Една от прелестите на театъра е, че той се ражда

Една от прелестите на театъра е, че той се ражда и умира всяка вечер. Времето от повдигането на завесата до аплодисментите на публиката не е по никакъв начин мимолетно. То е в положение да побере и цялостен един човешки живот. Думите са на Андрей Баташов, който през днешния ден трябваше да навърши 60 години, напомня Българска телеграфна агенция.

„ На един артист са нужни сетива. Колкото повече, толкоз по-добре. Поддържам вдъхновението си, като давам храна на сетивата си “, споделя артистът.

Андрей Баташов е роден на 10 септември 1965 година във Волгоград, Русия. Наследник е на прочут съветски жанр, произвеждал и доставял стомана на царския двор от времето на Петър I до края на династията Романови. 

Когато е 7-годишен, фамилията му се мести в София. Родителите му го записват в 133-то Средно учебно заведение „ Александър С. Пушкин “ с проучване на съветски език. Още като възпитаник е чест посетител в театъра, който го омагьосва за цялостен живот.

„ Спомням си детските години, когато влизах в театрална зала, атмосферата, миризмата на декора са оставили трайни следи в мен. Мечтаех да свържа живота си със сцената “, споделя Баташов.



След като приключва гимназия, се насочва към театралната академия. Първоначално не е признат и схваща, че би трябвало да отбие военната си работа, преди да запише висше обучение. През 1985 година още веднъж кандидатства и през 1989 година завършва Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), през днешния ден Национална академия за театрално и кино изкуство „ Кръстьо Сарафов “), в класа на проф. Енчо Халачев.

Още преди да приключи, е поканен да играе в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ – в постановката „ Престъпление на сърцето “. След като се дипломира, е поканен персонално от Стефан Данаилов да стане част от най-голямата театрална натрупа.

В идващите няколко години играе в редица спектакли на Народния театър – Антифол в „ Комедия от неточности “ и Деметрий в „ Сън в лятна нощ “ от Уилям Шекспир, Анатол в „ Анатол “ от Артур Шницлер, Медведенко в „ Чайка “ от Антон Павлович Чехов, Фридрих Ветер в „ Кетхен от Хайлброн “ от Хайнрих декор Клайст, Драгалевски в „ Двубой “ от Иван Вазов, Джери Райън в „ Двама на люлката “ от Уилям Гибсън, Мъжът в „ Синята стая “ от Дейвид Хеър, Хари Хоркър в „ Да си вземеш жена от село “, Моска във „ Волпоне “ от Бен Джонсън.



Изиграва над 40 функции в театъра и киното. Има многочислени участия в български и непознати кинопродукции. 

През 1992 година прави първия си моноспектакъл „ Секс, опиати и рокендрол “ на сцената на „ Театър 199 “, който се трансформира в едно от най-знаковите му представления. В спектакъла, в границите на час и половина, самичък изиграва 12 разнообразни функции. 

През 2001 година става доцент по актьорско майсторство и постановка в НАТФИЗ. От 2004 година той е артист на свободна процедура. 

Режисьор е на постановките „ Ритъм “, „ 360 градуса “, Sexxx и „ Разбираш ли ме вярно “. През 2007 година слага 500-ия юбилеен театър на постановката „ Секс, опиати и рокендрол “. В края на септември 2010 година на сцената на „ Театър 199 “ е премиерата на четвъртия му моноспектакъл „ Влез в час! “ по текст на Ерик Богосян – след „ Секс, опиати и рокендрол “ (1992), „ С глава в стената “ (1994) и „ На живо “ (1997). 

Андрей Баташов е част от предизборния екип на Милен Велчев, който е кандидат-кмет на София в частичните локални избори през 2005 година През 2007 година Баташов е определен за народен представител от парламентарната група на Национална движение „Симеон Втори" в 40-ото Народно заседание. В качеството си на народен представител е в Комисията по гражданското общество и медии (от 30 януари 2008 до 25 юни 2009 г.), в Комисията по околната среда и водите (20 февруари – 13 март 2008) и в Комисията по културата (13 март 2008 – 25 юни 2009).



На 16 юни 2007 година става Велик церемониалмайстор на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим – Велик приорат България.

Носител е на първата премия за млад артист до 31 години на името на Иван Димов – за функциите си в пиесите „ Двама на люлката “ от Уилям Гибсън в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ и „ Секс, опиати, рокендрол “ и „ С глава в стената “ от Ерик Богосян. Пред „ Театър 199 “, на Стената на славата, има пано с неговите отпечатъци.



Андрей Баташов умира на 29 ноември 2010 година в София.

По решение на Великия съвет на Велик приорат (България) в негова памет през 2018 година е учредена специфична годишна премия. Тя се присъжда на млади артисти на възраст до 33 години за креативните им достижения в региона на театралното и филмовото изкуство и за активността им в интерес на хората.