Павол Салай: Падането на Борисов е важен фактор за свободата на словото в България
„ Една от аргументите България да усъвършенства класирането си в Индекса за независимост на словото е рухването на страни като Гърция, която измести България от последното място в Европейския съюз, както и Албания, която е последна измежду страните кандидатки. Принос за резултата върху медийния климат в някои европейски страни и изкачването им класацията имат ограниченията на Европейския съюз от тази и предходната година, целящи възстановяване на сигурността на публицистите и свободата на словото “, изясни той.
Салай уточни, че би трябвало да се означи смяната и модернизацията в методологията, по тази причина е добре сравнението сред класацията за тази и за предходната година да се приема внимателно.
„ Също по този начин подобряването може да бъде обяснено със обстановката на място в България. Падането на държавното управление на Бойко Борисов е значим фактор. То поддържаше систематични рискове за свободата на словото и за публицистите. Също по този начин през 2021 година имаше по-малко физически набези против публицисти спрямо 2020 година Отбелязва се и напредък в посока раздаването на правораздаване във връзка с закононарушения, осъществени против публицисти. Например напредъкът в следствието на полицейското принуждение против Димитар Кенаров “, разяснява още той.
Салай добави, че все пак България остава измежду трите страни от Европейския съюз, дружно с Унгария и Гърция, на дъното на тази ранглиста.
„ Има много проблеми, които би трябвало да бъдат решени. Като стартираме със сигурността на публицистите. Например заканите против Атанас Чобанов и да продължим с неналичието на самостоятелност на регулатора на публичните медии и можем да приключим със правосъдните каузи за злоупотреби и незадоволителния достъп до информация “, посочи той.
„ Днес следим двойно по-голяма поляризация, която оказва отрицателно въздействие върху свободата на медиите и правото на информация. Първото измерение е националното. Наблюдаваме напредък на медиите, които показват едностранни отзиви като обстоятелства. Разбира се това го виждаме и в България с пропагандните медии, благосъстоятелност на олигарси, които атакуват свои сътрудници, други публицисти. Това до известна степен е намаляло, само че остава проблем в България “, разяснява още шефът на отдела за Европейския съюз и Балканите на организацията „ Репортери без граници “.
„ На международно равнище поларизацията е сред политическите блокове. Имаме Русия, която атакува суверена страна Украйна и водеща осведомителна война там, само че и също в Европа. Това до известна степен бе лимитирано поради решението да бъде спряно разпространяването в Европа на пропагандните медии на Кремъл RT/Russia Today и „ Спутник “, означи той.
Според него България има да измине дълъг път, само че можем да забележим начало на усъвършенстване. „ Също по този начин новото държавно управление към този момент направи някакви старания да усъвършенства законодателната среда. Но медийният пейзаж е доста нежен в съпоставяне да вземем за пример с този в Полша “, разясни експертът.
Салай уточни, че би трябвало да се означи смяната и модернизацията в методологията, по тази причина е добре сравнението сред класацията за тази и за предходната година да се приема внимателно.
„ Също по този начин подобряването може да бъде обяснено със обстановката на място в България. Падането на държавното управление на Бойко Борисов е значим фактор. То поддържаше систематични рискове за свободата на словото и за публицистите. Също по този начин през 2021 година имаше по-малко физически набези против публицисти спрямо 2020 година Отбелязва се и напредък в посока раздаването на правораздаване във връзка с закононарушения, осъществени против публицисти. Например напредъкът в следствието на полицейското принуждение против Димитар Кенаров “, разяснява още той.
Салай добави, че все пак България остава измежду трите страни от Европейския съюз, дружно с Унгария и Гърция, на дъното на тази ранглиста.
„ Има много проблеми, които би трябвало да бъдат решени. Като стартираме със сигурността на публицистите. Например заканите против Атанас Чобанов и да продължим с неналичието на самостоятелност на регулатора на публичните медии и можем да приключим със правосъдните каузи за злоупотреби и незадоволителния достъп до информация “, посочи той.
„ Днес следим двойно по-голяма поляризация, която оказва отрицателно въздействие върху свободата на медиите и правото на информация. Първото измерение е националното. Наблюдаваме напредък на медиите, които показват едностранни отзиви като обстоятелства. Разбира се това го виждаме и в България с пропагандните медии, благосъстоятелност на олигарси, които атакуват свои сътрудници, други публицисти. Това до известна степен е намаляло, само че остава проблем в България “, разяснява още шефът на отдела за Европейския съюз и Балканите на организацията „ Репортери без граници “.
„ На международно равнище поларизацията е сред политическите блокове. Имаме Русия, която атакува суверена страна Украйна и водеща осведомителна война там, само че и също в Европа. Това до известна степен бе лимитирано поради решението да бъде спряно разпространяването в Европа на пропагандните медии на Кремъл RT/Russia Today и „ Спутник “, означи той.
Според него България има да измине дълъг път, само че можем да забележим начало на усъвършенстване. „ Също по този начин новото държавно управление към този момент направи някакви старания да усъвършенства законодателната среда. Но медийният пейзаж е доста нежен в съпоставяне да вземем за пример с този в Полша “, разясни експертът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ