Паят, за който никога няма да млъкна
Една от тихите наслади да си сладкар в ресторант е, че пристигаш рано, нормално преди всеки различен, евентуално единствено час или двама, откакто последните готвачи на линията приключат с търкането и дезинфекцията на гръбчетата и ниските момчета. Стаята непроменяемо към момента мирише на обезмаслител и останки от вино, без значение какъв брой е безупречно. Това е, най-малко до момента в който не изпиете първото си еспресо, по-късно трето и четвърто. Тук вие създавате нещо като силово поле. Трябва да отделите време, с цел да се насладите на вдъхновението, което може да ви донесе самотата в голяма кухня, цялостна с вашите принадлежности и обичани предписания.
Рецепта: шахматен къс с мътеница
В тези сутрини използвах ранното си идване като опция да прегледам готварските си книги. Някои от тези книги бяха от известни сладкари, само че множеството бяха изхвърлени от разпродажби и „ безвъзмездни “ кошчета в библиотеката....
Прочетете целия текст »
