Време ли е за замразяване на заплатите в публичния сектор?
Една от рекомендациите на задачата на МВФ от предходната седмица е „ изстудяване на растежа на заплатите в публичния бранш “. Не за пръв път ИПИ разяснява натрупването на опасности за фискалната непоклатимост вследствие на недомислени решения за нарастване на разноските, и изключително – на заплатите в секторите защита и сигурност през последната година. Стартът на разискванията за Бюджет ’26 е подобаващ миг да потърсим макроикономически учредения в полемиката. Казано по-просто – време ли е за заледяване на заплатите в обществения бранш, отчитайки динамичността на възнагражденията и икономическите трендове в интервала от последната година преди пандемията до момента?
Ето какво демонстрират данните за смяната на разноските за труд в секторите администрация и сигурност, както и обучение и опазване на здравето, които също са в огромна степен финансирани с обществени средства.
За интервала от второто тримесечие на 2019 година до второто тримесечие на 2025 година България регистрира най-голям номинален растеж на заплатите на заетите в обществената администрация и сигурността в Европейския съюз – 116% или повече от удвояване. За същия интервал номиналният растеж на Брутният вътрешен продукт е повишен със 79,6% – също много висок ритъм, само че въпреки всичко с над 36 процентни пункта по-нисък.
Всички страни в топ 10 по растеж на заплатите в администрацията са от Централна и Източна Европа – конвергенцията на приходите е реалност и България попада в общата наклонност. Все отново няма друга страна с удвояване на възнагражденията на държавните чиновници, а в няколко страни растежът е по-нисък от повишаването на Брутният вътрешен продукт за интервала. Изключение от тренда е Чехия, където нарастването на заплатите в администрацията е „ едвам “ 30%.
На другия завършек на подредбата са страните от така наречен Стара Европа – там нарастването на заплащането на администрацията е до 20% (в 6 страни) и сред 20 и 30% (в още 6). На дъното са Италия и Германия с растеж от едвам малко над 12%. Там заплатите порастват с по-нисък ритъм от растежа на стопанската система за интервала.
България е на второ място по нарастване на междинната заплата в образованието (със 122%) и на четвърто – в опазването на здравето (със 100%). Прави усещане, че в доста от страните растежа на заплатите в тези два бранша – значително финансирани с обществени средства – изпреварва този в администрацията и сигурността.
В бизнес бранша като цяло възнагражденията също порастват с бързи темпове в целия район, а България още веднъж е водач с близо 98%. Трябва да се означи обаче, че в множеството страни заплатите в частния бранш порастват по-бавно от тези в администрацията. В
България обаче растежът в администрацията е с над 18 процентни пункта по-висок – такава огромна разлика „ в изгода “ на държавните чиновници виждаме единствено в Хърватия и Полша от страните в района.
С други думи трендовете заплатите да порастват изпреварващо по отношение на стопанската система, тези в обществения бранш да порастват по-бързо от тези в частния и обвързването на хонорари в обществения бранш с автоматизирани механизми е време да бъдат прекъснати или най-малко съществено преосмислени. В противоположен случай скоро ще имаме освен бюджетен, само че и стопански проблем.
По материала работиха Лъчезар Богданов и Радостин Дяков, стажант в ИПИ.
Ето какво демонстрират данните за смяната на разноските за труд в секторите администрация и сигурност, както и обучение и опазване на здравето, които също са в огромна степен финансирани с обществени средства.
За интервала от второто тримесечие на 2019 година до второто тримесечие на 2025 година България регистрира най-голям номинален растеж на заплатите на заетите в обществената администрация и сигурността в Европейския съюз – 116% или повече от удвояване. За същия интервал номиналният растеж на Брутният вътрешен продукт е повишен със 79,6% – също много висок ритъм, само че въпреки всичко с над 36 процентни пункта по-нисък.
Всички страни в топ 10 по растеж на заплатите в администрацията са от Централна и Източна Европа – конвергенцията на приходите е реалност и България попада в общата наклонност. Все отново няма друга страна с удвояване на възнагражденията на държавните чиновници, а в няколко страни растежът е по-нисък от повишаването на Брутният вътрешен продукт за интервала. Изключение от тренда е Чехия, където нарастването на заплатите в администрацията е „ едвам “ 30%.
На другия завършек на подредбата са страните от така наречен Стара Европа – там нарастването на заплащането на администрацията е до 20% (в 6 страни) и сред 20 и 30% (в още 6). На дъното са Италия и Германия с растеж от едвам малко над 12%. Там заплатите порастват с по-нисък ритъм от растежа на стопанската система за интервала.
България е на второ място по нарастване на междинната заплата в образованието (със 122%) и на четвърто – в опазването на здравето (със 100%). Прави усещане, че в доста от страните растежа на заплатите в тези два бранша – значително финансирани с обществени средства – изпреварва този в администрацията и сигурността.
В бизнес бранша като цяло възнагражденията също порастват с бързи темпове в целия район, а България още веднъж е водач с близо 98%. Трябва да се означи обаче, че в множеството страни заплатите в частния бранш порастват по-бавно от тези в администрацията. В
България обаче растежът в администрацията е с над 18 процентни пункта по-висок – такава огромна разлика „ в изгода “ на държавните чиновници виждаме единствено в Хърватия и Полша от страните в района.
С други думи трендовете заплатите да порастват изпреварващо по отношение на стопанската система, тези в обществения бранш да порастват по-бързо от тези в частния и обвързването на хонорари в обществения бранш с автоматизирани механизми е време да бъдат прекъснати или най-малко съществено преосмислени. В противоположен случай скоро ще имаме освен бюджетен, само че и стопански проблем.
По материала работиха Лъчезар Богданов и Радостин Дяков, стажант в ИПИ.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ