Проф. д-р Георги Момеков посочи антибиотика за решаване на голяма част от нашите проблеми
Една тематика, която е в действителност доста болна, само че би трябвало да се приказва за нея. Фармацевт беше атакуван с нож от клиент, при което получи тежки пострадвания. За благополучие индивидът е добре, от “Пирогов " оповестиха към този момент, че е пуснат за домашно лекуване. Колегите му, които са станали очевидци на експанзията, са в потрес от случилото се. Българският фармацевтичен съюз и Българският лекарски съюз осъдиха вчерашното нахлуване против столичният фармацевт. Темата разясняваме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с проф. доктор Георги Момеков, началник на катедра “Фармакология " на Фармацевтичният факултет на Медицинския университет. Здравейте, професоре.
Здравейте.
Агресията над фармацевти - не ставаме за пръв път очевидци на сходни неща. Нека да кажа още малко за случилото се. Човекът е желал да си закупи медикаменти, не е имало обаче рецепта за тях, фармацевтът му е отказал, поради липса на такава и надлежно получава експанзия от клиента. Вашият коментар.
Като че ли в последните години се основава едно чувство за безотговорност и то тъкмо при подобен вид произшествия, тъй като или не се случва нищо, или това, което се случва е просто некомпетентно да държи подобен човек надалеч от сходно държание. В случая неуместното е, че един човек, който очевидно е рецидивист, т.е., един нарушител се сърди, тъй като различен човек не желае да наруши закона и извършва своята работа, която се управлява. Уверявам ви, че може би няма други места на света, както и в България, в които влизат толкоз доста контролни органи. Фармацията е една супер тънко контролирана работа и в откритите аптеки. Много е тъжно, жалко и не мога да кажа, че сме в невъзможност. Вероятно този човек ще бъде заловен, само че предварителната защита може би е по-важна да не се стига до такива неща. Мога да му вляза в обувките на господина, аз просто, когато вие ми споделихте, аз не бях чул за тази вест. Просто през вчерашния ден по някаква причина не гледах 4 часа телевизия, което върша всекидневно и на 20-та секунда разбрах, че е човек, който познавам. От 25 години преподавам и тези...
Ваш студент?
Ами някогашен студент, в действителност няма някогашни студенти, те стават част от околните ни, ние сме другари с нашите студенти. Аз съм уверен, че в случай че обиколите този квартал, това е един от хубавите квартали, в които човек рядко чува и изобщо не чака такива неща. Ако там поразпитате хората из квартала, без да съм го правил, съм уверен, че ще кажат за това момче страхотни неща. И е доста тъжно, тъй като това момче може да ви опише, той се занимава и с просвета, има една блестяща научна кариера, която съвместява. С това също му влизам в обувките, тъй като и аз 14 години също съм работил в аптека. Много е тъжно, че си приказваме за подобен случай въобще.
Къде обаче е казусът? Кой би трябвало да противодейства в тази ситуация, къде се къса тази нишка изобщо, до народопсихология ли е, до институции ли е, до какво е?
Днес или през вчерашния ден нещо мернах по вестници, че някакво дете отново е карало по “Хемус " кола, не деца карат в насрещното по автомагистрали. Имаме някакви проблеми с разпоредбите. И в последна сметка в последно време се оказва, че в България хората, които съблюдават правила са едно малцинство, за каквото и да било. Сега, отвън това, че човек може да недоволства, и да, дълго време хората бяха подготвени на това, че могат да си взимат всичко, отново под натиска на улицата като цяло и под натиска на може би на не постоянно добросъвестно управление на аптеки. Но хората би трябвало да са наясно, че има причина да има медикаменти с рецепта, в аптеките има голям брой медикаменти, които фармацевтът може да отпусне откакто получат консултация. За такива тривиални неща рядко се постанова да се дават по-силни медикаменти. Всъщност медикаменти с рецепта, тъй като съотношението изгода - риск е такова, че единствено доктор може да реши дали ще бъде по-полезно, в сравнение с евентуално нездравословно.
Така е, макар че всички ние сме го правили, влизаме в аптеката и питаме за съвет, какво може да ни дадете за еди какво си или за еди що си. И те ни поучават, само че несъмнено в рамките може би на границите, които въпреки всичко съблюдават и имат.
Моят кум и доста добър другар, който също е фармацевт, в Германия нахълтва в аптека има опашка от трима души и стартира по български да кудкудяка, нещо да пита, при което немската фармацевтка не го отразява. Като му идва реда му споделя “Да, кажете, апелирам ". Просто ние някак си нямаме просвета, дори в аптеките би следвало да седим на 1-2 метра зад индивида, който се съветва, тъй като приказват за неговата диария и някакви такива други неща, а българинът стои и дава мъдри препоръки. Трябва да се отучим от това, хората учат, те са експерти и те са там да ви оказват помощ, а не да ви пречат. И това момече, което пострада в действителност в тази ситуация е желало да помогне на това лице.
Професоре, преди да продължим за фармацията въобще в България да си приказваме, дано обобщим този случай на експанзия над фармацевт. Вие казахте за благополучие в България тези случаи не са толкоз чести, само че пък има различен проблем, нападките против здравните експерти. Вашият коментар за тези неща?
Вашите слушатели евентуално в огромната си част са хора, които не вървят с ножове и не се саморазправят с който и да било. Имаме публични проблеми, в действителност би трябвало да сме по-нетърпими към такива феномени и да спомагаме по всякакъв начин да не се случват. Наистина съм покъртен, тъй като това е едно момче, което е отишло там да реализира един развой, който е в границите на Закона и по определение и по същина, това е детайл на опазването на здравето. Аптеките са най-достъпните здравни заведения, това е човек, който над пет години е учил. И отново споделям, особено пък този човек, той е ерудиран в доста области, той има и докторска степен, извънредно положително и смислено момче. Но даже и един фармацевт да не положително и смислено момче, не върви да бъде нападнат, нападан, за това, че си извършва служебните отговорности. Не знам, може би аз не съм уверен, че всичко се свежда до смяна на законите и непрекъснато да приказваме за това. Не знам.
Какви хора избират да учат фармация? С какви хора ви срещна животът, проф. Момеков?
Най-хубавите мемоари за един учител са така наречен промоции, това са връчванията на дипломите, които в този момент се вършат по доста прекрасен етикет, с хубави тоги, четвъртитите шапки. Но в действителност е доста прелестно да видиш едни хора, в чието израстване си взел участие, по какъв начин изхвърчат като птици, а пък по-късно като ги видиш и накъде отиват, и като ги видиш след години, всички се развиват сполучливо и е доста прелестно да участваш в това. Ами де да знам, хората са доста симпатични. Останали са ми положителни мемоари от всички студенти, от всички групи, като помощник, аз съм водил по 11 групи в учебен срок и постоянно е било от време на време предизвикателство да намериш връзка с тях. Но студентите са най-хубавото нещо на света.
Какво е равнището на образованието за фармацевтите, по какъв начин вие го определяте и бихте сравнили с други страни от Европейския съюз?
Фармацията, сходно на медицината, на правото, архитектурата, в случай че не се неистина, тя спада към така наречен наблюдаеми специалности, т.е., нашите образователни стратегии са изцяло хармонизирани с европейските. Нашите дипломи са изцяло конвертируеми, само че приказваме де юре. Де факто сполучливата реализация на наши студенти по целия свят, във всевъзможни сфери, тъй като фармацията е един микс, тя не е единствено лекарство продоволствен развой, освен аптеки, това е изследвания, това са политики, това са огромните фарма компании. Нашите студенти се осъществят от Канада до Австралия извънредно добре. Еразмо студентите, които вървят да вършат научни проучвания в Европа също по този начин, мисля, че се показват доста добре. Имаме всяка година от нашия факултет десетина и повече студенти, които вършат дипломна работа някъде из Европа, връщат се и я пазят тук. Нивото съгласно мен е безусловно такова, каквото би трябвало да бъде.
Кои са обичаните ви лекции?
Моите? Които аз чета ли?
Да, които вие четете.
Е, това е по какъв начин да ви кажа, нескромно. Мога да ви кажа какво чета, тъй като ние сме по този начин на либерален принцип и има много хабилитирани преподаватели в катедрата. Аз съм си избрал антибиотиците, тъй като в антибиотиците има нещо брутално. Когато някой те нервира, би трябвало да го смажеш, дали ще го смажеш със закон или с антибиотик, когато е бактерий, към този момент е въпрос на избор. Но това е едно хубаво химическо оръжие с антибиотиците против злото, тъй че доста ми харесва.
Не мислите ли, че доста прекаляваме с това смазване в България?
Не, не сме първенци. Има статистики, има и по-зле от нас, към този момент има регулация, която прави доста сложна към този момент злоупотребата.
Кога би трябвало да одобряваме антибиотик?
В директен смисъл обучение, просвета, лечението на простотията и не ходенето с ножове. Интелитентните хора, уважаващите близките не вършат по този начин. Това е антибиотикът за решение на огромна част от нашите проблеми - взаимно почитание, просвета и обич към науката.
Здравейте.
Агресията над фармацевти - не ставаме за пръв път очевидци на сходни неща. Нека да кажа още малко за случилото се. Човекът е желал да си закупи медикаменти, не е имало обаче рецепта за тях, фармацевтът му е отказал, поради липса на такава и надлежно получава експанзия от клиента. Вашият коментар.
Като че ли в последните години се основава едно чувство за безотговорност и то тъкмо при подобен вид произшествия, тъй като или не се случва нищо, или това, което се случва е просто некомпетентно да държи подобен човек надалеч от сходно държание. В случая неуместното е, че един човек, който очевидно е рецидивист, т.е., един нарушител се сърди, тъй като различен човек не желае да наруши закона и извършва своята работа, която се управлява. Уверявам ви, че може би няма други места на света, както и в България, в които влизат толкоз доста контролни органи. Фармацията е една супер тънко контролирана работа и в откритите аптеки. Много е тъжно, жалко и не мога да кажа, че сме в невъзможност. Вероятно този човек ще бъде заловен, само че предварителната защита може би е по-важна да не се стига до такива неща. Мога да му вляза в обувките на господина, аз просто, когато вие ми споделихте, аз не бях чул за тази вест. Просто през вчерашния ден по някаква причина не гледах 4 часа телевизия, което върша всекидневно и на 20-та секунда разбрах, че е човек, който познавам. От 25 години преподавам и тези...
Ваш студент?
Ами някогашен студент, в действителност няма някогашни студенти, те стават част от околните ни, ние сме другари с нашите студенти. Аз съм уверен, че в случай че обиколите този квартал, това е един от хубавите квартали, в които човек рядко чува и изобщо не чака такива неща. Ако там поразпитате хората из квартала, без да съм го правил, съм уверен, че ще кажат за това момче страхотни неща. И е доста тъжно, тъй като това момче може да ви опише, той се занимава и с просвета, има една блестяща научна кариера, която съвместява. С това също му влизам в обувките, тъй като и аз 14 години също съм работил в аптека. Много е тъжно, че си приказваме за подобен случай въобще.
Къде обаче е казусът? Кой би трябвало да противодейства в тази ситуация, къде се къса тази нишка изобщо, до народопсихология ли е, до институции ли е, до какво е?
Днес или през вчерашния ден нещо мернах по вестници, че някакво дете отново е карало по “Хемус " кола, не деца карат в насрещното по автомагистрали. Имаме някакви проблеми с разпоредбите. И в последна сметка в последно време се оказва, че в България хората, които съблюдават правила са едно малцинство, за каквото и да било. Сега, отвън това, че човек може да недоволства, и да, дълго време хората бяха подготвени на това, че могат да си взимат всичко, отново под натиска на улицата като цяло и под натиска на може би на не постоянно добросъвестно управление на аптеки. Но хората би трябвало да са наясно, че има причина да има медикаменти с рецепта, в аптеките има голям брой медикаменти, които фармацевтът може да отпусне откакто получат консултация. За такива тривиални неща рядко се постанова да се дават по-силни медикаменти. Всъщност медикаменти с рецепта, тъй като съотношението изгода - риск е такова, че единствено доктор може да реши дали ще бъде по-полезно, в сравнение с евентуално нездравословно.
Така е, макар че всички ние сме го правили, влизаме в аптеката и питаме за съвет, какво може да ни дадете за еди какво си или за еди що си. И те ни поучават, само че несъмнено в рамките може би на границите, които въпреки всичко съблюдават и имат.
Моят кум и доста добър другар, който също е фармацевт, в Германия нахълтва в аптека има опашка от трима души и стартира по български да кудкудяка, нещо да пита, при което немската фармацевтка не го отразява. Като му идва реда му споделя “Да, кажете, апелирам ". Просто ние някак си нямаме просвета, дори в аптеките би следвало да седим на 1-2 метра зад индивида, който се съветва, тъй като приказват за неговата диария и някакви такива други неща, а българинът стои и дава мъдри препоръки. Трябва да се отучим от това, хората учат, те са експерти и те са там да ви оказват помощ, а не да ви пречат. И това момече, което пострада в действителност в тази ситуация е желало да помогне на това лице.
Професоре, преди да продължим за фармацията въобще в България да си приказваме, дано обобщим този случай на експанзия над фармацевт. Вие казахте за благополучие в България тези случаи не са толкоз чести, само че пък има различен проблем, нападките против здравните експерти. Вашият коментар за тези неща?
Вашите слушатели евентуално в огромната си част са хора, които не вървят с ножове и не се саморазправят с който и да било. Имаме публични проблеми, в действителност би трябвало да сме по-нетърпими към такива феномени и да спомагаме по всякакъв начин да не се случват. Наистина съм покъртен, тъй като това е едно момче, което е отишло там да реализира един развой, който е в границите на Закона и по определение и по същина, това е детайл на опазването на здравето. Аптеките са най-достъпните здравни заведения, това е човек, който над пет години е учил. И отново споделям, особено пък този човек, той е ерудиран в доста области, той има и докторска степен, извънредно положително и смислено момче. Но даже и един фармацевт да не положително и смислено момче, не върви да бъде нападнат, нападан, за това, че си извършва служебните отговорности. Не знам, може би аз не съм уверен, че всичко се свежда до смяна на законите и непрекъснато да приказваме за това. Не знам.
Какви хора избират да учат фармация? С какви хора ви срещна животът, проф. Момеков?
Най-хубавите мемоари за един учител са така наречен промоции, това са връчванията на дипломите, които в този момент се вършат по доста прекрасен етикет, с хубави тоги, четвъртитите шапки. Но в действителност е доста прелестно да видиш едни хора, в чието израстване си взел участие, по какъв начин изхвърчат като птици, а пък по-късно като ги видиш и накъде отиват, и като ги видиш след години, всички се развиват сполучливо и е доста прелестно да участваш в това. Ами де да знам, хората са доста симпатични. Останали са ми положителни мемоари от всички студенти, от всички групи, като помощник, аз съм водил по 11 групи в учебен срок и постоянно е било от време на време предизвикателство да намериш връзка с тях. Но студентите са най-хубавото нещо на света.
Какво е равнището на образованието за фармацевтите, по какъв начин вие го определяте и бихте сравнили с други страни от Европейския съюз?
Фармацията, сходно на медицината, на правото, архитектурата, в случай че не се неистина, тя спада към така наречен наблюдаеми специалности, т.е., нашите образователни стратегии са изцяло хармонизирани с европейските. Нашите дипломи са изцяло конвертируеми, само че приказваме де юре. Де факто сполучливата реализация на наши студенти по целия свят, във всевъзможни сфери, тъй като фармацията е един микс, тя не е единствено лекарство продоволствен развой, освен аптеки, това е изследвания, това са политики, това са огромните фарма компании. Нашите студенти се осъществят от Канада до Австралия извънредно добре. Еразмо студентите, които вървят да вършат научни проучвания в Европа също по този начин, мисля, че се показват доста добре. Имаме всяка година от нашия факултет десетина и повече студенти, които вършат дипломна работа някъде из Европа, връщат се и я пазят тук. Нивото съгласно мен е безусловно такова, каквото би трябвало да бъде.
Кои са обичаните ви лекции?
Моите? Които аз чета ли?
Да, които вие четете.
Е, това е по какъв начин да ви кажа, нескромно. Мога да ви кажа какво чета, тъй като ние сме по този начин на либерален принцип и има много хабилитирани преподаватели в катедрата. Аз съм си избрал антибиотиците, тъй като в антибиотиците има нещо брутално. Когато някой те нервира, би трябвало да го смажеш, дали ще го смажеш със закон или с антибиотик, когато е бактерий, към този момент е въпрос на избор. Но това е едно хубаво химическо оръжие с антибиотиците против злото, тъй че доста ми харесва.
Не мислите ли, че доста прекаляваме с това смазване в България?
Не, не сме първенци. Има статистики, има и по-зле от нас, към този момент има регулация, която прави доста сложна към този момент злоупотребата.
Кога би трябвало да одобряваме антибиотик?
В директен смисъл обучение, просвета, лечението на простотията и не ходенето с ножове. Интелитентните хора, уважаващите близките не вършат по този начин. Това е антибиотикът за решение на огромна част от нашите проблеми - взаимно почитание, просвета и обич към науката.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ