Пред дома ни имаше Солнцепек, пратих снимки. Оксана и животът ѝ под окупация
Една украинка споделя по какъв начин е живяла, откакто още през март се е оказала под съветска окупация. Въпреки заплахата тя е предавала на украинските елементи данни за съветската войска.
Жителката на украинския град Суми Оксана Виниченко и дребните ѝ дъщери живеят към месец в окупация в село Гребениковка . Както доста украинци, тя се надява, че в селото ще е по-лесно да се скрие от войната, в сравнение с в регионалния център. Но бърка. Нейният свекър, който е кмет, е похитен от съветските окупатори и фамилията към момента не знае къде е и дали е жив.
Оксана обаче, най-малко до момента в който връзките в селото не са прекратени, оказва помощ на украинската войска с каквото може - изпраща координатите на разположението на съветските военни и фотоси на оборудването им.
В Гребениковка съветските войски идват в огромни колони - Оксана си спомня първите дни на окупацията. Тежката техника трансформира асфалта в каша.
Преброихме до 130 военни коли, по-късно загубихме броя, тъй като децата плачеха извънредно.
" В първата минута преброихме до 130 военни коли , по-късно загубихме броя, тъй като децата плачеха извънредно, имаше нервност, ние самите бяхме комплицирани ", споделя Оксана пред.
" Не знам дали това беше потрес, само че със сестра ми започнахме да снимаме и да изпращаме фрагменти какви машини идват, тичахме и пращахме координати ".
Майка им се опасява, споделя им да спрат, тъй като съветските бойци може да схванат какво вършат.
" Но ние чакахме до последния миг, до момента в който имаше връзка, с цел да можем да качим фотосите. Четяхме, с цел да разберем какво има пред нас. Така разбрахме, че пред дома ни имаше ТОС " Солнцепек ". Изпратих фотосите на наш другар - боен ", споделя още Оксана.
ТОС-1А " Солнцепек " е тежка огнеметна система, която изстрелва неуправляеми термобарични и запалителни ракети. Такива снаряди " изгарят " задачата, като основават голямо налягане в зоната на удара. Киев твърди, че Русия употребява " Солнцепек " за пукотевица в това число и по цивилни цели.
Скоро електричеството и връзките в селото стопират. Руските военни стартират претърсвания - търсят оръжия и сътрудници на украинската войска. За благополучие, не разкриват, че Оксана е пращала фотоси с съветска военна техника, нито намират 40-те бутилки коктейли " Молотов " , които цялото семейство, в това число децата, вършат за два дни при започване на окупацията. Нямат с какво друго да се отбраняват. За шанс, не им се постанова да го вършат.
" Някой от селото обаче им беше написал адреси, имена, кой къде работи, какво е семейство му, кой в коя къща живее. Идваха, копаеха в мазетата, чупеха буркани, търсеха патрони. Разфасоваха всичко, обърнаха къщите с главата надолу ", споделя Оксана, чието семейство е насила да се реалокира в друга къща, откакто свекър ѝ е похитен от окупационните войски.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
" Документите му бяха в него. След това те бяха открити в Тростянец, измежду труповете. Тялото му обаче не е разпознато. Надяваме се някой да го разпознае и да каже: " Тук бях с него, той е жив ". Поне да знаем, че е жив ", добавя дамата.
Руските войски напущат Гребениковка в края на март. Оттеглят се бързо, изоставяйки огромна част от оборудването си. Но преди да си тръгнат, ограбват доста къщи.
" Взеха всичко. Беше ужасно. Единственото нещо, което не взеха, беше знамето на Украйна, едно малко, което имахме. Падна зад дивана, очевидно не го откриха. Но огромното знаме отнесоха. Затова, когато напуснаха, незабавно окачихме дребното, което остана ", спомня си още Оксана.
Дълго време след претърпяното двете ѝ дъщери - на 7 и на 3 години , се опасяват от мъже в униформи. Когато идват украинските военни, момиченцата излизат и стартират да викат:
" Мамо, в този момент ще ни гръмнат! ". После огромната единствено мълчеше и стартира да си гризе ноктите ", добавя Оксана.
На Великден трите вършат сладкиши за украинските бойци, с цел да могат децата да преодолеят страха си от армията.
" Няма да ни застреляте, нали? ", питат децата бойците, подавайки им изпечените сладки, до момента в който крият лицата си.
" Войниците напряко се разплакаха. Целуваха ръцете на децата, прегръщаха ги ", споделя още Оксана.
От този ден нататък двете сестрички черпят бойците с бонбони и им подаряват рисунки при всяка среща. Измислят и способи да оказват помощ на украинската войска. През лятото огромното момиче - Соломия , продава сливи, а парите подарява.
" Събрахме 1000 гривни. Майка ми ги изпрати в Притула, с цел да бъде платен спътник. И когато го видях по малкия екран, си споделих: Там летят моите парички! ", споделя с горделивост дребната украинка.
Жителката на украинския град Суми Оксана Виниченко и дребните ѝ дъщери живеят към месец в окупация в село Гребениковка . Както доста украинци, тя се надява, че в селото ще е по-лесно да се скрие от войната, в сравнение с в регионалния център. Но бърка. Нейният свекър, който е кмет, е похитен от съветските окупатори и фамилията към момента не знае къде е и дали е жив.
Оксана обаче, най-малко до момента в който връзките в селото не са прекратени, оказва помощ на украинската войска с каквото може - изпраща координатите на разположението на съветските военни и фотоси на оборудването им.
В Гребениковка съветските войски идват в огромни колони - Оксана си спомня първите дни на окупацията. Тежката техника трансформира асфалта в каша.
Преброихме до 130 военни коли, по-късно загубихме броя, тъй като децата плачеха извънредно.
" В първата минута преброихме до 130 военни коли , по-късно загубихме броя, тъй като децата плачеха извънредно, имаше нервност, ние самите бяхме комплицирани ", споделя Оксана пред.
" Не знам дали това беше потрес, само че със сестра ми започнахме да снимаме и да изпращаме фрагменти какви машини идват, тичахме и пращахме координати ".
Майка им се опасява, споделя им да спрат, тъй като съветските бойци може да схванат какво вършат.
" Но ние чакахме до последния миг, до момента в който имаше връзка, с цел да можем да качим фотосите. Четяхме, с цел да разберем какво има пред нас. Така разбрахме, че пред дома ни имаше ТОС " Солнцепек ". Изпратих фотосите на наш другар - боен ", споделя още Оксана.
ТОС-1А " Солнцепек " е тежка огнеметна система, която изстрелва неуправляеми термобарични и запалителни ракети. Такива снаряди " изгарят " задачата, като основават голямо налягане в зоната на удара. Киев твърди, че Русия употребява " Солнцепек " за пукотевица в това число и по цивилни цели.
Скоро електричеството и връзките в селото стопират. Руските военни стартират претърсвания - търсят оръжия и сътрудници на украинската войска. За благополучие, не разкриват, че Оксана е пращала фотоси с съветска военна техника, нито намират 40-те бутилки коктейли " Молотов " , които цялото семейство, в това число децата, вършат за два дни при започване на окупацията. Нямат с какво друго да се отбраняват. За шанс, не им се постанова да го вършат.
" Някой от селото обаче им беше написал адреси, имена, кой къде работи, какво е семейство му, кой в коя къща живее. Идваха, копаеха в мазетата, чупеха буркани, търсеха патрони. Разфасоваха всичко, обърнаха къщите с главата надолу ", споделя Оксана, чието семейство е насила да се реалокира в друга къща, откакто свекър ѝ е похитен от окупационните войски.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
" Документите му бяха в него. След това те бяха открити в Тростянец, измежду труповете. Тялото му обаче не е разпознато. Надяваме се някой да го разпознае и да каже: " Тук бях с него, той е жив ". Поне да знаем, че е жив ", добавя дамата.
Руските войски напущат Гребениковка в края на март. Оттеглят се бързо, изоставяйки огромна част от оборудването си. Но преди да си тръгнат, ограбват доста къщи.
" Взеха всичко. Беше ужасно. Единственото нещо, което не взеха, беше знамето на Украйна, едно малко, което имахме. Падна зад дивана, очевидно не го откриха. Но огромното знаме отнесоха. Затова, когато напуснаха, незабавно окачихме дребното, което остана ", спомня си още Оксана.
Дълго време след претърпяното двете ѝ дъщери - на 7 и на 3 години , се опасяват от мъже в униформи. Когато идват украинските военни, момиченцата излизат и стартират да викат:
" Мамо, в този момент ще ни гръмнат! ". После огромната единствено мълчеше и стартира да си гризе ноктите ", добавя Оксана.
На Великден трите вършат сладкиши за украинските бойци, с цел да могат децата да преодолеят страха си от армията.
" Няма да ни застреляте, нали? ", питат децата бойците, подавайки им изпечените сладки, до момента в който крият лицата си.
" Войниците напряко се разплакаха. Целуваха ръцете на децата, прегръщаха ги ", споделя още Оксана.
От този ден нататък двете сестрички черпят бойците с бонбони и им подаряват рисунки при всяка среща. Измислят и способи да оказват помощ на украинската войска. През лятото огромното момиче - Соломия , продава сливи, а парите подарява.
" Събрахме 1000 гривни. Майка ми ги изпрати в Притула, с цел да бъде платен спътник. И когато го видях по малкия екран, си споделих: Там летят моите парички! ", споделя с горделивост дребната украинка.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ