Една от причините за откриването на хепатитен вирус Е са

Една от аргументите за откриването на хепатитен вирус Е са редицата епидемиологични гърмежи в страните, намиращи се в екваториалния пояс. Клиничната картина при засегнатите пациенти прилича доста на зараза с хепатит А, само че при лабораторни проучвания се получават негативни резултати за вируса. Така тези случаи остават дълго време без етиологично диагноза до 1990г., когато геномът на вируса е разпознат.

Представлява РНК вирус, който не има външна обвивка, което го прави високоустойчив при попадане във външна среда, както и подложен на действието на разнообразни дезинфектанти.

Основният източник и контейнер на инфекцията са хората, само че някои животни – маймуни, прасета, кози, гризачи също са също възприемчиви към вируса. Механизмът на предаване е фекално-орален , както и при вирусен хепатит А. Причинителят се предава посредством нечисти ръце, храна, вода, както и предмети от околната среда (контактно-битов механизъм).

Не е разказано хронично носителство на вируса, а след преболедуване антителата от клас IgG обезпечават нескончаем протективен имунитет, само че не във всички случаи пожизнен .

Инкубационният интервал е в границите на 3 до 8 седмици, след приключването на който се демонстрират признаците. Клиничната картина е сходна с тази на хепатит А и както и при него са налице безсимптомни носители и пациенти с атипично протичане на инфекцията. При хепатит Е по-често са налице холестатичните форми – със стоп в оттичане на жлъчния сок.

Свързани публикации.. Хепатит Е – извънчернодробни прояви и протичане на болестта 0 Хепатит Е – можем да се заразим и от нечиста вода 0 Хепатит А – фекално-орален механизъм на предаване. Микробиология 0

Заболяването визира главно по-младата възраст – сред 20 и 30 години. Рискови фактори в страни, в които инфекцията се среща постоянно (ендемични райони-Мексико, Индия, Северна Африка) са потреблението на термично недобре обработено свинско месо, консумация на морски блага, извлечени от инфектирани водоизточници, както и специалности, свързани с развъждането и контакта със прасета (свиневъди, ветеринари).

Диагнозата се слага след разкриване на характерни имунологични маркери – антитела от клас IgM (за острата инфекция) и от клас IgG (за прекарана инфекция). За тяхното разкриване се изследва кръвен серум от венозна кръв. Вирусна РНК се открива с метода PCR – доказателство за остра зараза. Вирусът се появява в изпражненията една седмица след заразяването. Задържането на вируса в кръвта може да продължи до 2-3 седмици.

Съществуват рекомбинантни ваксини, които съставляват характерна профилактика на болестта.