Една от първите му изложби като художник е в Кюстендил.

Една от първите му изложения като художник е в Кюстендил. На същото място той неотдавна получи Националната премия за живопис на името на Майстора. Богдан Александров е воин в рубриката " Човек на деня " на Свободна Европа.

В началото на февруари Съюзът на българските художници ( СБХ ) връчи Националната премия за живопис " Владимир Димитров - Майстора " на художника Богдан Александров .

Наградата се връчва годишно на рождения ден на огромния български художник Владимир Димитров - Майстора . Учредена е през 1973 година и се връчва до 1989 година , след което е възобновена през 2013 година Александров е номиниран за нея поради две свои изложения.

" Конкуренцията е огромна и човек не може да бъде безапелационен в упованията си ", сподели Александров пред.

Александров е роден на 8 март 1960 година в село Покрайна, Видинско. Завършва междинното си обучение във Видинската математическа гимназия .

Продължава образованието си във Факултета за изящни изкуства на Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". Там учи живопис в класа на проф. Николай Русчуклиев .

" Идвам от дребен град в Северозападна България и след завършването на образованието си една от първите изложения, в които участвах, беше в Кюстендил ", Александров пред Българска телеграфна агенция.

Този спомен е значим за него, тъй като точно в Кюстендил години по-късно получава Националната премия за живопис на името на Майстора - едно от най-големите оценки за български художници.

След завършването си работи на свободна процедура, а от 2000 година , с известни спирания, е шеф на Художествена изложба " Никола Петров " във Видин.

Александров споделя, че в изкуството следва единствено нещата, които същински го вълнуват.

" Никога не се подлъгах да върша неща, които безусловно ще се харесат и ще привлекат интереса на ценители, които да влагат ", разяснява той.

За него изкуството е път, който би трябвало да се " върви почтено ", тъй като не е спринт, а маратон.

" Изкуството е нещо, което би трябвало да се следва с настойчиво движение, тъй като без значение дали ще бъде оценено, то оставя своята следа ", разяснява художникът.

Според Александров животът на художника минава в размишления и работа и няма време за суетност, тъй като вълнуващите моменти са малко, само че скъпи.

Получаването на Националната премия за живопис на името на Майстора е един от тях.

" Изключително прочувствено е да държиш светец в ръцете си ", споделя Александров.