За театралния превод с любов - двоен юбилей за Снежина Русинова-Здравкова
Една специалност, която остава зад кулисите на театъра, само че е от голямо значение за крайния артикул, който виждаме на сцената – театралният преводач. Ще ви срещнем със Снежина Русинова-Здравкова, която стартира да се занимава с театрални преводи инцидентно. Но както споделя самата тя – ориста си знае работата и през тази година стават 40 години от първия ѝ превод на пиеса и 25 години от първия ѝ сценичен превод, подложен на огромната сцена на Народния спектакъл – „ Енигматични вариации ” на Ерик-Еманюел Шмит. Двата юбилея ще бъдат маркирани със театър в нейна чест точно по пиеса на Шмит, преведена от Снежина – „ Г-н Ибрахим и цветята на Корана ” на 11 декември в Сити Марк арт център. Подробности от Вили Янкова.
Животът е низ от случайности, които обаче постоянно се свързват в доста разумна и предопределяща връзка. Такава е историята и на театралния преводач Снежина Русинова-Здравкова, която прави първия си превод от френски още до момента в който е ученичка, а години по-късно това се трансформира в нейна специалност и обич.
Първият професионален превод на Снежина още веднъж идва на пръв взор инцидентно. През 1997 година е в Париж и дружно с тогавашния шеф на Народния спектакъл проф. Васил Стефанов гледат пиесата „ Енигматични вариации ” на Ерик-Еманюел Шмит. В следствие Снежина стартира да я превежда и не може да спре, до момента в който не я приключи. Готова е единствено за 4 дни, а през идната година спектакълът излиза на сцена.
В годините по-късно следват още десетки преводи на постановки. Снежина споделя, че схваща дали един театър може да се претвори на български още до момента в който го гледа на френски
„ Когато виждам едно зрелище и чувам текста, той би трябвало да стартира да ми звучи на български през цялото време, с цел да съм сигурна, че както на мен ми звучи, по този начин ще наподобява от сцената към публиката. ”
Театралният превод има свои характерни особености и е доста по-различен от превода на прозаичност, споделя Снежина.
„ Когато превеждате прозаичност би трябвало да познавате прелестно езика, само че даже да е малко по-дълго изречението, даже да не ви е напълно явен изказът, читателят ще се върне обратно, ще прочете още един път, до момента в който в залата това не е допустимо. В залата фенът би трябвало на секундата да схване това, което артистът произнася и това, което създателят посредством преводача си е желал да съобщи като обръщение. Затова и работата по театралните текстове е по-различна. За да съм сигурна, че артистът ще може да произнесе това, което аз съм написала, би трябвало да го произнеса. Докато превеждам приказвам. ”
С Ерик-Еманюил Шмит Снежина стартира да превежда интензивно спектакъл и към днешна дата преводите на всички пиеси на Шмит на български са точно от нея. Двамата – публицист и преводач стават близки другари и остават такива и до през днешния ден. Затова, към този момент неслучайно, в чест на Снежина на 11 декември Сити Марк арт център провежда един по-специален театър на една извънредно обичана от публиката пиеса, изпълнявана от Мариус Донкин – „ Г-н Ибрахим и цветята на Корана ”
„ Мариус Донкин се обърна към мен за Г-н Ибрахим като едно напълно естествено продължение след работата с „ Енигматични вариации ” и аз доста се веселя, че този текст имаше театрално изражение, тъй като е в действителност прелестен, спектакълът е доста прекрасен. Това са едни истини, които важат за всички нас. Отношението към живота, отношението към хората, които са край нас. Хората, които обичаме, хората, които не оценяваме, а те са до нас. И мисля, че всеки намира сходните точки, намира себе си. Радвам се, че този театър продължава. Много мои познати, които гледат постановката няколко пъти, споделят, че всякога преоткриват нещо за себе си, което е друго.
Ерик-Еманюел Шмит е занаятчия на монологичните текстове. В доста малко време и място съумява да съобщи толкоз доста страсти и обстановки, в които всеки от нас попада. ”
Снежина има дълъг и забавен професионален път освен като сценичен преводач, само че и като човек, който образова оперните артисти по какъв начин да извършват своите творби на френски. Историите ѝ се преливат една в друга, изпълнени с изкуство и срещи, напомняйки, че от време на време точно случайностите подреждат един съвършен пъзел на живота.
Животът е низ от случайности, които обаче постоянно се свързват в доста разумна и предопределяща връзка. Такава е историята и на театралния преводач Снежина Русинова-Здравкова, която прави първия си превод от френски още до момента в който е ученичка, а години по-късно това се трансформира в нейна специалност и обич.
Първият професионален превод на Снежина още веднъж идва на пръв взор инцидентно. През 1997 година е в Париж и дружно с тогавашния шеф на Народния спектакъл проф. Васил Стефанов гледат пиесата „ Енигматични вариации ” на Ерик-Еманюел Шмит. В следствие Снежина стартира да я превежда и не може да спре, до момента в който не я приключи. Готова е единствено за 4 дни, а през идната година спектакълът излиза на сцена.
В годините по-късно следват още десетки преводи на постановки. Снежина споделя, че схваща дали един театър може да се претвори на български още до момента в който го гледа на френски
„ Когато виждам едно зрелище и чувам текста, той би трябвало да стартира да ми звучи на български през цялото време, с цел да съм сигурна, че както на мен ми звучи, по този начин ще наподобява от сцената към публиката. ”
Театралният превод има свои характерни особености и е доста по-различен от превода на прозаичност, споделя Снежина.
„ Когато превеждате прозаичност би трябвало да познавате прелестно езика, само че даже да е малко по-дълго изречението, даже да не ви е напълно явен изказът, читателят ще се върне обратно, ще прочете още един път, до момента в който в залата това не е допустимо. В залата фенът би трябвало на секундата да схване това, което артистът произнася и това, което създателят посредством преводача си е желал да съобщи като обръщение. Затова и работата по театралните текстове е по-различна. За да съм сигурна, че артистът ще може да произнесе това, което аз съм написала, би трябвало да го произнеса. Докато превеждам приказвам. ”
С Ерик-Еманюил Шмит Снежина стартира да превежда интензивно спектакъл и към днешна дата преводите на всички пиеси на Шмит на български са точно от нея. Двамата – публицист и преводач стават близки другари и остават такива и до през днешния ден. Затова, към този момент неслучайно, в чест на Снежина на 11 декември Сити Марк арт център провежда един по-специален театър на една извънредно обичана от публиката пиеса, изпълнявана от Мариус Донкин – „ Г-н Ибрахим и цветята на Корана ”
„ Мариус Донкин се обърна към мен за Г-н Ибрахим като едно напълно естествено продължение след работата с „ Енигматични вариации ” и аз доста се веселя, че този текст имаше театрално изражение, тъй като е в действителност прелестен, спектакълът е доста прекрасен. Това са едни истини, които важат за всички нас. Отношението към живота, отношението към хората, които са край нас. Хората, които обичаме, хората, които не оценяваме, а те са до нас. И мисля, че всеки намира сходните точки, намира себе си. Радвам се, че този театър продължава. Много мои познати, които гледат постановката няколко пъти, споделят, че всякога преоткриват нещо за себе си, което е друго.
Ерик-Еманюел Шмит е занаятчия на монологичните текстове. В доста малко време и място съумява да съобщи толкоз доста страсти и обстановки, в които всеки от нас попада. ”
Снежина има дълъг и забавен професионален път освен като сценичен преводач, само че и като човек, който образова оперните артисти по какъв начин да извършват своите творби на френски. Историите ѝ се преливат една в друга, изпълнени с изкуство и срещи, напомняйки, че от време на време точно случайностите подреждат един съвършен пъзел на живота.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ