре знам за силата на четвъртата власт, въпреки всичко обичаният ми филм е „ Да разлаем кучетата “. Затова стоя спокойно и не преставам да театралнича.
В тоя миг стартира да идва доста народ. Значи, преборих най-малко 240 индивида. Единия добре го запомних. Аз подобен подут нос съм виждал единствено един от махалата като захапа за носа някъв дето му излаял на „ ко**ле “. Явно спирта доста остава по облеклата, тъй като го чух след това да разправя, че от 8 години не бил близвал алкохол.
Дойде и един доста пълен, дето всички разправяха, че отново бил напълнял, тъй като някаква „ магнитна “ диета била спряла да работи. Имаше и един с бяла коса, който доста ми подсещаше на стопанина на една моя баба немска овчарка. Ама без мустаци.
От всички единствено един се спря да ме погали. И да ви кажа по какъв начин се споделя, няма да ми повярвате. Ще подскажа единствено, че от името му най-изненадан остана оня другар - пощенският гълъб.
Мен няколко министър председатели са ме галили по главата...
Накрая пристигна един служител на реда и почна да ме рита все едно е обичаният ми футболист Ваня Джаф Ерович. Значи, тия служители на реда ги ненавиждаме повече от пощальоните. Риташе ме и викаше „ Кой ги пусна тия кучета тука?! “, тъкмо като в едноименната ария.
Та по този начин ми завършиха петнайсетте минути популярност. Дори едно кюфте не ми дадоха от тия депутатските. А хората ми ръкопляскаха, няколко стихотворения написаха за мен. Даже някой предложи да ме сложели за ръководител на националното заседание, тъй като изборът се бил „ закучил “. Мен, в случай че питате, напряко слагайте оня с огромния нос и да се свършва!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ