Уилма Рудолф се бори с полио, расова дискриминация и спечели света на Олимпийските игри
Една от аргументите за толкоз обич към спорта е, че точно там можем да станем очевидци на чудеса, които не са обвързани с пари и политика. Не споделяме, че ги няма, само че точно там човешкият дух може да победи над всичко останало.
Историята на Уилма Рудолф е тъкмо такава и най-вероятно е съумяла да трогне милиони от предишния век с желанието не просто да свети в леката атлетика, само че и да оцелее на пук на всички предсказания. Почитателите на религията постоянно споделят, че Бог изпраща тествания на тези, които обича най-вече, само че с една детайлност – тестванията са такива, че човек да може да се оправи с тях. От тази позиция, Уилма не е просто обичана, а би трябвало да се трансформира в същински ангел.
Ражда се на 23 юни 1940 година в Кларксвил, освен това прибързано. Нейното минимално тегло слага под въпрос оцеляването ѝ и лекарите са скептични, че детето ще оцелее. Тъй като фамилията ѝ е изключително оскъдно, Уилма не получава доста положителни условия за живот и до 4-годишна възраст е съумяла да премине през някои от най-жестоките детски болести.
След преборването на пневмония, тялото ѝ още веднъж е сложено на тестване, освен това от една доста подла болест – полио. Левият ѝ крайник се осуква по този начин, че лекарите слагат шини, които носи до 9-годишна възраст. Никой не може да е сигурен какъв брой тъкмо насмешки претърпява при започване на живота си, а и не е загадка, че децата могат да бъдат извънредно жестоки.
Съдбата стартира да се усмива и детският организъм заяква до степен, в която дребната Уилма стартира да се извисява над своите съученици. Много скоро е извикана в баскетболния тим. Полиото остава в предишното, само че никой не подозира, че най-високият състезател в женския тим на гимназия Бърт постоянно върви да тича на стадиона, с цел да поддържа формата си.
Физическите ѝ данни разрешават да се оправи на терена, само че когато отива на шампионата в Нашвил, 14-годишното момиче е видяно от рефер на име Ед Темпъл, който в свободното си време тренира тима на Щатските Тигри по лека атлетика.
Осъзнавайки, че това момиче е родено за лека атлетика, въпреки и баскетболът да ѝ се отдава, геният ѝ може да се прояви другаде. Единствената му задача в този миг е да успее да накара Уилма да смени спортната дисциплинираност и с това да сътвори един от най-хубавите спортисти, които в миналото са се раждали.
Първата ѝ изява на стадиона е на 16-годишна възраст, когато печели бронзов орден на Летните Олимпийски игри в Мелбърн, Австралия. Дисциплината, в която се състезава, е 4х100 метра. На идната олимпиада ще успее да вземе три златни медала и с това да накара целият свят да следи всяка последваща поява на пистата. Френските публицисти я назовават „ Черната перла “, италианците ѝ дават прякора „ Черната газела “, а американците я назовават „ Торнадото “.
Европа благославя Уилма, само че се оказва, че в Тенеси към момента има съществено разделяне сред другите раси, което кара дамата да изясни ясно на губернатор Буфорд Елингтън, че или ще позволи на самата гала да се съберат всички или просто няма да взе участие. Нейното искане е задоволено и за първи път в Тениси се слага първата стъпка към затваряне на една остаряла американска рана, освен това в Тенеси – щатът прочут с високите равнища на расизъм.
Оказва се, че Уилма е имала доста фенове по време на Олимпийските игри през 1960 година Тя пътува с различен спортист, който занапред ще основава своето име – Касиус Клей. Същият ще завоюва златен орден по бокс и ще се запознае с Уилма. По-късно светът ще познава този млад гений като Мохамед Али, само че за разлика от Уилма, боксьорът ще изхвърли своя златен орден, когато в родния Луисвил му не разрешават да седне и да вечеря в най-скъпия ресторант в града. Уилма посещава Луисвил и двамата прекарват известно време, само че скоро пътищата им се разделят.
Посланията, които носи Уилма и желанието ѝ да се спре разделянето сред расите в Съединени американски щати, съумява да стигне до Белия дом. Историята споделя, че Кенеди даже паднал от стола, когато я видял, а след това се шегувал, че не всеки ден може да види олимпийски първенец.
До края на спортната си кариера, Рудолф съумява да сложи няколко върха и през 1962 година да се пенсионира. Прави го на 22-годишна възраст, когато слага връх за 100 метра (11.2 секунди), 200 метра (22.9 секунди) и 4х100 метра за (44.3 секунди). Всичките ѝ върхове се задържат с години и вероятно падат, само че дамата е съумяла да се потвърди като човек, който не се предава в никакъв случай.
В следствие ще бъде дипломат в някои африкански страни и ще взе участие в другарски игри с доста от страните-домакини.
През целият си живот, атлетката в никакъв случай не не помни всички инциденти, през които минава, с цел да се трансформира в легенда за леката атлетика. Именно затова в Германия има кръстено учебно заведение на нейно име, в родния ѝ град е издигната бронзова скулптура, основан е състезателен център с нейното име и даже има бул. „ Уилма Рудолф “.
