Една продължителна война с Иран крие риск да предизвика безпрецедентна

Кои икономики ще страдат най-много от войната срещу Иран?

Една продължителна война с Иран крие риск да провокира невиждана рецесия в енергийните доставки, която рано или късно ще засегне всяка част от международната стопанска система.

Още в този момент обаче е ясно, че някои страни са доста по-уязвими от други или имат по-ограничени благоприятни условия да се оправят с сходен потрес. Ето кои стопански системи са под изключително внимание.

Атаките против петролни и газови залежи към този момент доведоха до нов внезапен скок на цените в четвъртък.

Големите стопански системи от Г-7

Погледите първо са ориентирани към Европа. Нов енергиен потрес съживява мъчителните мемоари от съветската инвазия в Украйна преди четири години, която оголи зависимостта на континента от импорт на сила и изстреля инфлацията до двуцифрени стойности.

Германия - индустриално насочената ѝ стопанска система е изключително уязвима от по-високи енергийни цени. Производственият бранш едвам неотдавна спря да се свива за първи път от 2022 година насам. Като експортьор Германия е изложена и на риск от световно икономическо закъснение. Масивната стратегия за тласъци, оповестена предходната година, ще смекчи част от удара, само че опциите за спомагателна поддръжка са лимитирани поради бюджетни дефицити.

Италия - също разчита на мощен промишлен бранш, а петролът и газът заемат един от най-високите дялове в енергийното ѝ ползване в Европа.

Англия - производството на електрическа енергия е мощно подвластно от газови централи. Цените на газа съвсем постоянно дефинират и цената на електричеството, като от началото на войната те порастват по-бързо от цените на петрола. Въведеният таван на цените на силата ще ограничи първичния инфлационен резултат, само че съществува риск от повишение на лихвите. Това може да остави Англия с най-високи разноски по заемите в Г-7 за по-дълъг интервал, в миг на възходяща безработица. Ограниченият бюджет и натискът от облигационните пазари в допълнение стесняват опциите за поддръжка.

Япония - също е мощно изложена, защото към 95% от петрола ѝ идва от Близкия изток, а близо 90% от него минава през Ормузкия пролив. Това се прибавя към към този момент съществуващия инфлационен напън, обвързван със слабата йена и зависимостта от импорт на първични материали и храни.

Големите разрастващи се стопански системи

Самият район на Персийския залив понася пряк стопански удар. Някои анализатори към този момент предвиждат, че стопанските системи там могат да се свият през тази година, макар упованията за напредък преди войната.

Рязкото повишаване на петрола и газа не носи изгоди, в случай че на процедура Ормузкият пролив бъде блокиран - изключително за страни като Кувейт, Катар и Бахрейн, които може да се окажат неспособни да изнасят енергийни запаси.

Конфликтът може да засегне и паричните преводи на служащи в чужбина - основен източник на приходи за локалните стопански системи.

Индия - друга мощно изложена стопанска система. Страната внася към 90% от суровия си нефт и съвсем половината от втечнения нефтен газ, като забележителна част минава през Ормузкия пролив. Икономистите към този момент намаляват прогнозите за напредък, а рупията доближи рекордно ниски равнища. В всекидневието това се усеща остро - в заведения за хранене и семейства се следи ограничение на топлата храна поради повишаването на газа.

Турция - като комшия на Иран, се приготвя за вероятен приток на бежанци и спомагателна геополитическа неустойчивост. Централната банка към този момент е принудена да спре цикъла на понижаване на лихвите и е изразходвала до 23 милиарда $ от запасите си, с цел да поддържа валутата.

Най-уязвимите страни

Няколко страни наподобяват изключително застрашени, защото неотдавна са претърпели или са били на ръба на тежки стопански рецесии.

Шри Ланка - вкара изключителни ограничения, в това число почивен ден всяка сряда за държавните чиновници, с цел да понижи енергийните разноски. Ограничават се превозът и достъпът до горива.

Пакистан - увеличи цените на горивата, затвори учебните заведения за две седмици и наложи строги ограничавания върху разноските на държавните институции.

Египет - с изключение на повишаването на горивата и храните, е изправен пред спад в приходите от Суецкия канал и туризма. Допълнително натоварване идва от обслужването на външния дълг, откакто локалната валута се обезцени с близо 9% от началото на войната.

Общата картина демонстрира, че енергийната рецесия, подбудена от спора, има капацитет да се трансформира в световен стопански потрес с друга, само че сериозна мощ за обособените райони.