Една сутрин в разгара на седмицата пристигам в 10 ч.

Една заран в разгара на седмицата идвам в 10 ч. на Терминал 1. Предстои ми да хвърча до Бергамо и назад в границите на един и същи ден. Ще надникна в живота на Даяна Георгиева – стюардеса и дипломат на оповестената от CAPA-Centre for Aviation Awards for Excellence за „ Авиокомпания на годината за екологична резистентност в района на Европа, Близкия изток и Африка “ – Wizz Air.Много дами си мечтаят да бъдат стюардеси – поради елегантните костюми, полетите в целия свят и тъй като стюардесите са постоянно доста харесвани. И хубави. И Даяна е тъкмо такава! Бивш модел осем години в Италия, където е живяла от дете с родителите си, приключила учебно заведение и по-късно пиар и реклама в университета в Реджо Емилия. „ Живеех покрай Болоня. Пътувах постоянно от Бергамо до София – ми споделя тя, – с Wizz Air. И доста ми харесваше. Наслаждавах се на стюардесите, облечени в розово. Това е обичаният ми цвят. Видях че Wizz Air има база в София и преди четири години аплайвах. Когато ме взеха на работа, споделих, че избирам да работя в София, където съм родена. Приеха. И се реалокирах. “  Как се печели изявление за Wizz Air? Важно е да си ухилен и да си себе си, да си виновен, прецизен, да умееш да работиш в екип. Задължително е да умееш да плуваш, да си над 18 и да приказваш британски. Мои сътрудници са започвали работа и на 40 плюс. Има и такива, които са над 50 и не престават да работят като стюардеси. Оттам нататък научаваш всичко по време на образованието.  Как наподобява то? Продължава шест седмици и е за сметка на компанията. Първо ни преподават всичко за самолетите, с които летим, за оборудването им. След това практическата част е в Будапеща на симулатор, който наподобява на същински аероплан. Учат ни по какъв начин да се държим с пасажерите, даже и по какъв начин да им сервираме кафе. Тренираме какво да вършим в спешни обстановки. Крещим команди, надуваме пързалки, отваряме изходите, спускаме се по пързалките. Има ден, в който ревизират дали умеем да плуваме. Репетираме по какъв начин да действаме по време на спешна обстановка в басейн. И е доста занимателно! Карат те да си надуеш жилетката, да скачаш във водата, да спасяваш някой от другите сътрудници.  Помниш ли първия ти полет като стюардеса? Да. Беше доста вълнуващо! Странно ми беше да съм от другата страна и да върша това, което съм гледала преди някой различен да прави. Но усетих почитание от пасажерите, все едно изпитват почит към униформата. Полетът беше вечерен, до Лондон. И имаше залез. Прекарах половината време да виждам през прозореца и да го фотографирам.  Опитът от моделството оказва помощ ли ти за работата ти на стюардеса? Да. Като модел съм се срещала с доста хора и с помощта на това в самолета мога да споделям по-лесно с разнообразни пасажери, да съм спокойна и усмихната. Да държа на външния си тип, да подкрепям грима си и по време на полет, да се стремя всичко да е съвършено. Държа на детайлите и обичам всичко да е изпипано. Пътниците много постоянно са отворени към нас и даже се е случвало да ни заговарят, до момента в който си хапваме да вземем за пример, тъй като имаме време за обяд или за вечеря, разпитват за работата ни, за персоналния ни живот. Много обичам да си приказвам с тях или да си играя с децата на борда.  Има ли условия за външността на стюардесите? Да. Носим косите си прибрани – на плитка, опашка или кок. Важно е да сме гримирани – с декор дьо загар, серпантина, руж и червило наложително! Червилото би трябвало да е дискретно, в розовата гама. В униформа сме, несъмнено.  За какъв брой време си приготвяш багажа за път? Стои подготвен в куфарчето. Има гримове, още една униформа за всеки случай, тениска – в случай че се наложи да останем да преспим някъде, документи, несъмнено, и хидратиращи крем и спрей за лице, тъй като пътуването в аероплан дехидратира. Харесвам и употребявам корейска козметика. И паста и четка за зъби.  Как се справяш с часовата разлика? Ние не летим на дълги полети, най-много до Лондон и назад към България.Обичайно имаме от два до четири къси полета дневно, с цел да сме оптимално отпочинали всякога. Преди полети идваме час по-рано, с цел да подготвим самолета, да го оправим за пасажерите. Проверяваме безусловно всичко – дали е безвредно, всеки ред – джобчета, масички – да няма скрити предмети. И защото пребивавам по-далеч от летището, избирам да ставам по-рано, с цел да разполагам с повече време, да се оправя, да пия кафе на мира, преди да изляза. Понякога след вечерни полети си лягам заран. След промените имаме опция да се приберем у дома да си починем. Работните ни дни са към 16 на месец и сред тях имаме почивки. Има време за всичко. Аз обичам да излизам, да упражнявам. Ходя на танци – Heels dance, т.е. съвременни танци на токчета.