Ела във Варадеро и Кайо Бланко, Куба
Една от наложителните атракции, която би трябвало да извършите е разходката с катамаран до небезизвестния Кайо Бланко!
Посещението на дребното необитаемо райско островче с съвсем девствени плажове и неповторима естествена конюнктура е най-препоръчваната екскурзия във Варадеро. До него се стига за към час и нещо на борда на катамаран. Пътуването е извънредно прелестно, минава се през кристално чистите води на тропическия Атлантик.
Наш хазаин на борда на катамарана, кръстен обич, е Иван. Точно по този начин. Хубавото българско име Иван! Междудругото доста кубинци носят български имена. На особена респект е името Йорданка. А съвсем няма локален, който да не е чувал за Йорданка Христова.
Целият път до Кайо Бланко е доста изящен. На борда се леят ром и всевъзможни екзотични коктейли. Музиката е до дупка, а танцуването е наложително.
Преди да стигнем до острова стопираме за шнорхелинг. Групата няма самообладание да скочи в тропическите води. Предупреждават ни. че би трябвало да плуваме единствено и само зад катамарана. Теченията са мощни и крият рискове за не положителните плувци. Зоркият взор на капитана следи всеки, с цел да подсигурява здравето и живота му.
Всеки е зареден с маски и се стартира да се гмурка, с цел да види от близко пъстрия подводен свят. Кораловите рифове, морските растения, треви и риби, трансформират разходката с катамаран в още по-вълшебна.
Отново потегляме, а на хоризонта към този момент се виждат светлосините води на Кайо Бланко. Като всяко друго място в Куба ни посрещат с музика и танци. Те са им в кръвта.
Кайо Бланко е дълъг 15 километра и необятен единствено 500 метра, Кайо Бланко е дребен остров, заобиколен от коралови рифове, ситуиран на към 30 километра от Варадеро.
Фин бял пясък, подправен с фрагменти от раковини и корал. Палми, сламени чадъри и шезлонги. Само едно заведение и задоволително място за всички. Имахме шанса да сме съвсем сами на острова, а колкото по-малко хора има, толкоз повече може да се насладиш на мястото.
Островът е прелестен, тъй като е едно извънредно място, небето и морето се сливат и цветовете – цялата палитра от синьо е невероятна!
Кайо Бланко е заобиколен от мангрови гори, в които се крие кубинската игуана, а в случай че се гмуркате във вътрешността в морето, можете да видите черния корал, който за жалост е заплашен от изгубване.
Наистина неповторима природа и гледки, които очите ни ще помнят дълго. Мангровите дървета са халофити – растения, които виреят в солена вода. Гъстата, лепкава тиня, в която дърветата живеят, съвсем не съдържа О2. Затова растенията образуват въздушни корени, които поемат О2 през порестата си кора. Мрежата от корени пречат на ерозията и укрепват земята, като филтрират тинята в морето, носена от реките.
Тропически парадайс, глезен от топлите пасати. Истинско украшение в сапфирения океан.
Ина Георгиева си признава, че Куба в никакъв случай не е била в фантазиите й. А и все си мислила, че „ прехвалените ягоди, не са сладки “. Сега обаче упорства, да напишете Куба под номер едно в листата с мечтаните дестинации!
Посещаваме и емблематичния бар „ Флоридита “ – храмът на кубинското дайкири, в който създателят на „ Старецът и морето “ отпивал от обичания си коктейл. Заведението във Варадеро е копие на истинската „ Флоридита ”, ситуирана в Старата Хавана, която отваря порти през 1817 година. През 1928 година великият публицист Ърнест Хемингуей посещава за първи път бара и се влюбва в атмосферата му от пръв взор.
Там пробва за първи път от коктейла „ Дайкири ”, който дружно с мохитото се трансформира в обичаната му алкохолна напитка. Нобеловият лауреат и притежател на „ Пулицър ” толкоз постоянно посещава заведението, че в негова чест барманите основават нов коктейл, наименуван „ Папа Добле ” – съвсем като истинското „ Дайкири ”, само че с двойна доза бял ром и с изстискан сок от грейпфрут вместо чист захарен сироп. На обичаното място на Хемингуей в бара е сложена бронзовата му фигура, която в никакъв случай не остава без шумната компания на туристите.
Целия епизод вижте във видеото.
Посещението на дребното необитаемо райско островче с съвсем девствени плажове и неповторима естествена конюнктура е най-препоръчваната екскурзия във Варадеро. До него се стига за към час и нещо на борда на катамаран. Пътуването е извънредно прелестно, минава се през кристално чистите води на тропическия Атлантик.
Наш хазаин на борда на катамарана, кръстен обич, е Иван. Точно по този начин. Хубавото българско име Иван! Междудругото доста кубинци носят български имена. На особена респект е името Йорданка. А съвсем няма локален, който да не е чувал за Йорданка Христова.
Целият път до Кайо Бланко е доста изящен. На борда се леят ром и всевъзможни екзотични коктейли. Музиката е до дупка, а танцуването е наложително.
Преди да стигнем до острова стопираме за шнорхелинг. Групата няма самообладание да скочи в тропическите води. Предупреждават ни. че би трябвало да плуваме единствено и само зад катамарана. Теченията са мощни и крият рискове за не положителните плувци. Зоркият взор на капитана следи всеки, с цел да подсигурява здравето и живота му.
Всеки е зареден с маски и се стартира да се гмурка, с цел да види от близко пъстрия подводен свят. Кораловите рифове, морските растения, треви и риби, трансформират разходката с катамаран в още по-вълшебна.
Отново потегляме, а на хоризонта към този момент се виждат светлосините води на Кайо Бланко. Като всяко друго място в Куба ни посрещат с музика и танци. Те са им в кръвта.
Кайо Бланко е дълъг 15 километра и необятен единствено 500 метра, Кайо Бланко е дребен остров, заобиколен от коралови рифове, ситуиран на към 30 километра от Варадеро.
Фин бял пясък, подправен с фрагменти от раковини и корал. Палми, сламени чадъри и шезлонги. Само едно заведение и задоволително място за всички. Имахме шанса да сме съвсем сами на острова, а колкото по-малко хора има, толкоз повече може да се насладиш на мястото.
Островът е прелестен, тъй като е едно извънредно място, небето и морето се сливат и цветовете – цялата палитра от синьо е невероятна!
Кайо Бланко е заобиколен от мангрови гори, в които се крие кубинската игуана, а в случай че се гмуркате във вътрешността в морето, можете да видите черния корал, който за жалост е заплашен от изгубване.
Наистина неповторима природа и гледки, които очите ни ще помнят дълго. Мангровите дървета са халофити – растения, които виреят в солена вода. Гъстата, лепкава тиня, в която дърветата живеят, съвсем не съдържа О2. Затова растенията образуват въздушни корени, които поемат О2 през порестата си кора. Мрежата от корени пречат на ерозията и укрепват земята, като филтрират тинята в морето, носена от реките.
Тропически парадайс, глезен от топлите пасати. Истинско украшение в сапфирения океан.
Ина Георгиева си признава, че Куба в никакъв случай не е била в фантазиите й. А и все си мислила, че „ прехвалените ягоди, не са сладки “. Сега обаче упорства, да напишете Куба под номер едно в листата с мечтаните дестинации!
Посещаваме и емблематичния бар „ Флоридита “ – храмът на кубинското дайкири, в който създателят на „ Старецът и морето “ отпивал от обичания си коктейл. Заведението във Варадеро е копие на истинската „ Флоридита ”, ситуирана в Старата Хавана, която отваря порти през 1817 година. През 1928 година великият публицист Ърнест Хемингуей посещава за първи път бара и се влюбва в атмосферата му от пръв взор.
Там пробва за първи път от коктейла „ Дайкири ”, който дружно с мохитото се трансформира в обичаната му алкохолна напитка. Нобеловият лауреат и притежател на „ Пулицър ” толкоз постоянно посещава заведението, че в негова чест барманите основават нов коктейл, наименуван „ Папа Добле ” – съвсем като истинското „ Дайкири ”, само че с двойна доза бял ром и с изстискан сок от грейпфрут вместо чист захарен сироп. На обичаното място на Хемингуей в бара е сложена бронзовата му фигура, която в никакъв случай не остава без шумната компания на туристите.
Целия епизод вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ