Радостта от пътуването до Световната купа
Една вечер през юни 1990 година, когато бях в университета, моят другар Брин влезе в бара. „ Ако имахте билети за Световната купа “, попита той, „ щяхте ли да отидете? “
Казах: „ Ако имах билети за Световната купа, щях да взема и за приятелите си. “
Брин сподели: „ Това не е проблем. Мога да взема колкото желаеме билети. “
Всичко беше с помощта на Марс. Хранителната компания спонсорираше шампионата и имаше доста билети за мачове за бизнес сътрудници, само че малко от тях желаеха да отидат. Американските и азиатските в множеството случаи не се интересуваха от футбола, до момента в който европейците се притесняваха от британските хулигани, които уволняват Италия. И по този начин, някой в Марс — бащата на другар на Брин — имаше купища билети.
Няколко дни по-късно трима от нас пъхтяхме до Дувър в очуканата кола на Брин. Пресякохме Ламанша с ферибот, прекарахме 24 часа във все по-вонящ железопътен вагон и си проправихме път около двама митнически чиновници на дребен граничен пункт в планината, които не бя...
Прочетете целия текст »
