Невидимите хора: да заживееш в пещерата на Сахат тепе, за да бъдеш над всички
Едни от първите уроци в учебно заведение по тематиката за еволюцията на индивида е обвързван с всекидневието на най-старите представители на рода Homo, които постоянно са живеели в пещери. Бихте ли повярвали обаче, че и до през днешния ден има хора, прекарващи нощите си в кухината на рид, освен това в сърцето на един от най-старите градове в Европа – Пловдив? А съществуването им е очевидно единствено за охранителните камери на постройките и доста рядко за минувачите.
Прочетете още
Днес в рубриката „ Невидимите хора ” ще ви разкажем историята на 54-годишния Иван от Пловдив, който намира заслон в пещерата на Сахат тепе. През деня обикалял основната в търсене на някой добряга, който да му даде пари за храна. Често се отбива и при дюнерджийницата, с цел да оказва помощ с каквото може, а за премия да получи храна.
Срещаме се с него до входа на постройката на Певческото сдружение „ Ангел Букурещлиев ”, където той посяда замалко.
„ Да ти се намира някой лев, мойто момиче? Много ще съм ти признателен, ” – споделя. И аз му давам една монета.
„ А може ли да си поговорим с теб? ” – запитвам го.
„ Ама може бе, мойто момиче! Само в случай че ми задаваш въпроси, на които никой не знае отговора. Такива – комплицирани. Аз знам работи, където тия там няма и да схванат (тук с ръце показва в посока Главната). Аз съм над всички, да знаеш, няма по-високо от мене тука!
„ Сигурна съм, - споделям. – А по какъв начин е минал живота ти?
„ Ооо, да ти кажа, мойто момиче, аз имам брат близнак. Родени сме в родилното, което беше в Кючука и сме на татко ми от втори брак. Майка ми била остаряла мома и решили да се вземат. Тя беше доста огън, въртеше цялата къща на пръста си. Той беше по-кротък, попийваше по малко като му стане тежко. Все ни повтарях да внимаваме с комунистите, тия мръсни ко****. Щели да ни изиграят, ” – сподели и довърши мисълта си с псувни. – „ Аз едно време учих в Строителния колеж и бях играч по конна езда. Бях доста добър, носех медали. Започнаха обаче да ми приказват, че комунистите щели да ме бутат нагоре и да ми оказват помощ, до момента в който имат изгода от мен, а по-късно щели да ми ****. Даваха ми и живи образци с познати, по какъв начин им се били подиграли най-после, щом към този момент не били толкоз положителни. Много време ми го приказваха, до момента в който не проумея. Тогава си крещя за какво да ставам курбан и се отхвърлих от ездата. Започнах да работя като кондуктор, с цел да не се набивам доста на очи. Така продължих седем години. После напуснах, с цел да не послужвам на тия отпадъци, хората. Аз съм над тя-я-ях, няма по-високо от мене! Няма по какъв начин да приказвам с тях, аз съм от горната страна! Винаги съм бил!
„ Добре, а нямаш ли жена, деца? ”
„ Нямам. Ама ти от мене да знаеш – в тоя живот майка да имаш, но майка да не си! Мойта майка каква беше – огън! Всичко на пръста си въртеше. Като я гледах и си виках, че не ща жена, с цел да я върша майка. Много зла беше майка ми.
Освен близнак, имам и различен брат, по-голям. Той е от първия брак на татко ми. На погребението на баща го видях за първи и единствен път. И по-късно всичко се промени радикално, цялата къща се разпадна. Сега не желая да го виждам близнака ми. За какво ми е, единствено да ми виси на гърба, че и него да нося. Много ми е добре, ей там горе си вървя в пещерата и никой не ме тормози. Там съм над всички! Аз съм над всички, да знаеш! Всичко съм научил самичък, самообразован съм! Това, дето го приказват, че единствено гения побеждавал, не е правилно, да знаеш! Работа желае, работа! 95% работа и 5% гений – това е! Ама тия там долу няма да го схванат това, те са ниско! Особено пък тия младите – нищо не става от тях, изгубени са! Долу е с цялостно с хиени (пак сочи в посока Главната). Ти си сред хиени бе, мойто момиче, огледай се! Тия там са мръсни комунисти – единствено ти подмятат по нещо, като им трябваш, след това – айде, майната ти. ”
„ Добре де, ти на доктор не вървиш ли, никой ли не ти оказва помощ в действителност? ”
„ Ходя бе, имам си доста лекари, зависи какво ме боли. Ама рядко ме боли нещо. И да знаеш – за огромно страдание съм си сбъднал всички фантазии. ”
Това беше едно от последните фрази, преди да се разделим. Замислих се. Ами че този човек в действителност беше сбъднал фантазията си – първо, да бъде над всички (наистина беше, поради високото местонахождение на пещерата), второ, да бъде самостоятелен от „ ония отпадъци ”. И трето – да не оставя потомство, с цел да не изпитват неговите деца тежестта да имаш зла майка. Дали обаче хора като него са щастливи от настоящето си състояние, което са провокирали по своя воля? И дали по принцип да сбъднеш фантазиите си не е в действителност за жалост?
Продължаваме да търсим отговора.
(Иван демонстрира какво е разкрил един път пред вратата към мазето на Певческото дружество)
Прочетете още
Днес в рубриката „ Невидимите хора ” ще ви разкажем историята на 54-годишния Иван от Пловдив, който намира заслон в пещерата на Сахат тепе. През деня обикалял основната в търсене на някой добряга, който да му даде пари за храна. Често се отбива и при дюнерджийницата, с цел да оказва помощ с каквото може, а за премия да получи храна.
Срещаме се с него до входа на постройката на Певческото сдружение „ Ангел Букурещлиев ”, където той посяда замалко.
„ Да ти се намира някой лев, мойто момиче? Много ще съм ти признателен, ” – споделя. И аз му давам една монета.
„ А може ли да си поговорим с теб? ” – запитвам го.
„ Ама може бе, мойто момиче! Само в случай че ми задаваш въпроси, на които никой не знае отговора. Такива – комплицирани. Аз знам работи, където тия там няма и да схванат (тук с ръце показва в посока Главната). Аз съм над всички, да знаеш, няма по-високо от мене тука!
„ Сигурна съм, - споделям. – А по какъв начин е минал живота ти?
„ Ооо, да ти кажа, мойто момиче, аз имам брат близнак. Родени сме в родилното, което беше в Кючука и сме на татко ми от втори брак. Майка ми била остаряла мома и решили да се вземат. Тя беше доста огън, въртеше цялата къща на пръста си. Той беше по-кротък, попийваше по малко като му стане тежко. Все ни повтарях да внимаваме с комунистите, тия мръсни ко****. Щели да ни изиграят, ” – сподели и довърши мисълта си с псувни. – „ Аз едно време учих в Строителния колеж и бях играч по конна езда. Бях доста добър, носех медали. Започнаха обаче да ми приказват, че комунистите щели да ме бутат нагоре и да ми оказват помощ, до момента в който имат изгода от мен, а по-късно щели да ми ****. Даваха ми и живи образци с познати, по какъв начин им се били подиграли най-после, щом към този момент не били толкоз положителни. Много време ми го приказваха, до момента в който не проумея. Тогава си крещя за какво да ставам курбан и се отхвърлих от ездата. Започнах да работя като кондуктор, с цел да не се набивам доста на очи. Така продължих седем години. После напуснах, с цел да не послужвам на тия отпадъци, хората. Аз съм над тя-я-ях, няма по-високо от мене! Няма по какъв начин да приказвам с тях, аз съм от горната страна! Винаги съм бил!
„ Добре, а нямаш ли жена, деца? ”
„ Нямам. Ама ти от мене да знаеш – в тоя живот майка да имаш, но майка да не си! Мойта майка каква беше – огън! Всичко на пръста си въртеше. Като я гледах и си виках, че не ща жена, с цел да я върша майка. Много зла беше майка ми.
Освен близнак, имам и различен брат, по-голям. Той е от първия брак на татко ми. На погребението на баща го видях за първи и единствен път. И по-късно всичко се промени радикално, цялата къща се разпадна. Сега не желая да го виждам близнака ми. За какво ми е, единствено да ми виси на гърба, че и него да нося. Много ми е добре, ей там горе си вървя в пещерата и никой не ме тормози. Там съм над всички! Аз съм над всички, да знаеш! Всичко съм научил самичък, самообразован съм! Това, дето го приказват, че единствено гения побеждавал, не е правилно, да знаеш! Работа желае, работа! 95% работа и 5% гений – това е! Ама тия там долу няма да го схванат това, те са ниско! Особено пък тия младите – нищо не става от тях, изгубени са! Долу е с цялостно с хиени (пак сочи в посока Главната). Ти си сред хиени бе, мойто момиче, огледай се! Тия там са мръсни комунисти – единствено ти подмятат по нещо, като им трябваш, след това – айде, майната ти. ”
„ Добре де, ти на доктор не вървиш ли, никой ли не ти оказва помощ в действителност? ”
„ Ходя бе, имам си доста лекари, зависи какво ме боли. Ама рядко ме боли нещо. И да знаеш – за огромно страдание съм си сбъднал всички фантазии. ”
Това беше едно от последните фрази, преди да се разделим. Замислих се. Ами че този човек в действителност беше сбъднал фантазията си – първо, да бъде над всички (наистина беше, поради високото местонахождение на пещерата), второ, да бъде самостоятелен от „ ония отпадъци ”. И трето – да не оставя потомство, с цел да не изпитват неговите деца тежестта да имаш зла майка. Дали обаче хора като него са щастливи от настоящето си състояние, което са провокирали по своя воля? И дали по принцип да сбъднеш фантазиите си не е в действителност за жалост?
Продължаваме да търсим отговора.
(Иван демонстрира какво е разкрил един път пред вратата към мазето на Певческото дружество)
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ