Свързаността между тяло, мисли и здраве
Една публикация, която доста ми хареса и считам, че е потребна. Отново нещо, което ни демонстрира свързаноста сред тяло, мисли и здраве. Всяко отклоняване от психологичното ни здраве, всяка задързана страст си окзава въздействие и върху физическото ни положение.
Проф. доктор Аджит Кулкарни е шеф на Хомеопатичния проучвателен институт, Сатара, Индия. Той е прочут в интернационален мащаб учител по хомеопатия със специфични ползи върху езика на тялото при диагностициране. Проф. Кулкарни, за схващанията на класическата медицина лекуването на тиреоидните болести следва открита скица.
„ Физическите признаци са единствено част от картината. Няма заболяване, което първо да не е настъпило в душата или в душeвността. Така че в случай че при мен пристигна подобен пациент, ще проучвам в детайли какви са стресовите моменти при него. Обикновено щитовидните болести са резултат от потискани с години тъга, горест, оскърбление и огорчение. Ако не ги изведем от тялото дълго време, те рано или късно го нападат. И тъй като то се стреми оптимално да резервира виталните функционалности, уврежданията вървят в посока от маловажните към по-важните органи. Тоест звучи необичайно, само че е по-добре да пострада щитовидната жлеза да вземем за пример, а не надбъбречните, когато индивидът е жертва на продължителен стрес.
Механизмът е следният. При стресова обстановка няма орган, който под някаква форма да не е обиден. Променят се толкоз доста процеси и равнищата на хормоните, следени от разнообразни мозъчни центрове. Проблемът е, че телата ни не са основани да устоят на хроничния стрес, с неочаквания се оправят по-добре. Но при продължителен, надбъбречните жлези стартират да отслабват и ресурсите им могат да бъдат изчерпани. Ако това се случи, могат да зародят трагични и даже съдбовни последици в организма. Затова тялото се пази. Надбъбречните хормони въздействат надълбоко върху главните клетъчни процеси и трансформират въглехидратния, протеиновия и електролитния метаболизъм.
При нараснала функционалност на надбъбречните жлези стартират процеси на раздробяване в организма. За да не се стигне до съдбовни последствия, тялото забавя активността на щитовидната жлеза, защото тя управлява цялостния метаболизъм на тялото. Тоест дисфункцията на щитовидната жлеза поражда преди функционалното привършване на надбъбречните жлези. Ако това продължи дълго, нарушеният синхрон сред надбъбрека и щитовидната жлеза нападна имунната система и вратите за болести като тиреоидит на Хашимото са отворени.
Всъщност, българската статистика за болните е красноречива. Всеки четвърти има възли на щитовидната жлеза. Два пъти повече са наранени дамите от мъжете. В западните общества една на всеки 10 дами има заболяване на щитовидната жлеза. Ако се замислите за няколко ваши близки, които имат сходен проблем, ще откриете сходни черти в характера им.
Има ли хора, които са предразположени към такива проблеми?
Засегнатите са срамежливи, плахи, несигурни, мъчно изразяващи себе си, тормозят се от мнението на близките. Стараят се да заобикалят спорове. Чувстват се притиснати. Когато се опитат да се конфронтират с другите, те или блокират, или реагират прекомерно нападателно. Чувстват се изолирани от другите, в това число и от личните си фамилии. Често са принудени да пазят загадка. Прекалено приказливи, което изчерпва виталната им сила. Жадуват за внимание. Гневни са и обидчиви. Смятат, че гласът им не се чува. Тези усеща постоянно се задържат в петата чакра (гърлената чакра) и човек мъчно се освобождава самичък от тях.
Съществуват седем основни чакри, на които подхождат избрани органи в човешкия организъм. Чакрата е „ колело ” или „ кръгово завихряне на сили ” и съставлява напълно енергийна конструкция. Щитовидната жлеза проекционно съответствува с пета чакра. Дисбалансът в петата чакра се отразява върху функционалността на щитовидната жлеза. Тоест, в случай че в центъра на връзката, намиращ се в гърлото (гласните връзки) се задържат неизказани страсти и негативни усеща, този блокаж въздейства и на функционалността на щитовидната жлеза. Ето още една причина да учим децата си да споделят, да не се опасяват да показват възприятията си. Ако ги възпитаваме да са тихи, послушни и да не дават прочувствен израз на мислите си, рискуваме да потиснем техния натурален блян за връзка. Затова е значимо да им създадем сигурна среда, в която да се усещат удобно.
Трябва да ги изслушваме и да почитаме техните усеща. Точно тази петата чакра (Vissuddha, на Sanskrit) е виновна за силата на връзката, себеизразяването и творчеството. Активира се в интервала сред 7-мата и 12-тата година. Така че първите години в учебна среда и общуването ни с децата са в основата на положителния баланс сред страстите и тяхното прекарване и изложение.
Как можем да балансираме и развиваме тази чакра?
Добре е първо да знаем, че нарушената вербална връзка води до разнообразни проявления. Ако хората имат подобен проблем, те обичат да подлагат на критика, изговарят погрешна информация или пък се опасяват от говорене, или имат логорея и некадърност за съответно слушане. Тези пациенти постоянно страдат от възпалени гърло и уши, ларингит, глухота, дисфункция на щитовидната жлеза, проблеми с гласа, с преглъщането и с шийните прешлени. За да възстановим салдото в този енергиен център предлагам всекикидневно да пеят (монотонно пеене) и да се разхождат и да съзерцават природата, изключително морето или небето.
Има ли средства в хомепатията, които да оказват помощ да се освободим от негативните страсти?
Да, има доста хомеопатични медикаменти, които могат да оказват помощ на човек да се освободи от арестуваната и ненужна сила на скръбта, разочарованието, възмущението и други. Подбираме ги самостоятелно след изчерпателен диалог с пациента и след вглеждане във всички елементи, довели до положението на индивида като цяло и до конкретния проблем. Проблемите на щитовидната жлеза могат да бъдат лекувани и профилактирани доста сполучливо с самостоятелно подбрани хомеопатични медикаменти и с биохимичните соли на доктор Шуслер.
Инфо:
