Защо трябва да прегърнем човешката сложност
Една заран предходната седмица се разсъниха в Берлин с едноредов текст от другар от града: „ И внезапно, съвсем през нощта, беше пролет ... “ Не можах да сдържа усмивката си, защото съвсем й бях изпратил тъкмо същото известие предходния ден. Уинтър като че ли по волност стегна багажа си и потегли. Преминах от заобикаляне на подлите ледени петна по тротоара до безгрижна разходка по брега на реката с дънки и пуловер.
Почти усещах насладата от известието на моя другар. Моят щеше да е с горчив звук. Да, кой не обича пролетта? Но не можех да се отърся от възприятието на горест, което изпитах за края на зимата. На интроверта в мен щеше да му липсва зимен сън на закрито с книги и чорба, гледайки снега, който вали от комфорта на дивана. Имах потребност от малко повече временен интервал. Все още не е изцяло пролетта и, несъмнено, сезонната смяна се случва постепенно по разнообразни способи. Но съм останал малко объркан, тъй като съм очевидец на тези промени, като че ли се случват всички едновременно, като че ли единствено ед...
Прочетете целия текст »
