Затворите в Белгия са пълни с чужденци без право на престой в страната
Една трета от пандизите в Белгия са цялостни с чужденци без право на престой в страната, заяви министър председателят Барт де Вевер в изявление във Федералния парламент, представен от локални медии. По неговите думи разпоредбите за даване на леговище са остарели и се нуждаят от смяна, тъй като обществото не ги възприема и това уронва доверието в институциите, оповестява Българска телеграфна агенция.
По думите на Де Вевер тълкуванията на Европейската спогодба за правата на индивида, основана през 1950 година след края на Втората международна война, през днешния ден основават спънка за прогонване на чужденците, направили закононарушения. Това не значи, че разпоредбите са остарели, те способстваха за отбрана на човешките права и издигнаха Европа на ново и невиждано цивилизационно ниво, само че с времето бяха тълкувани по този начин, че настъпиха непредвидени последствия, разясни белгийският министър председател. По неговите думи доста европейски държавни управления и жители през днешния ден са на мнение, че това е нежелателно, изключително поради компликациите за експулсиране на задгранични нарушители.
През април Австрия, Белгия, Дания, Естония, Италия, Литва, Латвия, Полша и Чехия приканиха в намерено писмо за преоценка на конвенцията и сходството ѝ с днешните провокации. Според тези страни е належащо да се оцени по какъв начин Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) пояснява конвенцията и дали не пресича границите, обрисувани в първичните планове при основаването на текстовете. Посочените страни са на мнение, че някои от постановленията на Европейски съд по правата на човека лимитират политическите решения на страните от Съвета на Европа.
През април белгийски медии оповестиха, че управляващите обмислят опцията за изпращане в затвори в други страни от Европа на чужденци, наказани поради противозаконен престой в страната. Белгийските управляващи са непрекъснато подложени на критика поради пренаселеността на пандизите и това от дълги години постанова наказаните на отнемане от независимост за период до три години въобще да не изтърпяват наказването дейно или да бъдат освобождавани най-късно при излежаване на половината присъда.
