Една политическа формация е напът да се превърне в обществен

Една политическа групировка е напът да се трансформира в публичен израстък. На последните избори тя едвам взе 6.3%, орезили се и претендентът ѝ за президент. Видно от последните изяви, тя не осъзнава какво ѝ се случва. Не е схванала за какво българите ѝ обръщат тил. Отговорът е елементарен – едно желаят те, а тя прави противоположното. Става дума за " Демократична България " (ДБ).

В последните дни разбрахме, че:

√ Демократична България желае повече натовски войски у нас. Не против различен, а против Русия. Тя упорства България да е боен плац при новата рецесия с Украйна. Плацът даже единствено за тракане на място  да е – да го има. Вместо дипломатически, тя желае военни маневри. От американци, турци, всевъзможни... Иначе нямаше да се разгласи срещу изявлението на министъра на защитата Стефан Янев и да го вика за чуване в Народното събрание. Поводът бе, че Янев се застъпи за всичко назад на Демократична България.

√ Демократична България желае фрагменти на Държавна сигурност да не влизат във властта. Лустрация само по критерия Държавна сигурност. Може да си крал, подкупен, несръчен, клеветник... Но в случай че не си от Държавна сигурност, няма проблем за Демократична България. Няма, и в случай че долагаш мръснишки на Централно разузнавателно управление на САЩ. Проблем е, в случай че долагаш мръснишки на Държавна сигурност.

Ако си бил гном и подслушваш – не е неволя.

Беда е, в случай че не си гном подслушвач, само че пък си бил от Държавна сигурност. Точно такава примитивно-просташка ценнонстна система изповядва Демократична България. Тя не гледа хората дали са честни, кадърни, интелигентни, а само за кой стопанин работят. Щом не е на Демократична България господарят - долу!

√ Демократична България постоянно са били срещу раздуването на щата. Нали са десни – желаят стесняване на страната. Демократична България обаче няма срещу цяло ново министерство да се сътвори поради нея. То повлича щат, пари, коли, зам.-министри, политически кабинет, секретарки... Щом е за тях – може. Няма ги Георги Ганев и Мартин Димитров да дерат гърла за новите хрантутници.

И до момента си имаше отраслова организация по електронното ръководство - Божидар Божанов най-спокойно можеше да осъществя концепциите си посредством нея.

Но щом е за Демократична България, " промяната " потегля наопаки – повече постове и служители.

√ Демократична България поддържа мораториума за тока. Но го направи с принуда. Постоянно приказва по какъв начин бързо би трябвало да се смъкна.  Десни са – не щат “тоталитарни похвати “. Така излиза наяве, че за Демократична България няма проблем токът да скача. И в действителност би трябвало да няма за нея – тя е апологет на свободния пазар, а цената си скача най-свободно... Значи всичко е наред. Дори обезщетения не трябва да има, тъй като те са държавна помощ  – това още веднъж е част от сбърканата идеология на Демократична България.

√ Вицепремиер и министър на Демократична България обикаля страната и разправя какъв брой прелестно е десетки хиляди фамилии да останат без работа. Ще се преквалифицират, научат, в случай че би трябвало ниви ще копаят. Ето, той самият жертвоготовно се преквалифицира – от “граждански деятел “ в министър – за ползу роду.

Похабените животи на хората от тецовете не са значими. Важното е да я има зелената договорка.

Защо тя е по-важна от хората, на въпросния министър – Сандов, надали му хрумва да разсъждава.

Няма потребност да проучваме други точки от умнокрасивия ценностен начин на живот – гейове, " МОЧА ", депутати в метро... – какъв брой мно-о-го значими са те! Спряхме се само на позициите им по доста остри настоящи проблеми. Какво мисли Демократична България по тях е ясно. Както и че голямата част от обществото смята изцяло противоположното. Дори Демократична България да е права за някои неща, тази разлика по отношение на болшинството я трансформира в непотребна.

Само допреди няколко години нещата бяха разнообразни. Макар още веднъж малцинство, Демократична България и последователите им бяха мотор на промени – така наречен “активни българи “. В ценностен проект те бяха катализатор за това какво е хубаво и неприятно.

Масите се ориентираха по тях. И бяха група за напън.

Само едно изказване на Лозан Панов да вземем за пример бе мотив да се задвижи цялата медийно-протестна машина – и да се реализира съответното влияние. Това бе смисълът им – издействат нещо, трансформират. Днес обаче Панов коства тъкмо 3.6%. Демократична България и хората ѝ пък съставляват само себе си. Причините за новото състояние са доста, само че чисто практичната е, че Кирил Петков лиши умнокрасивата роля. Произлязъл от Демократична България, той прави неща, които Демократична България не си и помисля. И се оказа, че той е индивидът на дейните българи.

Сега Петков задава лайфстайла – масите се равняват по него.

Така Демократична България загуби смисъла си, към този момент провокира скука. Включително в американското посолство и обвързвания с него медиен кръг, които постоянно са редели частите в умнокрасивия пъзел.

Много скоро чарът на Петков ще помръкне. Но Демократична България няма да върне остарялата си роля. Няма да стане с Атанас Атанасов, Христо Иванов, Мартин Димитров, Георги Ганев, Тома Белев. Годността им на " цивилен деятели " и “двигател на промени “ изтече.

Затова, в случай че умнокрасивата коалиция продължи със същите нелепости, интригата отсега нататък ще е ще изрежат ли българите напълно тумора. Няма да е нито мъчно, нито чудно – въпрос на едни 2% надолу в класирането.