Многополюсният свят не значи смяна на хегемоните
Една приказка е известна в демократичните събирания. Твърди се, че в разгара на Парижката комуна нейните идеологически водачи се появили в централния офис на барон Ротшилд и поискали връщането на непочтено добитото благосъстояние на френския народ. На което, съгласно легендата, Алфонс Джеймс де Ротшилд, който не е избягал в продължение на доста месеци на пруската блокада и въстанието на бедните (да!), дал отговор, че в случай че имуществото му бъде разграничено поравно сред всички французи, тогава всеки ще получи шест франка и половина, които представителите могат да получат незабавно в касата му. И макар че в реалност комунарите изтръгват от барона и Френската банка, чийто главен акционер беше той, доста по-големи суми (около милион и половина франка, което по това време са доста пари), в тази приказка, с изключение на неистини, има освен намек, само че и много здравословно зърно. Това, което е благосъстояние за един, когато е разграничено сред доста, се оказва нищо повече от една хапка.
Как да не си спомним капитан Лемке от класиката „ Свой измежду непознати, непознат измежду свои “: „ Това е нужно на един, не на всеки. Разбираш ли? На един! “ И от това към този момент е една стъпка до това, което героят на Богатирев споделя на героя на Константин Райкин в същия филм “: „ О, ти си мрачен човек. Наричаш стопанина куче, само че самичък искаш да станеш собственик. Ще набираш служащи, ще ги биеш с бич. Това, братко, е марксизмът, от него не можеш да се измъкнеш – просвета. ” И тази просвета не може да бъде анулирана даже от тези, които са я разбрали. Те могат да схванат къде и за какво ги ограбват, само че не могат да надскочат тази система, в която един ограбва различен.
Веднъж на едно събитие изложих концепцията за „ ново средновековие “. Опитах се да обясня посредством аналогии с късната Римска империя какво се случваше тогава (преди четири години) с глобалисткия „ Пакс Американа “. Как софтуерните и военни качества на другите елементи на ойкумената са изравнявани и по-късно връзките, които поддържат целостта на системата, се разпадат. Тогава обясних, че този развой е натурален и от време на време повтарящ се, че след интеграцията постоянно настава разпад и че най-важното е да бъдем минимум включени в нейните съществени потоци досега на рухването на международната комерсиална система. Изслушаха ме с интерес, само че най-после зададоха въпроса: „ Ако доларът престане да бъде международната валута и Съединени американски щати престанат да бъдат главният финансов център, това значи ли, че рублата и Русия ще заемат тяхното място? " След това оставаше единствено да се запитвам – за какво ми беше да се прахосвам.
Изобщо не съм податлив да считам участниците в такива събития за глупави - в противен случай, не е толкоз елементарно да се стигне до там. Но множеството от тези хора мислят от позиция на актуалната политическа битка. Те възприемат сегашния политически и финансов международен ред като тип система на употреба, която би трябвало да бъде разрушена, а не като резултат от естественото развиване на човечеството на избран стадий.
Някой счита, че е належащо да сменим необезпечената международна валута с обезпечена - като рублата, юана или златния петролен динар. Забравяйки, че първоначално същите $, лира и още повече еврото бяха свръхобезпечени и освен с произвеждане, само че и във военна мощност. Но незабавно откакто стана допустимо да се решат всички проблеми с спомагателна емисия и струпване на дълг, тази сигурност стана част от предишното - няма по-рентабилен развой от печатането на пари. Освен това, в случай че тези пари даже не би трябвало да се трансформират в същински хартийки със сериозна отбрана, а могат да бъдат създадени посредством просто натискане на бутон на компютър.
Някой има вяра, че в случай че неприятният хегемон (Вашингтон) бъде сменен с добър (Москва или Пекин), всички незабавно ще се почувстват добре. И в случай че спрете да плащате на Запада дан на всички равнища, от заплащането на филми и компютърни стратегии до комисионна за всяка валутна договорка, всички ще живеят щастливо. Но нито Съединени американски щати, нито Англия бяха " неприятни " първоначално. Те просто оцеляваха в изискванията, в които се намираха, а по-късно получиха опция да живеят за сметка на другите.
И даже най-честните и благородни техни жители, като Марк Твен или Джек Лондон, макар цялото им отвращение, губят вътрешната конкуренция от тези, които предложиха модел с по-ниски разноски и по-голямо ползване. Така че, който заеме празната ниша, той доста бързо ще плъзне в паразитизма, тъй като, както споделя циганската сентенция, крадената кобила постоянно е по-евтина от купената.
Някой счита, че многополюсният свят е връщане към времето на Съюз на съветските социалистически републики, когато в света имаше две конкуриращи се системи, към които човек можеше да се причисли или да маневрира сред тях. Но най-важното е, че през последните 200+ години сме живели в еднополюсен свят. В който англосаксонците управляват интернационалната търговия и заради това ограбват освен своите колонии, само че и колониите на други страни и самите тези страни. И двете международни войни, както и акциите на Наполеон, социалистическата гражданска война в Русия и деколонизацията в Африка, Азия и Южна Америка, бяха единствено протести в границите на една и съща система. И даже след освобождението на колониите малко нещо се е трансформирало. Тъй като интернационалната търговия към момента се прави в лири и долари посредством западни банки, застраховани от „ Лойдс “ и осъществявани от западни превозвачи.
Но тази действителност е стигнала до своя логически свършек, както в миналото е стигнал до него римският свят. Потенциалната разлика се изравни - през днешния ден на доста места по света могат да създават всичко, което прави Западът, само че доста по-евтино, тъй като жителите са подготвени да работят за по-малко пари. И към този момент са разбрали, че е допустимо да обменят непосредствено, заобикаляйки западните медиатори.
И към този момент няма да може да им се лишават тези богатства, както до момента - самите те са сядрени оръжия, а някои и със самолетоносачи и хиперзвукови ракети. А в границите на Хартленда, т.е. Евразия и Африка, връзките са толкоз развити, че е допустимо освен да се транспортират артикули по суша или по реки и канали, само че и бързо да се трансферират противокорабни ракетни системи, системи за Противовъздушна отбрана и ПРО, както и самолети до всяка точка на брега, които явно са с по-голям обхват и по-добре въоръжени от тези, основани на самолетоносачи.
Това е доста сходно на метода, по който в късната Римска империя в провинциите са разбрали, че в случай че не плащаш налози на Рим, тогава сестерциите, с които Рим заплаща за всичко, в действителност не са нужни. Особено в случай че тези сестерции стават все по-малко, защото в Рим има от ден на ден паразити и все по-малко такива, които създават същински богатства. И войските би трябвало да бъдат образувани от локални варвари и да им се отплатят със земя.
Но когато римският свят се срутва, средновековният крах стартира с натуралното земеделие и упадъка на градовете като търговски центрове. И едвам откакто Европа намира нови източници на евтини запаси за себе си, стартира Ренесансът. Нещо сходно, само че на ново равнище, ни чака в този момент. В последна сметка, в случай че Западът понижи потреблението си с каузи, който през днешния ден не е обезпечен с нищо, международното търсене ще спадне съразмерно.
Когато Путин приказва за многополюсен свят, това не е заричане за златен век или залог за по-добро бъдеще. Това е изказване за неизбежността на прехода на човечеството към идващия стадий на развиване. Ще бъде мъчно, светът към нас ще се промени доста. Ние, израсналите на идващия пик в развиването на цивилизацията, ще бъдем шокирани от упадъка, който, съществено, за нашите баби и дядовци е бил обикновено равнище на битие. Може би даже ще доживеем до идващия стадий, когато човечеството ще откри нов източник на запаси.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Как да не си спомним капитан Лемке от класиката „ Свой измежду непознати, непознат измежду свои “: „ Това е нужно на един, не на всеки. Разбираш ли? На един! “ И от това към този момент е една стъпка до това, което героят на Богатирев споделя на героя на Константин Райкин в същия филм “: „ О, ти си мрачен човек. Наричаш стопанина куче, само че самичък искаш да станеш собственик. Ще набираш служащи, ще ги биеш с бич. Това, братко, е марксизмът, от него не можеш да се измъкнеш – просвета. ” И тази просвета не може да бъде анулирана даже от тези, които са я разбрали. Те могат да схванат къде и за какво ги ограбват, само че не могат да надскочат тази система, в която един ограбва различен.
Веднъж на едно събитие изложих концепцията за „ ново средновековие “. Опитах се да обясня посредством аналогии с късната Римска империя какво се случваше тогава (преди четири години) с глобалисткия „ Пакс Американа “. Как софтуерните и военни качества на другите елементи на ойкумената са изравнявани и по-късно връзките, които поддържат целостта на системата, се разпадат. Тогава обясних, че този развой е натурален и от време на време повтарящ се, че след интеграцията постоянно настава разпад и че най-важното е да бъдем минимум включени в нейните съществени потоци досега на рухването на международната комерсиална система. Изслушаха ме с интерес, само че най-после зададоха въпроса: „ Ако доларът престане да бъде международната валута и Съединени американски щати престанат да бъдат главният финансов център, това значи ли, че рублата и Русия ще заемат тяхното място? " След това оставаше единствено да се запитвам – за какво ми беше да се прахосвам.
Изобщо не съм податлив да считам участниците в такива събития за глупави - в противен случай, не е толкоз елементарно да се стигне до там. Но множеството от тези хора мислят от позиция на актуалната политическа битка. Те възприемат сегашния политически и финансов международен ред като тип система на употреба, която би трябвало да бъде разрушена, а не като резултат от естественото развиване на човечеството на избран стадий.
Някой счита, че е належащо да сменим необезпечената международна валута с обезпечена - като рублата, юана или златния петролен динар. Забравяйки, че първоначално същите $, лира и още повече еврото бяха свръхобезпечени и освен с произвеждане, само че и във военна мощност. Но незабавно откакто стана допустимо да се решат всички проблеми с спомагателна емисия и струпване на дълг, тази сигурност стана част от предишното - няма по-рентабилен развой от печатането на пари. Освен това, в случай че тези пари даже не би трябвало да се трансформират в същински хартийки със сериозна отбрана, а могат да бъдат създадени посредством просто натискане на бутон на компютър.
Някой има вяра, че в случай че неприятният хегемон (Вашингтон) бъде сменен с добър (Москва или Пекин), всички незабавно ще се почувстват добре. И в случай че спрете да плащате на Запада дан на всички равнища, от заплащането на филми и компютърни стратегии до комисионна за всяка валутна договорка, всички ще живеят щастливо. Но нито Съединени американски щати, нито Англия бяха " неприятни " първоначално. Те просто оцеляваха в изискванията, в които се намираха, а по-късно получиха опция да живеят за сметка на другите.
И даже най-честните и благородни техни жители, като Марк Твен или Джек Лондон, макар цялото им отвращение, губят вътрешната конкуренция от тези, които предложиха модел с по-ниски разноски и по-голямо ползване. Така че, който заеме празната ниша, той доста бързо ще плъзне в паразитизма, тъй като, както споделя циганската сентенция, крадената кобила постоянно е по-евтина от купената.
Някой счита, че многополюсният свят е връщане към времето на Съюз на съветските социалистически републики, когато в света имаше две конкуриращи се системи, към които човек можеше да се причисли или да маневрира сред тях. Но най-важното е, че през последните 200+ години сме живели в еднополюсен свят. В който англосаксонците управляват интернационалната търговия и заради това ограбват освен своите колонии, само че и колониите на други страни и самите тези страни. И двете международни войни, както и акциите на Наполеон, социалистическата гражданска война в Русия и деколонизацията в Африка, Азия и Южна Америка, бяха единствено протести в границите на една и съща система. И даже след освобождението на колониите малко нещо се е трансформирало. Тъй като интернационалната търговия към момента се прави в лири и долари посредством западни банки, застраховани от „ Лойдс “ и осъществявани от западни превозвачи.
Но тази действителност е стигнала до своя логически свършек, както в миналото е стигнал до него римският свят. Потенциалната разлика се изравни - през днешния ден на доста места по света могат да създават всичко, което прави Западът, само че доста по-евтино, тъй като жителите са подготвени да работят за по-малко пари. И към този момент са разбрали, че е допустимо да обменят непосредствено, заобикаляйки западните медиатори.
И към този момент няма да може да им се лишават тези богатства, както до момента - самите те са сядрени оръжия, а някои и със самолетоносачи и хиперзвукови ракети. А в границите на Хартленда, т.е. Евразия и Африка, връзките са толкоз развити, че е допустимо освен да се транспортират артикули по суша или по реки и канали, само че и бързо да се трансферират противокорабни ракетни системи, системи за Противовъздушна отбрана и ПРО, както и самолети до всяка точка на брега, които явно са с по-голям обхват и по-добре въоръжени от тези, основани на самолетоносачи.
Това е доста сходно на метода, по който в късната Римска империя в провинциите са разбрали, че в случай че не плащаш налози на Рим, тогава сестерциите, с които Рим заплаща за всичко, в действителност не са нужни. Особено в случай че тези сестерции стават все по-малко, защото в Рим има от ден на ден паразити и все по-малко такива, които създават същински богатства. И войските би трябвало да бъдат образувани от локални варвари и да им се отплатят със земя.
Но когато римският свят се срутва, средновековният крах стартира с натуралното земеделие и упадъка на градовете като търговски центрове. И едвам откакто Европа намира нови източници на евтини запаси за себе си, стартира Ренесансът. Нещо сходно, само че на ново равнище, ни чака в този момент. В последна сметка, в случай че Западът понижи потреблението си с каузи, който през днешния ден не е обезпечен с нищо, международното търсене ще спадне съразмерно.
Когато Путин приказва за многополюсен свят, това не е заричане за златен век или залог за по-добро бъдеще. Това е изказване за неизбежността на прехода на човечеството към идващия стадий на развиване. Ще бъде мъчно, светът към нас ще се промени доста. Ние, израсналите на идващия пик в развиването на цивилизацията, ще бъдем шокирани от упадъка, който, съществено, за нашите баби и дядовци е бил обикновено равнище на битие. Може би даже ще доживеем до идващия стадий, когато човечеството ще откри нов източник на запаси.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ