Една вечер малкият ни син се приближи до майка си,

Една вечер дребният ни наследник се приближи до майка си, която приготвяше вечерята, и й подаде лист хартия, изписан с типичния детски почерк. След като си избърса ръцете в престилката, майка му го прочете и ето какво пишеше на него:

За косене на тревата – 5 $

Задето си почистих стаята тази заран – 1 $

За това, че пазарих вместо теб – 0.50 $

За това, че гледах дребното си братче, до момента в който ти беше на покупки – 0.50 $

За това, че изхвърлих боклука – 1 $

За това, че получих добра оценка – 5 $

Задето почистих и заравних двора – 2 $

Обща сметка – 14 $

По лицето ѝ можеше да прочета спомените, които пробегнаха през мозъка й, до момента в който го гледаше по какъв начин стои пред нея в очакване. И по този начин, тя хвана химикалката, обърна листа откъм празната страна и написа следното:

За деветте месеца, през които те носех, до момента в който растеше в корема ми: без цена.

За всички нощи, през които съм будувала край леглото ти, когато си бил болен: без цена.

За всички мъчителни мигове и за всички сълзи, които съм проляла поради теб през годините: няма цена.

Когато събереш всичко това, ще видиш, че моята обич: няма цена.

За всички нощи, изпълнени със страхове, и за паниките, които знам, че занапред ще имам поради теб: без цена.

За играчките, храната, облеклата и даже задето ти избърсвам носа, за това няма цена, сине.