Големите градове в света ще се изправят пред неизвестни климатични условия до 2050 г.
Една пета от огромните градове в света ще се сблъскат с "нови " или "неизвестни " климатични условия до 2050 година, до момента в който за останалите те ще бъдат "фрапиращи ", оповестява Българска телеграфна агенция, базирайки се на обява в сп. "PLOS One ".
Според разбор, изработен от експерти от Швейцарския федерален софтуерен институт в Цюрих и основан върху най-оптимистичния сюжет за световното стопляне, през 2050 година климатът в Лондон ще бъде като в сегашен Мадрид, в Стокхолм - като в Будапеща, а в Париж - като в Канбера. Още по-радикални ще бъдат изискванията в тропическите райони, където огромни градове като Куала Лумпур, Джакарта и Сингапур ще "понасят " рискови климатични проявления.
Анализът, основан върху 19 променливи величини, измежду които температура и превалявания, е обхванал 520 огромни градове в света. Оценката на учените е основана върху най-оптимистичния модел, съгласно който излъчванията на въглероден диоксид ще се стабилизират доникъде на века, а повишението на междинната температура ще бъде лимитирано до 1,4 градуса Целзий спрямо прединдустриалната ера.
Специалистите са открили, че след към 30 години огромните градове в северното полукълбо ще наподобяват в климатично отношение на обитаеми места, които през днешния ден се намират на 1000 километра на юг. Екваториалните градове няма да усетят значително стопляне, само че за сметка на това ще понасят повече суши и превалявания.
Анализът демонстрира още, че летата и зимите в Европа ще станат по-топли - надлежно приблизително с 3,5 градуса Целзий и 4,7 градуса Целзий. Жан-Франсоа Бастен от изследователския екип споделя, че анализът може да помогне на градските управляващи да възнамеряват по-добре битката против характерните климатични опасности.
Според разбор, изработен от експерти от Швейцарския федерален софтуерен институт в Цюрих и основан върху най-оптимистичния сюжет за световното стопляне, през 2050 година климатът в Лондон ще бъде като в сегашен Мадрид, в Стокхолм - като в Будапеща, а в Париж - като в Канбера. Още по-радикални ще бъдат изискванията в тропическите райони, където огромни градове като Куала Лумпур, Джакарта и Сингапур ще "понасят " рискови климатични проявления.
Анализът, основан върху 19 променливи величини, измежду които температура и превалявания, е обхванал 520 огромни градове в света. Оценката на учените е основана върху най-оптимистичния модел, съгласно който излъчванията на въглероден диоксид ще се стабилизират доникъде на века, а повишението на междинната температура ще бъде лимитирано до 1,4 градуса Целзий спрямо прединдустриалната ера.
Специалистите са открили, че след към 30 години огромните градове в северното полукълбо ще наподобяват в климатично отношение на обитаеми места, които през днешния ден се намират на 1000 километра на юг. Екваториалните градове няма да усетят значително стопляне, само че за сметка на това ще понасят повече суши и превалявания.
Анализът демонстрира още, че летата и зимите в Европа ще станат по-топли - надлежно приблизително с 3,5 градуса Целзий и 4,7 градуса Целзий. Жан-Франсоа Бастен от изследователския екип споделя, че анализът може да помогне на градските управляващи да възнамеряват по-добре битката против характерните климатични опасности.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ