За да помогне на деца с нейната болест: 4-годишната Кая стан...
Едно 4-годишно момиченце стана героиня в книга, с цел да даде кураж на всички деца със болестта еквиноварус.
Едно от хиляда бебета се ражда с такова деформиране на стъпалата и би трябвало да носи специфични обувки, до момента в който спи нощем, с цел да не се върне деформацията след месеци в гипс и интервенции, направени още в ранна детска възраст.
А обувките на Кая са не просто медицински, а вълшебни. Една магическа думичка и с тях сънят води на премеждие, от което всеки научава, че вълшебството е в самия него.
Написах книгата „ Вълшебните обувки на Кая “ за щерка ми, само че и за всички деца и родители, които се сблъскват с този проблем, споделя авторката Диляна Кочева. Илюстраторката Ина Кьорова нарисувала на страниците героинята напълно като същинската.
Че дребното момиченце ще се роди с изкривени крачета, се схванало още в четвъртия месец на бременността. Обикновено незабавно след раждането се гипсират задачите крайници, като гипсът се носи половин година и се сменя през 20 дни. Следва интервенция. А с цел да няма рецидив, всяка вечер се поставят специфични обувки с шини.
За Кая това било нормалният обред преди заспиване, до момента в който тръгне на детска градина и види, че другите деца спят боси. Тогава почнали въпросите. Тогава почнали отводите да обуе обувчиците за сън.
Майка й работи като редактор във вестник „ Аз Буки “. И си помислих, че в случай че напиша книга, може би ще мога да трансформира обувките във вълшебни. И щом историята зазвучи преди заспиване, неудобството ще се трансформира в приказно премеждие, споделя Диляна Кочева.
Оказало се, че не е толкоз елементарно. Едно е да пишеш вести, друго - детска книга, признава авторката. Почти година лишило да съчинява и пренаписва 24-те страници, в които вълшебните обувки придвижват в невиждани земи с обилие от лакомства, срещат с чудноват Слон-гущер, водят до Кристалния остров. Дават кураж, че
може да си друг, само че пък специфичен.
Стига да повярваш в магията на вълшебните думи „ Халче дуо! “, без които пътуването не може да стартира и обувките си остават единствено медицински шини.
Всичко в историята е от същинския свят на Кая, дори приятелят й Мечо. За един от рождените й дни й подарили и плюшен слон, а когато я попитали по какъв начин ще се споделя, тя не се поколебала: „ Гущер “.
А какво значи магическото проклинание „ Халче дуо “? Съвсем нищо.
Един ден Кая и майка й срещнали баба, която водела внука си в детската градина. Жената разказала, че момчето бърза всяка заран, с цел да чуе песента, която пее Кая. " Пее ария ли?! ", изненадала се майката, и се поинтересувала коя. „ Ай-а-а-а-а, халче дуо! “, запяло момиченцето с думите и мелодията, които самичко си е измислило.
Съдбата ме срещна с доста майки на такива деца. Има потребност
да се приказва намерено за еквиноварус,
уверена е Диляна Кочева. Запознала се и с бременни дами, които към този момент са разбрали от феталната морфология, че децата им ще се родят с този проблем. Откакто излязла книгата, доста дами <210> пишат, само че персонални известия, тъй като се тормозят да го създадат обществено. Една от тях споделила, че учителките в детската градина отхвърлят да поставят обувките на детето й за обедния сън.
У нас няма публична статистика какъв брой мъници са родени с еквиноварус. По неофициални данни са на 1000. Но към този момент познавам много от тези едно на хиляда, споделя авторката. Няма и книги на български за болестта, което е лечимо, само че единствено в случай че се носят обувките за сън.
Диляна Кочева се надява нейната брошура да е от изгода за всички деца с вълшебни обувки. Тя имаше своята премиера в София и Пловдив, а следва да бъде показана и във Варна. Там е един от най-хубавите доктори, които лекуват изкривяването на крачетата. Много фамилии идват от Сърбия и Македония, с цел да се съветват, български фамилии са се преместили да живеят в морската столица поради лекуването на децата си.
Искам книгата да доближи до децата и да помогне на родителите, да стане
мост за приемане на другите,
споделя авторката. Често на 4-5-годишна възраст съпротивата на децата става изключително остра и фамилиите им се предават в борбата да носят обувките. Това обаче крие заплаха от рецидив единствено за няколко месеца.
Три фамилии с деца с еквиноварус пристигнаха на премиерата на книгата в Първо студио на Радио Пловдив дружно с възпитаници от начален стадий на СУ „ Св. Климент Охридски “. Част от тях измислиха още другари на Кая, други пробваха да ги нарисуват.
Самата тя е щастлива, че е героиня в книга. Често разлиства страниците и сочи: „ Има ме и тук! И тук! “. А когато родителите й четат вечер, заспива по средата - навръх вълшебните думички „ Халче дуо! “. Но по този начин пък всяко дете може да отиде в друга Вълшебна земя по-късно, усмихва се авторката.
„ Не желая да съм в ролята на майка героиня - споделя тя. - Пътят е сложен за всички родители на деца с увреждания. Всеки се бори. Трудно е да имаш друго дете. Но желая да покажа, че не би трябвало да ги преценяме по външните им белези. “
Едно от хиляда бебета се ражда с такова деформиране на стъпалата и би трябвало да носи специфични обувки, до момента в който спи нощем, с цел да не се върне деформацията след месеци в гипс и интервенции, направени още в ранна детска възраст.
А обувките на Кая са не просто медицински, а вълшебни. Една магическа думичка и с тях сънят води на премеждие, от което всеки научава, че вълшебството е в самия него.
Написах книгата „ Вълшебните обувки на Кая “ за щерка ми, само че и за всички деца и родители, които се сблъскват с този проблем, споделя авторката Диляна Кочева. Илюстраторката Ина Кьорова нарисувала на страниците героинята напълно като същинската.
Че дребното момиченце ще се роди с изкривени крачета, се схванало още в четвъртия месец на бременността. Обикновено незабавно след раждането се гипсират задачите крайници, като гипсът се носи половин година и се сменя през 20 дни. Следва интервенция. А с цел да няма рецидив, всяка вечер се поставят специфични обувки с шини.
За Кая това било нормалният обред преди заспиване, до момента в който тръгне на детска градина и види, че другите деца спят боси. Тогава почнали въпросите. Тогава почнали отводите да обуе обувчиците за сън.
Майка й работи като редактор във вестник „ Аз Буки “. И си помислих, че в случай че напиша книга, може би ще мога да трансформира обувките във вълшебни. И щом историята зазвучи преди заспиване, неудобството ще се трансформира в приказно премеждие, споделя Диляна Кочева.
Оказало се, че не е толкоз елементарно. Едно е да пишеш вести, друго - детска книга, признава авторката. Почти година лишило да съчинява и пренаписва 24-те страници, в които вълшебните обувки придвижват в невиждани земи с обилие от лакомства, срещат с чудноват Слон-гущер, водят до Кристалния остров. Дават кураж, че
може да си друг, само че пък специфичен.
Стига да повярваш в магията на вълшебните думи „ Халче дуо! “, без които пътуването не може да стартира и обувките си остават единствено медицински шини.
Всичко в историята е от същинския свят на Кая, дори приятелят й Мечо. За един от рождените й дни й подарили и плюшен слон, а когато я попитали по какъв начин ще се споделя, тя не се поколебала: „ Гущер “.
А какво значи магическото проклинание „ Халче дуо “? Съвсем нищо.
Един ден Кая и майка й срещнали баба, която водела внука си в детската градина. Жената разказала, че момчето бърза всяка заран, с цел да чуе песента, която пее Кая. " Пее ария ли?! ", изненадала се майката, и се поинтересувала коя. „ Ай-а-а-а-а, халче дуо! “, запяло момиченцето с думите и мелодията, които самичко си е измислило.
Съдбата ме срещна с доста майки на такива деца. Има потребност
да се приказва намерено за еквиноварус,
уверена е Диляна Кочева. Запознала се и с бременни дами, които към този момент са разбрали от феталната морфология, че децата им ще се родят с този проблем. Откакто излязла книгата, доста дами <210> пишат, само че персонални известия, тъй като се тормозят да го създадат обществено. Една от тях споделила, че учителките в детската градина отхвърлят да поставят обувките на детето й за обедния сън.
У нас няма публична статистика какъв брой мъници са родени с еквиноварус. По неофициални данни са на 1000. Но към този момент познавам много от тези едно на хиляда, споделя авторката. Няма и книги на български за болестта, което е лечимо, само че единствено в случай че се носят обувките за сън.
Диляна Кочева се надява нейната брошура да е от изгода за всички деца с вълшебни обувки. Тя имаше своята премиера в София и Пловдив, а следва да бъде показана и във Варна. Там е един от най-хубавите доктори, които лекуват изкривяването на крачетата. Много фамилии идват от Сърбия и Македония, с цел да се съветват, български фамилии са се преместили да живеят в морската столица поради лекуването на децата си.
Искам книгата да доближи до децата и да помогне на родителите, да стане
мост за приемане на другите,
споделя авторката. Често на 4-5-годишна възраст съпротивата на децата става изключително остра и фамилиите им се предават в борбата да носят обувките. Това обаче крие заплаха от рецидив единствено за няколко месеца.
Три фамилии с деца с еквиноварус пристигнаха на премиерата на книгата в Първо студио на Радио Пловдив дружно с възпитаници от начален стадий на СУ „ Св. Климент Охридски “. Част от тях измислиха още другари на Кая, други пробваха да ги нарисуват.
Самата тя е щастлива, че е героиня в книга. Често разлиства страниците и сочи: „ Има ме и тук! И тук! “. А когато родителите й четат вечер, заспива по средата - навръх вълшебните думички „ Халче дуо! “. Но по този начин пък всяко дете може да отиде в друга Вълшебна земя по-късно, усмихва се авторката.
„ Не желая да съм в ролята на майка героиня - споделя тя. - Пътят е сложен за всички родители на деца с увреждания. Всеки се бори. Трудно е да имаш друго дете. Но желая да покажа, че не би трябвало да ги преценяме по външните им белези. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ