Една скала крие тайни от Симеонова България. И учените ги

Една канара крие секрети от Симеонова България. И учените ги разкриват. Но можем ли да разберем духа на това време? Можем ли да си представим неговите герои? Можем ли да осмислим посланията им? Тези въпроси си задава документалният филм на журналиста от Българската национална телевизия Бойко Василев – „ Графити от Златния век “ – който ще бъде излъчен тази събота, 14 януари, от 16:30 ч. по Българска национална телевизия 1.



Снимки: Българска национална телевизия

„ Това е един от четирите документални филми, които съм посветил на българския IХ-Х век и паралелите с днешния ден. Те са непредвидени: от грамотността до пътя ни към Европа. Все ми се коства, че времето, наречено „ Златен век “, крие загадка, която сме изгубили вечно. С помощта на същинските учени можем да се докоснем до същинските следи на тези хора, без измислици и спекулации. Много от книгите са изчезнали. Но тихите герои на Златния век – Антоний, Михал, Пафнутий – са оставили своите знаци в скалите за нас. Вероятно са се надявали, че ще ги открием “, споделя Бойко Василев, който основава кино лентата „ Графити от Златния век “ в екип с оператора Михаил Врабчев и режисьора Миглена Атанасова.



В средновековния скален манастир над село Крепча, Поповско, са вдълбани два от най-важните надписи на Първото българско царство. Първия открива бащата на българската археология Карел Шкорпил още през ХIХ век. През 1971 археологът и епиграф проф. Казимир Попконстантинов намира другия, който се оказва сензация: първият датиран надпис на кирилица в света – от октомври 921 година, разцветът на Златния век.



По време на фотосите на кино лентата, благодарение на специалистите по телекомуникации и лазерни технологии Георги Христов и Пламен Захариев, професорът прави следващото изобретение в скалата – тъкмо 1100 години след надписа и половин век след откриването му. Попконстантинов разчита ново изречение, изписано в камъка и до момента останало прикрито: „ Писа же поп остарели Пафнутий “. Така излиза наяве кои са създателите на двата надписа от Х век. Досега се знаеше, че „ недостойният Михал “ е изписал Шкорпиловия надпис. Сега към този момент се разбра, че откритият от Попконстантинов надпис е изписан от възрастен духовник на име Пафнутий.

Надписите от Крепча имат обаче основен воин. Те описват за мистериозен духовник и литератор – светият отец Антоний, чийто възпитаници са Михал и Пафнутий. Кои са те? Откъде са? Какво е била тяхната роля в Симеонова България? Филмът пита свещеници, интелектуалци, учени от България и Русия.

Крепчанските букви в скалите потвърждават, че кирилицата първо се появява в североизточната част на Първото българско царство. Там са ситуирани и скалните манастири, изясняват учените във кино лентата. Всичко това е обвързвано с държавните и духовните центрове на средновековна България – Плиска, Велики Преслав, Дръстър, по-късно – Велико Търново.

Следват още огромни въпроси: за грамотността тогава и днес; за античните замъци и водещата роля на североизтока в българското Средновековие; за полезностите, завещани от монасите-книжовници; за следовниците на Антоний. Един от тях е поетът и преводач от Крепча Ахмет Емин Атасой, медиатор сред българската и турската просвета. Вдъхновен от скалния манастир, той живее, с цел да гради мостове на духа.

Авторът на Шкорпиловия надпис, Михал, ни насочва необичайно предизвестие: „ Който трансформира тази черква в житница /т.е. хамбар/, да дава отговор пред Бога! “. Героите на кино лентата „ Графити от Златния век “, измежду които русенският митрополит Наум, разсъждават върху този завет, върху избора сред материалното и духа в днешното време.

Гледайте документалния филм „ Графити от Златния век “ на Бойко Василев – тази събота, 14 януари от 16:30 ч. по Българска национална телевизия 1