Комедия на корупцията – жълто паве, вместо златно кюлче
Еднакви лица, разнообразни функции. Звучи познато. И не е от през вчерашния ден. Интрига, цирк, шутове, комедия, корупция, администрация, лабиринт... „ Комедия на корупцията “ пресъздава познатата до болежка действителност от написания преди 100 години разказ „ Процесът “ на Франк Кафка...
„ Маломерното използване на законите, ежедневните свидетелства за повсеместната немара, чувството за цикличност при появяването на лъжегероите, които наивно и обезверено следваме – всичко това и доста друго е производно на нас самите “, споделя Васил Дуев-Тайг. Той е режисьор на представлението в спектакъл „ Българска войска “, където оптимално развихря своята фикция. Крайният резултат е едно (леко дълго) странствуване в онази част от предишното, която като че ли в никакъв случай няма да ни напусне.
Корупцията през погледа на комедията наподобява като симпатично уродливо дребосъче, загнездено в най-устойчивите полета на човешката душeвност. Настървението, с което спектакълът предизвика, би могла да докара до полуда средностатистическия служител. За фена това са два часа смях, непосредствен до този, който носят гоголевите герои.
Снимка: спектакъл Българска войска / Борис Урумов
Светът на Йозеф К. и към него е показан в цялата му аномалия, брутална пъстрота и откаченост. Част от това са и недразнещите аналогии с днешната българската реалност. Жълто паве, вместо златно кюлче, ремонта на ремонта, мижав интерес и оповестяването на спирките от софийското метро – все „ цялостни нелепости, само че ще ги изпитате върху личната си кожа “, както споделя един от героите в пиесата.
Васил Дуев-Тайг е съумял да надсмее парадокса, без да лицемерничи и да гледа тематиката отвисоко. Разказвайки за парадокса, той самият трансформира режисурата си в абсурд. Заради цялата комбинация от похвати – спектакъл, кабаре, мюзикъл, балет, акробатика, кино...
Снимка: спектакъл Българска войска / Борис Урумов
В ролята на Йозеф К. е Ясен Атанасов. Поредно запаметяващо се наличие на артиста, който тук надминава себе си – и с наученото от хореографските уроци на Филип Миланов. В една от сцените – когато го изхвърлят – той безусловно отлита от единия до другия завършек на 10-метровата сцена. Каскада, почтена за дубльор в киното!
Другият самобитен гръбнак в спектакъла е Симеон Дамянов, в ролята на конферансието. Младият артист с триумф пресъздава задачата на своя персонаж – притежател на общия дух на глупост.
В останалите функции са Ахмет Исмаил Владимир Матеев, Гергана Плетньова и Луизабел Николова.
Преводът на текста е на Димитър Стоевски. Сценографията и костюмите в духа на цирка, са на Даниела Николчова, музиката – на Христо Намлиев. Драматург е Анита Ангелова. Използвани са песни на българската групировка Help Me Jones, в чиято музика се усеща въздействието на 80-те години.