Една велика държава има нужда от държавна идеология. В противен

„ Една велика страна има потребност от държавна идеология. В противоположен случай не е нищо. И когато я загуби, самата нация се разпада. Древен Рим я имаше, днешна Италия няма. Може би по тази причина от доста епохи вие не сте велика страна. “

" Четирите годишни времена " - музиката, която звучи като декор, не би трябвало да заблуждава - „ Вивалди е обичаният ми композитор, по тази причина обичам Италия “ - или котката, която дреме на рафтовете с книги, или чайчето, поднесено от секретарката, и приветливият въздух на хазаин, който ни посреща в кабинета си във Факултета по стопанска система и интернационалните връзки на Висшето учебно заведение по стопанска система, което мнозина считат за инкубатора на новото потомство в съветския хайлайф.

Сергей Караганов умее да споделя ужасяващи неща постоянно с усмивка на уста - усмивка, от която не се схваща дали произтича от естествена добрина, или от състрадание към събеседника, следващия европеец, некадърен да разбере новия свят. „ Независимо какво чете, Владимир Владимирович схваща какво споделям, и аз разбирам какво той мисли. “

На икономическия конгрес в Санкт Петербург през юни не остана неусетно общественото утвърждение, което професор Караганов получи персонално от Путин, съпроводено даже от потупване по рамото. „ Това ми беше прелестно. Вярвам, че той се съгласява с моята визия за света. “

Визитката на Караганов - политолог, един от създателите на Валдайския клуб, чиито срещи Путин постоянно посещава - са изложени в текст отпреди няколко месеца, „ Сънят на Русия през XXI век “, където той предлага приемане на държавна идеология в страната си, нещо като нов нравствен колективизъм, в чието име би трябвало да бъдат пожертвани самостоятелните свободи. Какво мисли Путин за есето на Караганов, не е известно. Но фактът, че то бе оповестено на уеб страницата на външното министерство и на уеб страницата на Съвета за сигурност, към този момент е знак.

„ Съединени американски щати не съставляват най-лошото от западната цивилизация. Те са доста по-рационални от вас, европейците “ - при казването на това Караганов преобразува усмивката си в мимика на омерзение - „ и по тази причина с тях е по-лесно да се договаряш. Но Доналд Тръмп няма интерес да спре войната в Украйна, в случай че това не е поради персонална суетност, в случай че не настъпи ескалация към цялостен пагубен неуспех, крушение като това в Афганистан, или нуклеарна повреда. Той и Америка печелят от това, изцеждайки Европа, обират ѝ ресурсите, заплаща им се, с цел да се поддържат Киев. Защо би спирал всичко? “

Идеята на Караганов за привършване на спора в Украйна звучи съвсем безчовечен. През лятото на 2023 той отбрани нуждата да бъде хвърлена нуклеарна бойна глава върху Полша. „ Беше абсурд. Казвах единствено, че би трябвало да се възвърне възприятието за боязън в човечеството, което изцяло е изгубило страха от Бога и от войната. Затова споделям, че в случай че вие ни нападнете, би трябвало да отговорим с атомно оръжие. Надявам се на мир и съм признателен на Путин и Тръмп за напъните им. Но срещите на върха и ръкостисканията не са задоволителни. Започвайки от Съединени американски щати, всички би трябвало да схванат, че ние не водиме война против Украйна. Нашата война е против обединена Европа. Срещу Европа на Наполеон и Хитлер. Вашите елити са изгубили всякаква визия за действителността и престиж и поради това търсят война против нас. За да ги спрем, може да е нужен потрес. “

Бележката за дребния подробност, че Русия е нахлула в суверенна страна, се разтваря в ревюто на неговата държавна идеология, която наподобява се харесва и на Путин и наподобява замислена като опълчване на обсъжданата идея за нашия континент, споделяна от двамата.

На седемдесет и няколко години, откакто е писал речи за Брежнев и за всеки различен съветски президент - „ с изключение на Горбачов, с който нищо не споделях “ - откакто е теоретизирал „ сибиризацията “ на Русия, разбирана като взор и портфейл, обърнати към Изток, Караганов се любува на късно самопризнание, произлизащо от възприемането на неговите тези от най-националистическата част на властта и публичното мнение в Русия.

„ Искам да уточня, че аз и актуалният президент сме две обособени единици. Не постоянно сме съгласни. Той мисли, че разпадането на Съюз на съветските социалистически републики е най-голямата покруса на ХХ век; аз пък имам вяра, че двете международни войни са били доста по-лоши. И двете започнаха в онази Европа, която през днешния ден е люлка на най-безпощаден индивидуализъм, на противоестествено консуматорство, породило неофеминизъм-нихилизъм, отказване на историята и неприемлива независимост на нравите. Това, което предлагам, е концепция, учредена на връщане към общи, антични и споделени полезности. Аз сътворих идеология за същински водачи. И в случай че искаш да си подобен, си длъжен да ограничиш самостоятелните и цивилен свободи. Мисията на Русия е да спре упадъка на индивида и да освободи света от световните хегемонии. И ние най-сетне сме на прав път. Може би по тази причина Тръмп е удивен от Путин. Американският президент знае, че ние сме длъжни да спечелим тази война. Но времето за решенията му наближава. Или е с нас, или е с Европа. “

Източник " Гласове "