Еднакъв е процентът и на хората, които искат да живеят

Еднакъв е процентът и на хората, които желаят да живеят след 10 ноември 1989 година и преди 10 ноември 1989 година

Това са единствено част от главните заключения на първата част от национално представително изследване на проучвателен център „ Тренд “ за настройките на българите за исторически интервали и персони , предоставено от евродепутата Андрей Ковачев от групата на ЕНП.

Позитивните и отрицателните асоциации за интервала от Освобождението до 9 септември 1944 година са относително поравно разграничени.

От една страна, се регистрират натрупвания към подема и развиването (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), само че въпреки това, споменът за националните произшествия (8%), двете международни войни (6%) – също са част от националния ни спомен за интервала.

Прави усещане, че 44% от всички интервюирани не могат да създадат никаква асоциация с този интервал. Това се дължи в някаква степен на по-слаби знания на респондентите за интервала, както и на историческата му отдалеченост.

Общественото раздвояване на оценката за интервала на следосвобожденска България ясно проличава и в отговора на въпроса дали това са били положителни или неприятни години за България, като 31% считат, че това са били положителни години, до момента в който 30% са на противоположното мнение.

Въпреки това, 41% са на мнение, че в интервала от Освобождението до 1944 година България е вървяла във вярната посока. Впечатление прави обаче високият дял на хора, които не знаят или не могат да преценяват (43%).

Поради историческата непосредственост с комунистическия интервал, по-висок % от запитаните съумяват да асоциират с съответни неща годините от 1944 година до 1989 година Тук доминират позитивните оценки, най-много свързани със обществените достижения на комунизма – работа за всеки (16%), успокоение (11%), гратис опазване на здравето и обучение (8% / 7%).

След това идват отрицателните асоциации като цензура и ограничение на персоналните свободи (5%), репресии (4%), изолираност и възбрана за пътешестване (2%). Тук "Тренд " показва хипотезата, че болшинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим заради обстоятелството, че не са живели в този интервал.

Дяловете на отвод да отговорят на въпроса измежду най-възрастните са минимални, което значително образува публичната картина по този въпрос.

Мнозинството от запитаните ( 52%) са на мнение, че комунистическият режим е правил закононарушения по отношение на хората, до момента в който единствено 17% не споделят това мнение.

Респондентите са сложени в обстановка да избират в кой интервал биха предпочели да живеят – в настоящия, след 10 ноември 1989 година или в този преди измененията. Обществото е изцяло раздвоено в отговорите на този въпрос, като всяка една от вариантите събира по 41% от отговорите.

В разбивката по възраст "Тренд " регистрират сериозна динамичност. Само под 1/5 от хората сред 18 и 39 година желаят да живеят в интервала преди 10 ноември, до момента в който над две трети от хората над 60 години биха предпочели социализмът .

Изследователският център тества и отношението към разнообразни исторически персони. Тук те регистрират няколко зависимости: позитивно отношение към фигурите от комунистическия интервал имат преди всичко по-възрастните хора, до момента в който най-младите имат по-скоро негативно отношение към тях.

Не се вижда основна динамичност при другите демографски групи, когато се дефинира отношението към персони от интервала след Освобождението до 1944 година Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-вече високи стойности на негативни оценки.
Положителното отношение към Желю Желев пък се споделя на практика във всички възрастови групи.

Изследването е извършено в интервала сред 18 и 26 октомври 2017 година измежду 1005 пълнолетни български жители по метода „ лице в лице “.