Една сутрин, в началото на месец октомври 1977, идвайки на

" Една заран, при започване на месец октомври 1977, идвайки на работа, в чаршията заварихме една странна двойка с каручка и магаренце. Семейство Франц и Сузане Трнка от Дания, бяха пропътували пешком над 4 000 км, теглейки каручката си на ръце през няколко страни в Европа и бяха стигнали до музей " Етър “, край Габрово. Те изпълняваха стратегия на тяхното Министерство на културата и по пътя си изучаваха локални занаяти ". Този собствен спомен, съхранен десетилетия, споделя Величка Илиева, организатор в музей " Етър ", предава gabrovonews.bg.

На път за България

В Румъния Франц и Сузане купуват магарето Мухи, с цел да ги анулира в тегленето на каручката, която като се разглоби се трансформира в дребна кокетна къщурка. Тяхното предпочитание и проектите им са проучване на обичайни занаяти в България. Когато на 7 септември прекосяват границата, отрупаната в флагове България е в очакване на своя огромен празник – 9 септември. Това е първият спомен, останал вечно в съзнанието на младите датчани.

В началото на октомври Сузане и Франц виждат музея " Етър “ и това е задоволително освен да се възхитят, само че и да " пуснат котва “ точно тук. Не просто тъй като трябвало някъде да презимуват, а тъй като видяното надминава това, което срещат в Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Тук попадат в пренесено от вековете успокоение – над къщите се вият кълба от пушек, в старите печки пукат дърва и в затоплените работилнички остарели майстори и млади момчета все нещо майсторят. Напролет ги чака архитектурата и обичаите на Родопите, след това Гърция, някогашна Югославия и назад Копенхаген. Този престой е време на под напрежение труд – би трябвало да се изучат занаятите и след това да се спомогне за възраждането им в Дания. Да се съберат фотоси, диапозитиви за бъдеща галерия и книга.

Сузане и Виолета Керемедчиева в грънчарската работилница на музея

" Бързо си откриха квартира в квартала. Изискването им беше само къщата да има двор и по-голяма врата, през която да минава каручката. Франц стартира работа в каруцарската работилница, а Сузане първоначално учи тъкачество при вуйна Мара, а по-късно грънчарство при Виолета Керемедчиева, по известна като Клара. Сузане беще извънредно ерудирана жена, доста наблюдателна и притежаваше голям гений. В Копенхаген приключва дизайн във Висше учебно заведение по керамика, наследява гения на майка си, известна поетеса. С лекост и експедитивност усвои тънкостите на тъкачеството – влачене, предене, боядисване с естествени багрила, тъкане и се реалокира в грънчарската работилница. Привличаше я габровската керамика със характерните форми на съдовете за течности – тонче и и шулец, които като слънца грееха в жълти багри в работилницата.

А Франц, преди да приключи архитектура, е дърводелец мебелист. Със сръчните си ръце той напредваше бързо в каруцарския поминък и за времето, в което със Сузане бяха в музея, направи каручка. А то не беше елементарна работа – една каручка да направиш би трябвало да си добър ковач, дърводелец и художник, с цел да я изрисуваш, като стане подготвена да пее като каручката на Сали Яшар от Йовковата " Песен на колелетата “. Франц на всеки въпрос усмихнато отговаряше с " няма проблем “. С направената от него каручка, Франц, Сузане и Мухи след 6 месеца в музея, продължиха към Гърция. По пътя си през Южна България те се срещат с известния публицист Николай Хайтов и към половин година живеят в родната му къща, спомня си още уредникът Величка Илиева.

В дома на Франц и Сузане

Щастлива случайност води Виолета Керемедчиева, занаятчия грънчар в музея, след доста години – през 1995-та, по една стратегия за културен продан, в Дания. Любезните домакини и провеждат блага среща с Франц и Сузане, като я водят в тяхното датско имение. Там те отглеждат над 100 овце и две магарета, занимават се с туризъм. Под специфичен заслон в имението е подложен най-ценния експонат, който с горделивост демонстрират на туристите – етърската каручка.