Една пълна с лъжи публикация представя войната в Украйна като

Една цялостна с неистини обява показва войната в Украйна като подъл план на Съединени американски щати. Статията е споделена стотици хиляди пъти и несъмнено към този момент е съумяла да заблуди хиляди българи. Разговор с Юлиан Попов, който я разобличи.

Една обява в България се базира на несъществуващи специалисти, институции и медии, с цел да аргументира тезата, че войната в Украйна е лицемерен план на Съединени американски щати. Александър Андреев беседва с Юлиан Попов, който я разобличи.

Дъждовни води: По, която Вие опровергахте във Facebook като цялостна с фалшификации, аз също съм водил кървави разногласия с хора, които взимат написаното за чиста монета. Съгласен съм с Вас, че несъмнено към този момент са я чели стотици хиляди хора. Но за какво, съгласно Вас? Кои са тези хора?

Юлиан Попов: Моят пост стартира в действителност с догатката, че всички са чели тази публикация. Защото тя в действителност е споделена стотици хиляди пъти. Но забавното беше, че доста от моя кръг другари в никакъв случай не бяха попадали на нея. Това ме накара да се замисля, че тя се популяризира под радара на по-образованата аудитория, част от която би се противопоставила на сходна история. Между другото, това може да се реализира с логаритми. Но може и да се прави на оня прочут принцип на политическата агитация, наименуван dog whistle campaign. Тоест, акции, наподобяващи на свирката за кучета, която е с ултразвук - този тон го чуват единствено кучетата, само че не и хората. Подобни послания са дефинирани по подобен метод, че една част от обществото просто не ги чува, пренебрегва ги. Но за друга част те стават доста значими.

Дъждовни води: А може ли да се формулира и по този начин: тези, които Вие внимателно наричате " по-образовани ", просто седят в своите балони, в своите ехокамери?

Попов: Какво значи " балон "? Понякога балонът е просто една естествена общественост и когато живеем обикновено, ние не сме длъжни да знаем какъв диалог се води в съседство. Сериозният проблем е различен: в България няма институция, няма механизъм, който да преследва такива феномени, да ги преследва в случай че не юридически, то най-малко журналистически.

Юлиан Попов
Редакцията предлага
Дъждовни води: Очевидно разпознавате в този случай някаква матрица, някаква заготовка, общ модел, който се среща и в други случаи.

Попов: Да, тази история и методът, по който се популяризира, доста припомнят на нещо сходно отпреди няколко години. Ако си спомняте,: ставаше дума за норвежките детски служби, детските градини, моралния крах и така нататък Цялата тази вълна се основаваше в доста огромна степен на едно изявление в Русия. Полу-фейк история на някаква жена, която се върнала от Норвегия, тъй като там ѝ взели детето… Това изявление беше станало вирално в Русия, само че въпросът е по какъв начин тези неща след това влизат в България. Дали има механизми, които тласкат сходни неща. Защото нелепости, измислици и погрешни неща постоянно са се писали, освен в ерата на Facebook. Някой да измисли изявление - това не е нещо ново. Въпросът е какво се прави по-късно.

Дъждовни води: Нека за миг останем при произхода на такива имитации. Кой го е написал, от кое място произлиза този текст? И за какво, съгласно Вас, една журналистка, която има съществено професионално минало зад тила си, популяризира такива груби измислици?

Попов: Не мога да си го обясня. Може да е някаква личностна драма. В един миг човек може да се усеща подценен, може да е персонален комплекс, може да е някаква поръчка, нещо платено. Може да е някакво психическо състояние… Не постоянно такива неща се вършат точно от индивида, който излиза на фронтална позиция - в тази ситуация Дърева. Невинаги този човек е корумпираният човек. Той може просто да бъде употребен.

Дъждовни води: И измамен.

Попов: Да. Във Facebook циркулират голям брой сходни подправени истории. А съветската агитация работи по този начин: те виждат на кои истории хората се закачат и стартират да ги тласкат в системата като компресорни станции в газопровод.

Дъждовни води: И заработва правилото на снежната топка, на лавината. Вие наблюдавате България извън, от Лондон. Какви са усещанията Ви за медийната обстановка, за подправените вести въобще, за податливостта на хората на операции?

Попов: Впечатлението ми е, че в България има положителни публицисти, има положителни медии, само че като цяло медийната среда е доста мързелива и няма навика да ревизира обстоятелствата и да се бори против подправените вести. А това е една от главните задания на положителната публицистика: не просто да ти споделям какво се е случило, само че и да разгадавам нещата, които не са правилни. С това българската публицистика не се занимава - частично тъй като е доста зле платена и би трябвало да създава ужасно много…

Дъждовни води: Съдържание…

Попов: Да, наличие. И доста по-лесно е да го вземеш наготово. Вижте, че там работи противоположният принцип на това, което човек може да чака от обществените мрежи. Аз чакам, че някой ще разгласява публикация в медиите, а обществените мрежи ще я разпространят. В България става тъкмо противоположното: някой написа нещо във Facebook, а обичайните медии го популяризират, без да го ревизират. Включително и това, което аз бях написал във Facebook, беше оповестено в съществени издания. Имаше една-две правописни неточности, а те не си бяха създали даже труда да ги поправят.

Дъждовни води: Копи пейст. Но какво значи всичко това - тази медийна обстановка, тази неустойчивост на хората - за задаващите се следващи предварителни парламентарни избори?

Попов: Не е пресилване да кажа, че това е опасност за националната сигурност. Една такава публикация, прочетена, повярвана и подкрепена от стотици хиляди хора, значи смяна на настройките във връзка с значим въпрос: войната в Украйна. И тук не става дума за това, че всички би трябвало да имат едно мнение за войната в Украйна, само че те би трябвало да си образуват мнението въз основата на достоверна информация. В случая информацията е изкривена, а хората в България всеобщо ще гласоподават точно на основата на безусловно изкривена информация, на безусловно накриво усещане.

" Текат реки от фундаментално подправена информация, която се показва като вярна и фактологически циментирана. "

Същото става, прочее, и с имунизациите. Доцент Мангъров употребява същите средства. Преди няколко седмици хванах един негов пост, който също се върти десетки и десетки хиляди пъти. Мангъров се базира на един формален британски отчет, в който се споделя че там едни антитела понижават при имунизираните. На базата на което той обобщава: Ето, в формалния отчет на Англия се споделя, че имунизациите са нездравословни. Точно противоположното! Според заключението на същия този отчет имунизациите са избавили живота на 124 000 души. Това Мангъров обаче не го споделя. Мангъров и цялото антиваксърско придвижване в България са мощно политизирани. Те са част от един политически план, който е проруски. В отговор на въпроса: тук не става дума за това хората да гласоподават по един или различен метод. Става дума, че текат реки от фундаментално подправена информация, която се показва като вярна и фактологически циментирана. Тъкмо тази подправена информация изкривява настройките на хората и те гласоподават срещу своите ползи, без да си дават сметка за това.

Дъждовни води: Казахте " реки от информация ". Аз бих добавил " мътни, кални реки ".

Попов: Абсолютно. Кални реки, които се разливат по един характерен метод: лъжите потеглят от Facebook, а след това се популяризират от всякакви съмнителни уеб сайтове. Много е значимо да кажа, че, на който е оповестена по този начин наречената " британска версия ", изявлението с този фиктивен " Пол Кристи ", няма нищо общо с Дарик, с известното Дарик Радио. На тях напряко са им настръхнали косите, тъй като хората непрестанно ги бъркат. И те не знаят какво да вършат. Няма механизъм за битка против такива имитации. Моето разбиране е, че таман това е най-сериозният проблем.

Юлиан Попове ръководител на борда на Европейския институт за успеваемост на постройките, политически консултант на Европейската климатична фондация, някогашен длъжностен министър на околната среда и водите, един от основателите на Нов български университет.