Едни и същи хора и медии разпространяват дезинформация. Ралица Ковачева пред Свободна Европа
Едни и същи медии и хора популяризират дезинформация, обвързвана с войната на Русия в Украйна. Те употребяват идентичен език и препубликуват едни и същи неща, а скокът в известността им от началото на войната е голям.
Това сподели Ралица Ковачева , основна редакторка на платформата Factcheck.bg и преподавателка в Факултета по публицистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски ", в изявление за Свободна Европа.
По думите ѝ образец за такива разпространители на дезинформация са уеб сайтът pogled.info, Facebook страниците "Мартин Карбовски ", "Кеворк Кеворкян " и други.
Ковачева уточни, че точно обществените мрежи и най-много Facebook не престават да са главният източник на информация за настоящи вести измежду българите, които ги избират пред обичайните медии.
Данните идват от на "Евробарометър ", оповестено преди седмица. Според него от всички в Европейския съюз (ЕС) българите са най-склонни да кажат, че постоянно или доста постоянно се сблъскват с подправени вести и дезинформация - общо 55% . За съпоставяне в Нидерландия това са единствено 12% от интервюираните, а междинният % за Европейски Съюз е 51 на 100.
Изследването сочи още, че 67% от българите считат, че разпознават подправените вести, когато попаднат на тях.
"Но доста постоянно хората възприемат като дезинформация, като нещо погрешно информация, която не им харесва и с която не са съгласни ", показва Ралица Ковачева.
"Когато на хората им харесва, не е мъчно да ги излъжеш. Когато не са съгласни, надлежно и истината да им кажеш, те отново няма да ти повярват ", прибавя тя.
Според Ковачева един от главните проблеми е, че в България липсва базова осведоменост и осмисляне в обществото на исторически обстоятелства и процеси.
"Защото ние сме били все по този начин заврени в пъпа си ", сподели Ковачева.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Ето цялостния текст на изявлението:
-Според проучване на Евробарометър, оповестено преди няколко дни, хората в Холандия най-рядко споделят, че се сблъскват с дезинформация – единствено 12%. Докато в България 55% от запитаните споделят, че постоянно или доста постоянно попадат на дезинформация. Така ли е, госпожо Ковачева?
-Според данните на Евробарометър е по този начин. Те също демонстрират и едно много просто и разумно пояснение това за какво е по този начин. Защото България продължава от години да бъде страната в Европейския съюз, в която максимален % от хората употребяват обществените медии като източник на вести. И в България това е главно Facebook. Никъде другаде не можете да видите толкоз огромен % на потребление на обществените медии за вести съответно.
В страни като Холандия, като скандинавските страни, хората имат към момента непокътнати привички на медийно ползване, които са аналогови, без значение, че медиите са цифрови. Хората имат желани медии, отиват си на уеб страницата, заплащат си за наличието. Това не е един случаен избор от интернет, както сподели една дама в анкетата - интернет като един примитивен бульон, в който врат и кипят някакви неща. Така че въпросът е в метода, по който хората търсят и намират информацията.
-Защо тогава българите избират обществените мрежи вместо обичайните медии?
-Като цяло може да се каже, че доверието в обичайните медии в Източна Европа, изключително в публичните медии, е по-ниско спрямо това в Западна Европа. Причините за това са и разумни, свързани със социализма, с държавния надзор върху средствата за информация. Макар че пандемията малко промени това, като цяло се усили доверието особено в публичните медии, тъй като въпреки всичко хората трябваше да се заловен за нещо в същото време.
Но това, което демонстрират всички проучвания от години, е, че доверието в медиите въобще, разбирани като социална институция, е в правопропорционална взаимозависимост на доверието в институциите на страната и когато институционалното доверие е ниско, когато хората не имат вяра на тези, които ги ръководят, без значение по какъв начин се споделят, те надлежно не имат вяра и на медиите, не имат вяра на страната.
Имаше едно проучване неотдавна, припомням си, че доста интензивно се обсъждаше във Facebook, че най-авторитетните институции съгласно българите са армията и църквата. Шегувахме се, че това са местата, в които хората не влизат и имат минимум допир с тях, и по тази причина им се костват авторитетни. Та доверието в медиите зависи въобще от доверието в механизмите на битие на обществото.
-Ще Ви върна на проучването на Евробарометър, съгласно което българите са измежду хората в Европейския съюз, които имат много огромна убеденост, че разпознават подправените вести и дезинформацията, когато се сблъскат с нея. Това самозаблуда ли е?
-Хората не вършат доста разлика сред доста нюанси и апропо не им е работа на хората да ги вършат. Медиите са тези, които би трябвало да вършат тези разлики и да сортират информацията, която се разгласява. Но като знаем какво голямо количество вести се разгласява в обществените медии, и какво огромно количество на по този начин наречените уеб сайтове „ гъби “ – т.е. бързо появяващи се, кратковременно живеещи и разпространяващи само цялостни измислици – огромно количество такива уеб сайтове виреят във Facebook. Вероятността на хората да се натъкнат на такова нещо е доста сериозна. Но доста постоянно хората възприемат като дезинформация, като нещо погрешно, информация, която не им харесва и с която не са съгласни. Това желае да каже и Георги Господинов с късата пола и дългите крайници. Когато на хората им харесва, не е мъчно да ги излъжеш. Когато не са съгласни, надлежно и истината да им кажеш, те отново няма да ти повярват.
Тук, несъмнено, опираме до, да ги назовем, новините, които са мощно политически пристрастни, в интерес на една или друга партия или политическа персона. Съответно симпатизантите са изцяло уверени, че това е истина, другите не са и по този начин нататък. Има доста такива образци като за фотосите, кюлчетата и шкафчетата и другият образец е за цената на газа. Всъщност каквото и да мислят хората по този въпрос дали е правилно или не е правилно, е на правилото „ всеки самичък си преценява “. Ние действително нямаме никакви обстоятелства все още и по двете тематики, въз основа на които може да се направи справедлива преценка.
Ние имахме такива запитвания от читатели във Factcheck, които ни изпращаха вести, свързани с газа, да ни питат, и аз приказвах с специалисти по тематиката. Те споделиха, че това сега е като мятане на фасул. Защото ние знаем какво споделя един политик или специалист, какво споделя различен, само че ние не сме видели контракти, документи и по този начин нататък. Така че в този смисъл тук изобщо няма по какъв начин да се каже и хората просто си вземат решение дали нещо е истина или не.
-Тоест Вие казвате, че българският интернет консуматор, който си чете новините от телефона във Facebook, да кажем, не разграничава мнение от обстоятелства?
-Със сигурност не разграничава. Аз виждам, че и това не е [само] всеобщият консуматор, това са и хора - водачи на мнение, публични представители, да не споделям и публицисти. Само обърнете внимание какъв брой хора стартират изречението с "Факт е, че... " и изричат мнение по-късно. Така че всеобщо не се разпознава.
-Да кажем малко за factcheck.bg, Вашата платформа. Тя работи на правилото на сигнали от жители.
-Не единствено. Ние сме журналистически екип, тъй че всеки от нас също следи, гледа неща, които ни вършат усещане, следим трендове. Но сигналите са значим ориентир за нас, първо за нас, какво вълнува хората и второ, ние от време на време по този начин професионално деформирани се завираме в едни заешки дупки, с цел да забележим какво се готви там, само че сигналите са факт, че нещо е навлязло в по-широката обществена сфера и тогава е време да му се обърне внимание. Така че за това сигналите са значими.
-Какви сигнали получавате последните месеци?
-Най-вече свързани с войната на Русия в Украйна. Много хора ни изпращат видеа, най-много от Facebook, и ни молят да установим техния генезис. За страдание това е съвсем невероятно и освен ние не можем. защото първо качено видеото във Facebook, към този момент не могат да се видят никакви данни, свързани с това къде, по кое време и по какъв начин е снимано и така нататък Използваме и някакви други принадлежности в опит да забележим дали и някъде другаде се е появявало, дали някой в миналото е писал нещо по този въпрос или е проверявал. Но в общи линии е много мъчно, още повече когато става дума за войната. Едни бойни машини се виждат. Онзи ден имаше един подобен въпрос - Русия твърди за едни съветски камиони, че това е филантропична помощ, правилно ли е това? Нищо не може да излезе по този въпрос, това е огромен проблем. Аз разбирам на хората интереса, обвързван с настоящите военни дейности, само че в изискванията на война доста постоянно няма по какъв начин да се ревизира.
Но ми прави усещане нещо друго. Писах един текст по отношение на доста известен пост във Facebook, получихме сигнал за него от четец. Постът гласеше, че в случай че Финландия влезе в НАТО, непосредствено ще наруши мирния си контракт със Съветския съюз след Втората международна война и непосредствено влиза в обстановка на война. Аз тъй като обичам такива тематики, се захванах да пиша - като всяка тематика, обвързвана с интернационалните връзки, не може да се каже просто дали нещо е правилно или не е правилно. Трябва да се види съответния подтекст тогава и в този момент, да се обяснят понятия. Сещате се - доста по-лесно е да напишеш един доста забавно звучащ статус във Facebook.
Но все пак когато го публикувахме този текст, един човек ни написа: "Много Ви благодаря за забавния текст. Може ли в този момент да напишете същия текст за България - какви контракти има със Съветския съюз след 89 година, разрешила ли ни е Русия по-късно да влезем в Европейски Съюз и НАТО, може ли в този момент да направи нещо по този въпрос ". Което на мен ми сподели, че липсва базова - думата не е просветеност, а осведоменост - и осмисляне в обществото на исторически обстоятелства и процеси, на това къде е била България в огромния свят в последните години. Защото ние сме били все по този начин заврени в пъпа си.
Аз тъй като преподавам интернационална публицистика и постоянно пострадвам, че интернационалните вести са подценени, в този момент се постанова да наваксваме едни тонове информация обратно във времето. Което излиза отвън работата на factcheck, само че когато можем, постоянно вършим сходни неща. Защото в последна сметка човек с цел да си отговори дали нещо е по този начин, или не е по този начин, би трябвало да знае доста повече от два-три съответни обстоятелството.
-Потребителите обаче са единствено от едната страна, от другата имаме и източниците и разпространителите на дезинформация и подправени вести. Какво знаем за тях?
-Това, което се опитваме да вършим ние и което се случва към този момент и в научни проучвания - не задоволително, само че се случва, е да търсим свързаности, следейки разказите, разказите. Има една известна журналистическа фраза "Follow the money " (от англ. - "Следвай парите ", бел. ред.), ние не можем, има си органи, институции, които наблюдават потоците от пари. Ние можем да следим потоците от думи. И за това в нашата работа непрестанно се стараем да покажем къде откриваме такива свързани идентични послания, идентични структури, и кои са техните разпространители.
Например, направихме това за интензивно популяризираната тематика за биолабораториите, които Америка финансира и поддържа в Украйна и други страни. Тя апропо не е занапред от войната, на няколко пъти тази тематика припламва. Любопитното е, че първият път е след нахлуването на Русия в Грузия 2008 година Така че има си явно предистория. И ние тогава направихме едни инспекции във Facebook. Установихме, че изданието pogled.info е отбелязало някакъв необикновен скок от началото на войната.
-Скок в известността си?
-Да, да, извънредно мощно, в пъти. Като го сравниш с други известни новинарски български медии, просто пикът е извънредно забележим. Другият подобен максимален пропагандатор на тази тематика се обрисуваше страницата "Мартин Карбовски ". Друг пропагандатор беше Кеворк Кеворкян със своите мнения във Facebook и още доста други. Но въпросът е, че като огледа човек и по други тематики, ще види същите и още няколко страници и медии, които препубликуват едни и същи неща, употребяват един и същи език, употребяват едни и същи структури, в случай че щете.
-След като знаем кои са разпространителите на такава агитация и дезинформация в България, какво можем да създадем оттук насетне?
-Нашата работа като публицисти - моята, Вашата и на всички сътрудници, е да разберем и да покажем. Нашата работа е изобличаването. Оттук нататък има още два хода съгласно мен. Единият ход е на институциите - от доста години има задоволително сигнали, които демонстрират евентуални обвързаности. Това може да се ревизира, има си служби, уповавам се, в тази страна, те би трябвало да си свършат работата.
И другата страна, която би трябвало да си свърши работата в тази ситуация, това е публиката. Не знам дали помните, имаше един доста прочут случай преди десетина година в Обединеното кралство, когато най-старият им жълт вестник, News of the World, банкрутира. Този вестник беше компрометиран в неетични практики и подслушване на телефони, огромен скандал имаше. Но в началото притежателите оповестиха, че няма да го затварят - като свърши следствието, всичко ще се оправи. В един миг хората стопираха да купуват вестника, рекламодателите отхвърлиха да популяризират в него. И три месеца по-късно издателите се принудиха да го затворят.
Тоест това е натискът на публиката, включително поставям и рекламодателите, които споделят - не, ние избираме да не използваме медии, Facebook водачи на мнение, източници на информация, за които е потвърдено, че лъжат. Това би трябвало да стане. Но ние виждаме тъкмо противоположното - ние сме упреквани, че лъжем, че сме контрапропаганда, че сме демократична агитация и така нататък Истината е, че под всяка наша публикация има най-малко 20 източника, само че никой не си прави труда да ги види и да реши лъжем ли.
-Досега говорихме за дезинформация, популяризирана от разнообразни уеб сайтове и медии. Често обаче погрешни изказвания доближават до нас и непосредствено от политиците или от други публични фигури. Можем да си спомним за изказванията на Бойко Борисов за издигнати хиляди детски градини и 500 млн. км автомагистрали и други такива явно погрешни изказвания. Къде е границата тук сред това, което назоваваме дезинформация, и политическото говорене?
-Няма граница. Те просто не трябва да се допират на никое място, с цел да има граница сред тях. Дезинформацията значи съзнателно основана и публикувана погрешна, неточна или подвеждаща информация. Приемаме, че политиците не популяризират съзнателно погрешна информация. Така че политическото говорене не е въобще наложително да има нещо общо, дори е целесъобразно да няма - с дезинформацията.
Политическото говорене се родее с пропагандата. Това е напълно различен филм, дето се споделя. Пропагандата не е наложително потребление на неистини, да употребява дезинформация. Както и рекламата се родее с пропагандата. Оформянето на ясни послания и хрумвания, отправени за да убедят необятната аудитория, е това - агитация. Което, отново споделям, не значи политиците да лъжат, не значи политиците да популяризират искрено погрешни, потвърдено погрешни изказвания в международен мащаб. Тук имам предвид всички неща, които се изприказваха за имунизациите по време на предизборните акции предходната година. И които чакам, че отново ще се изговорят поради предстоящата нова вълна. И тук също би трябвало да има такава социална глоба. За страдание поради броя на имунизираните хора в България по-скоро считам, че чисто опортюнистично доста партии и политици се възползваха от съществуващите публични настройки, не ги сътвориха, а просто ги укрепиха и ги използваха, с цел да се облагодетелстват.
-А по какъв начин по този начин това остава без последици? Говоренето от екрана или от политическата естрада на искрено погрешни изказвания?
-Какви последици имате поради?
-Политически, правосъдни, последици за имиджа на въпросните политици.
-За да са правосъдни, би трябвало да има съответното законодателство, по което някой да бъде измамен под отговорност за това, което споделя.
-Защото в доста от случаите става въпрос даже и за човешки животи, както видяхме с COVID-19.
-Опасявам се, че тези въпроси са не към мен, а към господин Гешев и неговата институция. Защото те могат да се самосезират. А що се отнася до имиджа и публичната глоба, това е същото, което аз приказвах и допреди малко. Това значи обществото да не се припознава в тези полезности, в това държание и да не гласоподава, да не поддържа такива хора. Но аз по-скоро считам, че е противоположното - че те употребяват съществуващите настройки, а не са те повода. Тоест има прекалено много хора, които се припознават в подобен вид политическо говорене, в такива позиции и това прави съвършената стихия, в която ние живеем в този момент.
-Factcheck.bg е образец за гражданска самодейност. Къде виждате ролята на обособените жители в битката с дезинформацията?
-Гражданска дотолкоз, доколкото основател е неправителствена организация, Асоциацията на европейските публицисти, само че въпреки всичко и те са една много профилирана организация, обвързвана с медиите и публицистиката, и ние в екипа сме, най-малко в твърдото ядро, публицисти. Така че това не е едно гражданско изпитание, ние просто се опитваме да работим по най-високите стандарти за качествена публицистика. С това, което вършим, не измисляме топлата вода, инспекцията на обстоятелствата не е нещо несвойствено, в противен случай - това е сърцевината на журналистическата специалност. Просто към този момент има прекалено много информация отвън медиите, която се основава, и за медиите е невероятно да смогват и ние се опитваме да оказваме помощ.
Това, което могат да вършат обособените жители е - уви, да четат, да учат, да се пробват да знаят повече за необятния свят, тъй като тесногръдието, втренчването в бита и всекидневието тук и в този момент ни пречат да мислим в нереални категории, в комплицирани, сложни понятия.
А уви, нашият свят не може да бъде разказан просто. Затова в България толкоз доста хора имат вяра в тайни теории, тъй като тайните теории са тъкмо това - едно всеобхватно пояснение, което ни дава отговори на всички въпроси, които ни мъчат. Посочва ни ясно злодеите и ни оправдава. Винаги в тайните теории хората са горките, положителните, жертвата. Няма такова пояснение, уви. Така че се постанова за всяко настрана нещо човек да знае нещо, да прочете нещо, да откри -може да е лично пояснение. Но не на правилото "харесва ми, не ми харесва ", не на правилото "съгласен съм, не съм склонен ". А на правилото на познания и информация, които би трябвало да си осигуриш самичък.
-Сега един въпрос, тъй като прекосяваме към края. Колко дълги са в последна сметка краката на лъжата и може ли истината да победи?
-Не съм сигурна, че има една истина, която да победи и то да победи един път вечно. Победата на истината, на всяка една съответна истина по даден въпрос и в даден миг е наше ежеминутно обвързване. Наше, споделям на всички членове на обществото, без значение дали сме жители, политици или публицисти. Няма по какъв начин да кажем един път вечно, че една истина е победила и че оттук насетне няма други благоприятни условия. Ние сме го живели - знаем по какъв начин е да живееш в едно в никакъв случай неидващо ярко бъдеще. Истината е, че нашето общество е повърхностно към детайлите. Обикновено детайлите са мястото, където би трябвало да се взрем и да зададем съответните въпроси. Да научим тази дребна, съответна, ежедневна истина за този съответен въпрос. И да отидем към идващия.
Това сподели Ралица Ковачева , основна редакторка на платформата Factcheck.bg и преподавателка в Факултета по публицистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски ", в изявление за Свободна Европа.
По думите ѝ образец за такива разпространители на дезинформация са уеб сайтът pogled.info, Facebook страниците "Мартин Карбовски ", "Кеворк Кеворкян " и други.
Ковачева уточни, че точно обществените мрежи и най-много Facebook не престават да са главният източник на информация за настоящи вести измежду българите, които ги избират пред обичайните медии.
Данните идват от на "Евробарометър ", оповестено преди седмица. Според него от всички в Европейския съюз (ЕС) българите са най-склонни да кажат, че постоянно или доста постоянно се сблъскват с подправени вести и дезинформация - общо 55% . За съпоставяне в Нидерландия това са единствено 12% от интервюираните, а междинният % за Европейски Съюз е 51 на 100.
Изследването сочи още, че 67% от българите считат, че разпознават подправените вести, когато попаднат на тях.
"Но доста постоянно хората възприемат като дезинформация, като нещо погрешно информация, която не им харесва и с която не са съгласни ", показва Ралица Ковачева.
"Когато на хората им харесва, не е мъчно да ги излъжеш. Когато не са съгласни, надлежно и истината да им кажеш, те отново няма да ти повярват ", прибавя тя.
Според Ковачева един от главните проблеми е, че в България липсва базова осведоменост и осмисляне в обществото на исторически обстоятелства и процеси.
"Защото ние сме били все по този начин заврени в пъпа си ", сподели Ковачева.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Ето цялостния текст на изявлението:
-Според проучване на Евробарометър, оповестено преди няколко дни, хората в Холандия най-рядко споделят, че се сблъскват с дезинформация – единствено 12%. Докато в България 55% от запитаните споделят, че постоянно или доста постоянно попадат на дезинформация. Така ли е, госпожо Ковачева?
-Според данните на Евробарометър е по този начин. Те също демонстрират и едно много просто и разумно пояснение това за какво е по този начин. Защото България продължава от години да бъде страната в Европейския съюз, в която максимален % от хората употребяват обществените медии като източник на вести. И в България това е главно Facebook. Никъде другаде не можете да видите толкоз огромен % на потребление на обществените медии за вести съответно.
В страни като Холандия, като скандинавските страни, хората имат към момента непокътнати привички на медийно ползване, които са аналогови, без значение, че медиите са цифрови. Хората имат желани медии, отиват си на уеб страницата, заплащат си за наличието. Това не е един случаен избор от интернет, както сподели една дама в анкетата - интернет като един примитивен бульон, в който врат и кипят някакви неща. Така че въпросът е в метода, по който хората търсят и намират информацията.
-Защо тогава българите избират обществените мрежи вместо обичайните медии?
-Като цяло може да се каже, че доверието в обичайните медии в Източна Европа, изключително в публичните медии, е по-ниско спрямо това в Западна Европа. Причините за това са и разумни, свързани със социализма, с държавния надзор върху средствата за информация. Макар че пандемията малко промени това, като цяло се усили доверието особено в публичните медии, тъй като въпреки всичко хората трябваше да се заловен за нещо в същото време.
Но това, което демонстрират всички проучвания от години, е, че доверието в медиите въобще, разбирани като социална институция, е в правопропорционална взаимозависимост на доверието в институциите на страната и когато институционалното доверие е ниско, когато хората не имат вяра на тези, които ги ръководят, без значение по какъв начин се споделят, те надлежно не имат вяра и на медиите, не имат вяра на страната.
Имаше едно проучване неотдавна, припомням си, че доста интензивно се обсъждаше във Facebook, че най-авторитетните институции съгласно българите са армията и църквата. Шегувахме се, че това са местата, в които хората не влизат и имат минимум допир с тях, и по тази причина им се костват авторитетни. Та доверието в медиите зависи въобще от доверието в механизмите на битие на обществото.
-Ще Ви върна на проучването на Евробарометър, съгласно което българите са измежду хората в Европейския съюз, които имат много огромна убеденост, че разпознават подправените вести и дезинформацията, когато се сблъскат с нея. Това самозаблуда ли е?
-Хората не вършат доста разлика сред доста нюанси и апропо не им е работа на хората да ги вършат. Медиите са тези, които би трябвало да вършат тези разлики и да сортират информацията, която се разгласява. Но като знаем какво голямо количество вести се разгласява в обществените медии, и какво огромно количество на по този начин наречените уеб сайтове „ гъби “ – т.е. бързо появяващи се, кратковременно живеещи и разпространяващи само цялостни измислици – огромно количество такива уеб сайтове виреят във Facebook. Вероятността на хората да се натъкнат на такова нещо е доста сериозна. Но доста постоянно хората възприемат като дезинформация, като нещо погрешно, информация, която не им харесва и с която не са съгласни. Това желае да каже и Георги Господинов с късата пола и дългите крайници. Когато на хората им харесва, не е мъчно да ги излъжеш. Когато не са съгласни, надлежно и истината да им кажеш, те отново няма да ти повярват.
Тук, несъмнено, опираме до, да ги назовем, новините, които са мощно политически пристрастни, в интерес на една или друга партия или политическа персона. Съответно симпатизантите са изцяло уверени, че това е истина, другите не са и по този начин нататък. Има доста такива образци като за фотосите, кюлчетата и шкафчетата и другият образец е за цената на газа. Всъщност каквото и да мислят хората по този въпрос дали е правилно или не е правилно, е на правилото „ всеки самичък си преценява “. Ние действително нямаме никакви обстоятелства все още и по двете тематики, въз основа на които може да се направи справедлива преценка.
Ние имахме такива запитвания от читатели във Factcheck, които ни изпращаха вести, свързани с газа, да ни питат, и аз приказвах с специалисти по тематиката. Те споделиха, че това сега е като мятане на фасул. Защото ние знаем какво споделя един политик или специалист, какво споделя различен, само че ние не сме видели контракти, документи и по този начин нататък. Така че в този смисъл тук изобщо няма по какъв начин да се каже и хората просто си вземат решение дали нещо е истина или не.
-Тоест Вие казвате, че българският интернет консуматор, който си чете новините от телефона във Facebook, да кажем, не разграничава мнение от обстоятелства?
-Със сигурност не разграничава. Аз виждам, че и това не е [само] всеобщият консуматор, това са и хора - водачи на мнение, публични представители, да не споделям и публицисти. Само обърнете внимание какъв брой хора стартират изречението с "Факт е, че... " и изричат мнение по-късно. Така че всеобщо не се разпознава.
-Да кажем малко за factcheck.bg, Вашата платформа. Тя работи на правилото на сигнали от жители.
-Не единствено. Ние сме журналистически екип, тъй че всеки от нас също следи, гледа неща, които ни вършат усещане, следим трендове. Но сигналите са значим ориентир за нас, първо за нас, какво вълнува хората и второ, ние от време на време по този начин професионално деформирани се завираме в едни заешки дупки, с цел да забележим какво се готви там, само че сигналите са факт, че нещо е навлязло в по-широката обществена сфера и тогава е време да му се обърне внимание. Така че за това сигналите са значими.
-Какви сигнали получавате последните месеци?
-Най-вече свързани с войната на Русия в Украйна. Много хора ни изпращат видеа, най-много от Facebook, и ни молят да установим техния генезис. За страдание това е съвсем невероятно и освен ние не можем. защото първо качено видеото във Facebook, към този момент не могат да се видят никакви данни, свързани с това къде, по кое време и по какъв начин е снимано и така нататък Използваме и някакви други принадлежности в опит да забележим дали и някъде другаде се е появявало, дали някой в миналото е писал нещо по този въпрос или е проверявал. Но в общи линии е много мъчно, още повече когато става дума за войната. Едни бойни машини се виждат. Онзи ден имаше един подобен въпрос - Русия твърди за едни съветски камиони, че това е филантропична помощ, правилно ли е това? Нищо не може да излезе по този въпрос, това е огромен проблем. Аз разбирам на хората интереса, обвързван с настоящите военни дейности, само че в изискванията на война доста постоянно няма по какъв начин да се ревизира.
Но ми прави усещане нещо друго. Писах един текст по отношение на доста известен пост във Facebook, получихме сигнал за него от четец. Постът гласеше, че в случай че Финландия влезе в НАТО, непосредствено ще наруши мирния си контракт със Съветския съюз след Втората международна война и непосредствено влиза в обстановка на война. Аз тъй като обичам такива тематики, се захванах да пиша - като всяка тематика, обвързвана с интернационалните връзки, не може да се каже просто дали нещо е правилно или не е правилно. Трябва да се види съответния подтекст тогава и в този момент, да се обяснят понятия. Сещате се - доста по-лесно е да напишеш един доста забавно звучащ статус във Facebook.
Но все пак когато го публикувахме този текст, един човек ни написа: "Много Ви благодаря за забавния текст. Може ли в този момент да напишете същия текст за България - какви контракти има със Съветския съюз след 89 година, разрешила ли ни е Русия по-късно да влезем в Европейски Съюз и НАТО, може ли в този момент да направи нещо по този въпрос ". Което на мен ми сподели, че липсва базова - думата не е просветеност, а осведоменост - и осмисляне в обществото на исторически обстоятелства и процеси, на това къде е била България в огромния свят в последните години. Защото ние сме били все по този начин заврени в пъпа си.
Аз тъй като преподавам интернационална публицистика и постоянно пострадвам, че интернационалните вести са подценени, в този момент се постанова да наваксваме едни тонове информация обратно във времето. Което излиза отвън работата на factcheck, само че когато можем, постоянно вършим сходни неща. Защото в последна сметка човек с цел да си отговори дали нещо е по този начин, или не е по този начин, би трябвало да знае доста повече от два-три съответни обстоятелството.
-Потребителите обаче са единствено от едната страна, от другата имаме и източниците и разпространителите на дезинформация и подправени вести. Какво знаем за тях?
-Това, което се опитваме да вършим ние и което се случва към този момент и в научни проучвания - не задоволително, само че се случва, е да търсим свързаности, следейки разказите, разказите. Има една известна журналистическа фраза "Follow the money " (от англ. - "Следвай парите ", бел. ред.), ние не можем, има си органи, институции, които наблюдават потоците от пари. Ние можем да следим потоците от думи. И за това в нашата работа непрестанно се стараем да покажем къде откриваме такива свързани идентични послания, идентични структури, и кои са техните разпространители.
Например, направихме това за интензивно популяризираната тематика за биолабораториите, които Америка финансира и поддържа в Украйна и други страни. Тя апропо не е занапред от войната, на няколко пъти тази тематика припламва. Любопитното е, че първият път е след нахлуването на Русия в Грузия 2008 година Така че има си явно предистория. И ние тогава направихме едни инспекции във Facebook. Установихме, че изданието pogled.info е отбелязало някакъв необикновен скок от началото на войната.
-Скок в известността си?
-Да, да, извънредно мощно, в пъти. Като го сравниш с други известни новинарски български медии, просто пикът е извънредно забележим. Другият подобен максимален пропагандатор на тази тематика се обрисуваше страницата "Мартин Карбовски ". Друг пропагандатор беше Кеворк Кеворкян със своите мнения във Facebook и още доста други. Но въпросът е, че като огледа човек и по други тематики, ще види същите и още няколко страници и медии, които препубликуват едни и същи неща, употребяват един и същи език, употребяват едни и същи структури, в случай че щете.
-След като знаем кои са разпространителите на такава агитация и дезинформация в България, какво можем да създадем оттук насетне?
-Нашата работа като публицисти - моята, Вашата и на всички сътрудници, е да разберем и да покажем. Нашата работа е изобличаването. Оттук нататък има още два хода съгласно мен. Единият ход е на институциите - от доста години има задоволително сигнали, които демонстрират евентуални обвързаности. Това може да се ревизира, има си служби, уповавам се, в тази страна, те би трябвало да си свършат работата.
И другата страна, която би трябвало да си свърши работата в тази ситуация, това е публиката. Не знам дали помните, имаше един доста прочут случай преди десетина година в Обединеното кралство, когато най-старият им жълт вестник, News of the World, банкрутира. Този вестник беше компрометиран в неетични практики и подслушване на телефони, огромен скандал имаше. Но в началото притежателите оповестиха, че няма да го затварят - като свърши следствието, всичко ще се оправи. В един миг хората стопираха да купуват вестника, рекламодателите отхвърлиха да популяризират в него. И три месеца по-късно издателите се принудиха да го затворят.
Тоест това е натискът на публиката, включително поставям и рекламодателите, които споделят - не, ние избираме да не използваме медии, Facebook водачи на мнение, източници на информация, за които е потвърдено, че лъжат. Това би трябвало да стане. Но ние виждаме тъкмо противоположното - ние сме упреквани, че лъжем, че сме контрапропаганда, че сме демократична агитация и така нататък Истината е, че под всяка наша публикация има най-малко 20 източника, само че никой не си прави труда да ги види и да реши лъжем ли.
-Досега говорихме за дезинформация, популяризирана от разнообразни уеб сайтове и медии. Често обаче погрешни изказвания доближават до нас и непосредствено от политиците или от други публични фигури. Можем да си спомним за изказванията на Бойко Борисов за издигнати хиляди детски градини и 500 млн. км автомагистрали и други такива явно погрешни изказвания. Къде е границата тук сред това, което назоваваме дезинформация, и политическото говорене?
-Няма граница. Те просто не трябва да се допират на никое място, с цел да има граница сред тях. Дезинформацията значи съзнателно основана и публикувана погрешна, неточна или подвеждаща информация. Приемаме, че политиците не популяризират съзнателно погрешна информация. Така че политическото говорене не е въобще наложително да има нещо общо, дори е целесъобразно да няма - с дезинформацията.
Политическото говорене се родее с пропагандата. Това е напълно различен филм, дето се споделя. Пропагандата не е наложително потребление на неистини, да употребява дезинформация. Както и рекламата се родее с пропагандата. Оформянето на ясни послания и хрумвания, отправени за да убедят необятната аудитория, е това - агитация. Което, отново споделям, не значи политиците да лъжат, не значи политиците да популяризират искрено погрешни, потвърдено погрешни изказвания в международен мащаб. Тук имам предвид всички неща, които се изприказваха за имунизациите по време на предизборните акции предходната година. И които чакам, че отново ще се изговорят поради предстоящата нова вълна. И тук също би трябвало да има такава социална глоба. За страдание поради броя на имунизираните хора в България по-скоро считам, че чисто опортюнистично доста партии и политици се възползваха от съществуващите публични настройки, не ги сътвориха, а просто ги укрепиха и ги използваха, с цел да се облагодетелстват.
-А по какъв начин по този начин това остава без последици? Говоренето от екрана или от политическата естрада на искрено погрешни изказвания?
-Какви последици имате поради?
-Политически, правосъдни, последици за имиджа на въпросните политици.
-За да са правосъдни, би трябвало да има съответното законодателство, по което някой да бъде измамен под отговорност за това, което споделя.
-Защото в доста от случаите става въпрос даже и за човешки животи, както видяхме с COVID-19.
-Опасявам се, че тези въпроси са не към мен, а към господин Гешев и неговата институция. Защото те могат да се самосезират. А що се отнася до имиджа и публичната глоба, това е същото, което аз приказвах и допреди малко. Това значи обществото да не се припознава в тези полезности, в това държание и да не гласоподава, да не поддържа такива хора. Но аз по-скоро считам, че е противоположното - че те употребяват съществуващите настройки, а не са те повода. Тоест има прекалено много хора, които се припознават в подобен вид политическо говорене, в такива позиции и това прави съвършената стихия, в която ние живеем в този момент.
-Factcheck.bg е образец за гражданска самодейност. Къде виждате ролята на обособените жители в битката с дезинформацията?
-Гражданска дотолкоз, доколкото основател е неправителствена организация, Асоциацията на европейските публицисти, само че въпреки всичко и те са една много профилирана организация, обвързвана с медиите и публицистиката, и ние в екипа сме, най-малко в твърдото ядро, публицисти. Така че това не е едно гражданско изпитание, ние просто се опитваме да работим по най-високите стандарти за качествена публицистика. С това, което вършим, не измисляме топлата вода, инспекцията на обстоятелствата не е нещо несвойствено, в противен случай - това е сърцевината на журналистическата специалност. Просто към този момент има прекалено много информация отвън медиите, която се основава, и за медиите е невероятно да смогват и ние се опитваме да оказваме помощ.
Това, което могат да вършат обособените жители е - уви, да четат, да учат, да се пробват да знаят повече за необятния свят, тъй като тесногръдието, втренчването в бита и всекидневието тук и в този момент ни пречат да мислим в нереални категории, в комплицирани, сложни понятия.
А уви, нашият свят не може да бъде разказан просто. Затова в България толкоз доста хора имат вяра в тайни теории, тъй като тайните теории са тъкмо това - едно всеобхватно пояснение, което ни дава отговори на всички въпроси, които ни мъчат. Посочва ни ясно злодеите и ни оправдава. Винаги в тайните теории хората са горките, положителните, жертвата. Няма такова пояснение, уви. Така че се постанова за всяко настрана нещо човек да знае нещо, да прочете нещо, да откри -може да е лично пояснение. Но не на правилото "харесва ми, не ми харесва ", не на правилото "съгласен съм, не съм склонен ". А на правилото на познания и информация, които би трябвало да си осигуриш самичък.
-Сега един въпрос, тъй като прекосяваме към края. Колко дълги са в последна сметка краката на лъжата и може ли истината да победи?
-Не съм сигурна, че има една истина, която да победи и то да победи един път вечно. Победата на истината, на всяка една съответна истина по даден въпрос и в даден миг е наше ежеминутно обвързване. Наше, споделям на всички членове на обществото, без значение дали сме жители, политици или публицисти. Няма по какъв начин да кажем един път вечно, че една истина е победила и че оттук насетне няма други благоприятни условия. Ние сме го живели - знаем по какъв начин е да живееш в едно в никакъв случай неидващо ярко бъдеще. Истината е, че нашето общество е повърхностно към детайлите. Обикновено детайлите са мястото, където би трябвало да се взрем и да зададем съответните въпроси. Да научим тази дребна, съответна, ежедневна истина за този съответен въпрос. И да отидем към идващия.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ