Стоките под ключ в магазините: Как ще пазаруваме
Една забравена наклонност още веднъж си проправя път в магазините.
На доста места стоките стартират да се заключват.
Причината е в зачестилите обири на дребно.
Скъп алкохол, техника и първокласни произведения, които елементарно могат да бъдат тикнати в джоба се поставят в стъклени кафези.
Търговците на дребно имат проблем с кражбите в магазините. Поне това е настроението в кръговете на този бизнес през последните дни, като се приказва за „ зараза “ от обири, до момента в който купувачите крадат артикули с тревожна скорост.
Независимо дали е същинска или просто „ морална суматоха “ някои търговци на дребно започнаха да заключат стоките си, принуждавайки купувачите първо да се съветват с продавач, пише Bloomberg, цитира Труд.
Ако в последна сметка всичко бъде прибрано, всички ще разберем как са пазарували нашите баби и дядовци – нещо, което ще бъде жестоко пробуждане за всеки, привикнал да пазари на самообслужване.
Как стигнахме дотук е малко известна, само че забавна история.
До началото на XX век извършването на покупки е кошмарът на интровертите.
Когато някой влезе в бакалия или магазин, той е посрещнат от складодържател или, в по-големите заведения, войска от чиновници.
До края на XIX век продуктите нямат унифицирани цени, защото самите артикули не са стандартизирани.
Храната не се предлага в унифицирани опаковки, създадените артикули се разграничават доста по качество.
В резултат на това цената на всичко е предмет на договаряния. Пазарлъците са нещо всекидневно.
Възходът на всеобщото произвеждане и стандартизацията проправя пътя за драматична смяна.
Тъй като всяка версия на даден артикул става идентична, за търговците на дребно е по-лесно да одобряват единна цена.
Големи универсални магазини като Macy’s и Wanamaker’s прегръщат концепцията, както и възходящ брой вериги магазини.
Това изпраща пазарлъка в тъмните епохи на търговията на дребно, но концепцията, че купувачът може да влезе в магазин и просто да вземе това, което желае, остава еретична.
Клиентите остават подвластни от търговски сътрудници, които ще донесат мечтаните продукти и ще „ сглобят “ поръчката за купувача.
Кларънс Сондърс, американски търговец, прекатурва този модел.
Устремен, брилянтен човек, Сондърс съумява да се измъкне от бедното детство в Тенеси.
Нетърпелив да откри способи за понижаване на разноските, той попада на нова концепция: магазин на самообслужване.
По-малко работещи хора значи по-малко изразходвани пари.
През 1916 година той отваря магазин за хранителни артикули Piggly Wiggly.
Когато клиентите влязат в Piggly Wiggly, вземат кошница и се скитат по пътеките, избирайки артикули, които желаеха да купят. Всичко е ясно обозначено с цена.
Касиерът е единственият чиновник, който купувачите могат да срещнат. Сега това е нещо обикновено, само че когато Сондърс отваря магазините си, наподобява за мнозина коренно.
Магазините Piggly Wiggly се оказват извънредно известни. За седем години Сондърс уголемява мрежата си до 1268 магазина. Когато Piggly Wiggly идва във Вашингтон, вестникът „ Уошингтън поуст “ описва как „ непрестанен поток от хора минава през магазините през целия ден, с цел да се срещнат с модерните способи във веригата “.
Други вериги за хранителни артикули възприемат концепцията, както и търговци на дребно на разнообразни типове артикули. Морис Литман, създател на веригата магазини за дамско облекло Littman, предлага на купувачите опция да прегледат стоките без продавач да се навърта към тях.
В следвоенния интервал концепцията се популяризира още повече. Единственият минус на новия модел на търговия е, че някои клиенти възприемат концепцията за самообслужване малко безусловно, вземайки това, което желаят, без да заплащат. През последните 50 години се появява периодична суматоха, че кражбите в магазини могат по някакъв метод да създадат модела на извършване на покупки на самообслужване стар.
Предишните старания за справяне с казуса – цивилни пазачи, магнитни етикети и камери – не провокират търговията на дребно на самообслужване. Сега обаче възходящата наклонност да се принуждават купувачите да се съветват със помощник по продажбите бележи връщане към по-стар способ на извършване на покупки.
Може би някои от нас ще се радват на опцията да си поговорим, до момента в който чакаме някой да ни даде дезодоранта и пастата за зъби. Но за интровертите наклонността е в действителност злокобна. Какво следва? Пазарлъци?
На доста места стоките стартират да се заключват.
Причината е в зачестилите обири на дребно.
Скъп алкохол, техника и първокласни произведения, които елементарно могат да бъдат тикнати в джоба се поставят в стъклени кафези.
Търговците на дребно имат проблем с кражбите в магазините. Поне това е настроението в кръговете на този бизнес през последните дни, като се приказва за „ зараза “ от обири, до момента в който купувачите крадат артикули с тревожна скорост.
Независимо дали е същинска или просто „ морална суматоха “ някои търговци на дребно започнаха да заключат стоките си, принуждавайки купувачите първо да се съветват с продавач, пише Bloomberg, цитира Труд.
Ако в последна сметка всичко бъде прибрано, всички ще разберем как са пазарували нашите баби и дядовци – нещо, което ще бъде жестоко пробуждане за всеки, привикнал да пазари на самообслужване.
Как стигнахме дотук е малко известна, само че забавна история.
До началото на XX век извършването на покупки е кошмарът на интровертите.
Когато някой влезе в бакалия или магазин, той е посрещнат от складодържател или, в по-големите заведения, войска от чиновници.
До края на XIX век продуктите нямат унифицирани цени, защото самите артикули не са стандартизирани.
Храната не се предлага в унифицирани опаковки, създадените артикули се разграничават доста по качество.
В резултат на това цената на всичко е предмет на договаряния. Пазарлъците са нещо всекидневно.
Възходът на всеобщото произвеждане и стандартизацията проправя пътя за драматична смяна.
Тъй като всяка версия на даден артикул става идентична, за търговците на дребно е по-лесно да одобряват единна цена.
Големи универсални магазини като Macy’s и Wanamaker’s прегръщат концепцията, както и възходящ брой вериги магазини.
Това изпраща пазарлъка в тъмните епохи на търговията на дребно, но концепцията, че купувачът може да влезе в магазин и просто да вземе това, което желае, остава еретична.
Клиентите остават подвластни от търговски сътрудници, които ще донесат мечтаните продукти и ще „ сглобят “ поръчката за купувача.
Кларънс Сондърс, американски търговец, прекатурва този модел.
Устремен, брилянтен човек, Сондърс съумява да се измъкне от бедното детство в Тенеси.
Нетърпелив да откри способи за понижаване на разноските, той попада на нова концепция: магазин на самообслужване.
По-малко работещи хора значи по-малко изразходвани пари.
През 1916 година той отваря магазин за хранителни артикули Piggly Wiggly.
Когато клиентите влязат в Piggly Wiggly, вземат кошница и се скитат по пътеките, избирайки артикули, които желаеха да купят. Всичко е ясно обозначено с цена.
Касиерът е единственият чиновник, който купувачите могат да срещнат. Сега това е нещо обикновено, само че когато Сондърс отваря магазините си, наподобява за мнозина коренно.
Магазините Piggly Wiggly се оказват извънредно известни. За седем години Сондърс уголемява мрежата си до 1268 магазина. Когато Piggly Wiggly идва във Вашингтон, вестникът „ Уошингтън поуст “ описва как „ непрестанен поток от хора минава през магазините през целия ден, с цел да се срещнат с модерните способи във веригата “.
Други вериги за хранителни артикули възприемат концепцията, както и търговци на дребно на разнообразни типове артикули. Морис Литман, създател на веригата магазини за дамско облекло Littman, предлага на купувачите опция да прегледат стоките без продавач да се навърта към тях.
В следвоенния интервал концепцията се популяризира още повече. Единственият минус на новия модел на търговия е, че някои клиенти възприемат концепцията за самообслужване малко безусловно, вземайки това, което желаят, без да заплащат. През последните 50 години се появява периодична суматоха, че кражбите в магазини могат по някакъв метод да създадат модела на извършване на покупки на самообслужване стар.
Предишните старания за справяне с казуса – цивилни пазачи, магнитни етикети и камери – не провокират търговията на дребно на самообслужване. Сега обаче възходящата наклонност да се принуждават купувачите да се съветват със помощник по продажбите бележи връщане към по-стар способ на извършване на покупки.
Може би някои от нас ще се радват на опцията да си поговорим, до момента в който чакаме някой да ни даде дезодоранта и пастата за зъби. Но за интровертите наклонността е в действителност злокобна. Какво следва? Пазарлъци?
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ