Българинът изхвърля по 100 кг храна годишно
Една трета от създадената храна в международен мащаб се губи от фермата до трапезата ни. Това разхищаване има голямо негативно влияние върху световната стопанска система.
" Разхищението на храна визира разнообразни стадии от цялата верига - като стартираме от производството, преминем през веригата на превоз и дистрибуция в супермаркетите. Крайният консуматор също разхищава храна. Загубите са на всяко едно от тези равнища, по тази причина и казусът е толкоз изчерпателен ", разяснява геоекологът Радина Калдамукова пред " България заран " .
В Европейски Съюз, по данни за 2020 година, разхищението на храна е било 127 кг на човек, до момента в който в България е 86 кг. По думите на Калдамукова данните за страната ни са се покачили на около 100 кг на човек .
" На равнище консуматори всеки един от нас може да понижи тези вреди, като изготвя списък за извършване на покупки. Трябва да се ревизират усърдно хладилниците и шкафовете. Да се научим да разбираме периодите на валидност. В България има и доста позитивни практики. Българската хранителна банка е подобен образец за даряване на храни със скоро изтичащ период на валидност. Тази организация постоянно набира доброволци ", сподели още геоекологът пред Bulgaria ON AIR.
Немалко е и разхищението на вода
Калдамукова означи, че производството на всяка една стока зависи и от потреблението на водни запаси.
" За 1 кг телешко се оползотворяват към 15 хиляди тона вода . Когато изхвърлим 1 кг телешко, нанасяме огромни вреди на околната среда ", алармира тя.
Калдамукова посочи, че в Европа супермаркетите стартират от ден на ден начинания да не се изхвърля храна и се създават по-иновативни опаковки, които изсмукват етилена.
