Любомир Кючуков: Една от тезите е, че избирането на Доналд Тръмп ще има мобилизиращ ефект върху ЕС
Една от тезите е, че избирането на Доналд Тръмп ще има мобилизиращ резултат върху Европейския съюз. Според мен то ще има най-сериозно въздействие не толкоз върху главните интернационалните спорове, колкото върху евроатлантическата връзка и връзките сред Европа и Съединени американски щати в дълготраен проект. Това сподели Любомир Кючуков – някогашен заместник-министър на външните работи, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки, в предаването " Метроном " на Радио " Фокус " .
Неслучайно Европейският съюз и НАТО превантивно се пробваха да вземат някои дълготрайни решения, които да регистрират възможния избор на Доналд Тръмп, означи той. " Съдейки по предходното президентство на Тръмп, НАТО беше един от главните пострадали от неговите външнополитически дейности ", напомни Кючуков.
По думите му на напред във времето за Европа още веднъж излиза тезата за стратегическата самостоятелност на Европейския съюз. " Европа би трябвало да свикне да живее при Тръмп и при надалеч по-малка взаимозависимост от Съединени американски щати ", акцентира някогашният заместник-министър на външните работи.
Непосредствено след изборите в Будапеща се състоя неофициален съвет, на който са разисквани точно тези въпроси. " За страдание, първата вест, която пристигна от там, беше по-скоро не в посока отбрана на ползите, а отчитане на позициите на Тръмп във връзка с стопанската система и вземане предвид с тях. Европа отговори с това, че ще стартира да купува повече полутечен газ от Съединени американски щати като отстъпка. Но тази отстъпка се прави даже без договаряния. Европа сякаш не е подготвена за момента да договаря с Тръмп ", разяснява той.
Поставя се и въпроса ще успее ли Европа да бъде единна по отношение на Тръмп или редица страни ще се опитат да вземат решение проблемите си на двустранна основа, означи Кючуков. " Това касае да вземем за пример проблемите на сигурността, където Източна Европа и изключително балтийските страни разчитат доста повече на Съединени американски щати, в сравнение с Европа. Това касае и политиката на Италия, която към този момент даде сигнали, че Мелони се вижда като възможен мост сред Тръмп и Брюксел въз основата на положителни двустранни връзки ", изброи той.
Изборът на еврокомисари не е задоволителен, с цел да дефинира политиките, които ще води Европейският съюз, счита той. " Виждаме, че в Европа има доста съществено струпване на рецесии, което се отразява върху изборите и политическото посланичество в Европейския парламент – там влязоха доста повече представители на така наречен крайни десници. Същото се отразява и при изборите на локално равнище ", разяснява Кючуков.
България се нарежда в границите на Европейския съюз и НАТО, само че към този момент 17 години тя не съумява да сътвори личен профил и да формулира и отбрани национални ползи в границите на Съюза, счита някогашният заместник-министър на външните работи. " Повечето страни в Европейски Съюз имат своя явен политически и стопански профил, който им дава нужната видимост и най-много мечтаното въздействие в съответната област. Примерите са доста: когато става дума за електронното държавно управление, всички обръщат взор към Естония, за Франция целта е Общата селскостопанска политика, за Гърция – морският превоз, за Испания – Средиземноморието, за балтийските страни, изключително в последно време – сигурността. Списъкът умерено може да стигне до 26, само че може би не до 27 ", уточни Кючуков.
Неслучайно Европейският съюз и НАТО превантивно се пробваха да вземат някои дълготрайни решения, които да регистрират възможния избор на Доналд Тръмп, означи той. " Съдейки по предходното президентство на Тръмп, НАТО беше един от главните пострадали от неговите външнополитически дейности ", напомни Кючуков.
По думите му на напред във времето за Европа още веднъж излиза тезата за стратегическата самостоятелност на Европейския съюз. " Европа би трябвало да свикне да живее при Тръмп и при надалеч по-малка взаимозависимост от Съединени американски щати ", акцентира някогашният заместник-министър на външните работи.
Непосредствено след изборите в Будапеща се състоя неофициален съвет, на който са разисквани точно тези въпроси. " За страдание, първата вест, която пристигна от там, беше по-скоро не в посока отбрана на ползите, а отчитане на позициите на Тръмп във връзка с стопанската система и вземане предвид с тях. Европа отговори с това, че ще стартира да купува повече полутечен газ от Съединени американски щати като отстъпка. Но тази отстъпка се прави даже без договаряния. Европа сякаш не е подготвена за момента да договаря с Тръмп ", разяснява той.
Поставя се и въпроса ще успее ли Европа да бъде единна по отношение на Тръмп или редица страни ще се опитат да вземат решение проблемите си на двустранна основа, означи Кючуков. " Това касае да вземем за пример проблемите на сигурността, където Източна Европа и изключително балтийските страни разчитат доста повече на Съединени американски щати, в сравнение с Европа. Това касае и политиката на Италия, която към този момент даде сигнали, че Мелони се вижда като възможен мост сред Тръмп и Брюксел въз основата на положителни двустранни връзки ", изброи той.
Изборът на еврокомисари не е задоволителен, с цел да дефинира политиките, които ще води Европейският съюз, счита той. " Виждаме, че в Европа има доста съществено струпване на рецесии, което се отразява върху изборите и политическото посланичество в Европейския парламент – там влязоха доста повече представители на така наречен крайни десници. Същото се отразява и при изборите на локално равнище ", разяснява Кючуков.
България се нарежда в границите на Европейския съюз и НАТО, само че към този момент 17 години тя не съумява да сътвори личен профил и да формулира и отбрани национални ползи в границите на Съюза, счита някогашният заместник-министър на външните работи. " Повечето страни в Европейски Съюз имат своя явен политически и стопански профил, който им дава нужната видимост и най-много мечтаното въздействие в съответната област. Примерите са доста: когато става дума за електронното държавно управление, всички обръщат взор към Естония, за Франция целта е Общата селскостопанска политика, за Гърция – морският превоз, за Испания – Средиземноморието, за балтийските страни, изключително в последно време – сигурността. Списъкът умерено може да стигне до 26, само че може би не до 27 ", уточни Кючуков.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ