Смърт на велоалея: млада шофьорка връхлетя велосипедисти СНИМКИ
Една велоалея. Един удар. Един живот, загаснал намясто. И още един – сред живота и гибелта. Това не е просто пътен случай. Това е резултат от систематична безнаказаност, неуважение и институционален мързел, който коства човешки животи.
В късните часове на 18 юни, към 22:30 ч., на изхода от Казанлък към с. Енина, автомобил, ръководен от младо момиче, излиза от пътя, разрушава мантинела, отнася колчетата, които я крепят, и връхлита върху двама велосипедисти, движещи се по обозначена велоалея. Единият умира намясто. Другият се бори за живота си. Колата е безусловно смазана. Момичето твърди, че ѝ е прилошало.
Бутафорна отбрана, същинска покруса
Гневът на жителите не закъсня. Не поради самия случай, а тъй като той е предупреден. В обществените мрежи хората напомнят – мантинелата е била възобновена след предходен удар, само че вместо да се укрепи, тя е инсталирана с „ два болта “. Колчетата, които я крепят, са „ нарязани тръби “, които „ не пазят нищо “.
„ Бутафорна работа на общината с най-добре развита велоинфраструктура “, написа Ivan Mitev.
„ Кой ще поеме отговорност? “, пита Стефи Георгиева.
„ Опитах да кача фотоси от предходния случай, само че бяха скрити “, прибавя Деана Славова.
Въпросите, които не можем да подминем
Защо защитната инфраструктура на велоалеите не е съответна? Кой утвърждава планове, които действително не защищават никого?
Защо сигналите на жителите се пренебрегват или заглушават? Колко още животи би трябвало да се изгубят, с цел да спре тази незаконна немарливост?
Велосипедистите не са „ спънка “ – те са хора. Всеки, който избира да кара колело в градска среда, се доверява на това, което институциите са построили – пътеки, мантинели, знаци. Когато тези отбрани са подправени, страната престава да бъде страж, а се трансформира в съизвършител.
Днес е Казанлък. Утре може да е на всички места. Инцидентите не постоянно са предотвратими. Но неприятната инфраструктура, потиснатите сигнали и бездушието – са изцяло поправими. Само би трябвало някой да ги изиска. Преди да бъде късно. Отново.
Снимки Иван Янев, Facebook
В късните часове на 18 юни, към 22:30 ч., на изхода от Казанлък към с. Енина, автомобил, ръководен от младо момиче, излиза от пътя, разрушава мантинела, отнася колчетата, които я крепят, и връхлита върху двама велосипедисти, движещи се по обозначена велоалея. Единият умира намясто. Другият се бори за живота си. Колата е безусловно смазана. Момичето твърди, че ѝ е прилошало.
Бутафорна отбрана, същинска покруса
Гневът на жителите не закъсня. Не поради самия случай, а тъй като той е предупреден. В обществените мрежи хората напомнят – мантинелата е била възобновена след предходен удар, само че вместо да се укрепи, тя е инсталирана с „ два болта “. Колчетата, които я крепят, са „ нарязани тръби “, които „ не пазят нищо “.
„ Бутафорна работа на общината с най-добре развита велоинфраструктура “, написа Ivan Mitev.
„ Кой ще поеме отговорност? “, пита Стефи Георгиева.
„ Опитах да кача фотоси от предходния случай, само че бяха скрити “, прибавя Деана Славова.
Въпросите, които не можем да подминем
Защо защитната инфраструктура на велоалеите не е съответна? Кой утвърждава планове, които действително не защищават никого?
Защо сигналите на жителите се пренебрегват или заглушават? Колко още животи би трябвало да се изгубят, с цел да спре тази незаконна немарливост?
Велосипедистите не са „ спънка “ – те са хора. Всеки, който избира да кара колело в градска среда, се доверява на това, което институциите са построили – пътеки, мантинели, знаци. Когато тези отбрани са подправени, страната престава да бъде страж, а се трансформира в съизвършител.
Днес е Казанлък. Утре може да е на всички места. Инцидентите не постоянно са предотвратими. Но неприятната инфраструктура, потиснатите сигнали и бездушието – са изцяло поправими. Само би трябвало някой да ги изиска. Преди да бъде късно. Отново.
Снимки Иван Янев, Facebook
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ