Ландшафтен арх. Станимир Шаламанов: Двойното увеличение на з...
Една от главните задания на изменението на Общия организационен проект на Пловдив беше да се подсигурява повече зеленина в града. В тази посока се развиват всички напреднали страни по света.
Близо два пъти повече зелени площи са заложени за необятно публично прилагане и със характерно предопределение, а на остров Адата няма да има ново строителство - това излиза наяве от обновената екологична оценка за изменение на Общия организационен проект (ОУП). От плановите 835,90 ха те стават 1014,83 ха, на база на съществуващите все още 536,76 ха.
Така ли е в реалност обаче? По тематиката за развиването на Зелената система на Пловдив беседваме с ландшафтния проектант Станимир Шаламанов.
- Архитект Шаламанов, на остров Адата няма да се разреши строителство и в града се залагат два пъти повече зелени площи. Това стана ясно от обновената екологична оценка за изменение на Общия организационен проект (ОУП). Как ще коментирате разбора на Регионална инспекция за опазване на околната среда? Възможно ли е това да се случи?
- Категорично не! В мнението си Регионална инспекция за опазване на околната среда повтаря като папагал текстовите елементи на ОУП-а и допълнената Екологична оценка(ЕО), без да е направила нужния разбор и проучване на плановото предложение. Изменението на проекта трансформира функционалното предопределение на близо 700 дка терени, планувани в Общ устройствен план 2007 за паркове, в зони за застрояване. (Само в регион " Южен " са близо 250 дка, към 350 дка от парк “Отдих и просвета “, Ботаническия комплекс - към 85 дка, къмпинга, както и доста други). Не е ясно от кое място идват тези два пъти повече зелени площи, при изискване че градът е задушен в личните си общински граници.
С сътрудници от пловдивското сдружение на Съюза на ландшафтните архитекти си направихме труда да интерполираме импортирания прелиминарен план, графичното приложение към Протокол №32/01.10.2021 на Община Пловдив и цифровата основа на Общ устройствен план 2007 и се оказва, че салдото е неакуратен (ще се въздържа да употребявам думата „ манипулиран “). В Протокол №32/01.10.2021, на стр. 26 е записано, че на гражданин се падат по 22,48 кв. м зелени площи, което е неточно, тъй като в тази цифра влизат гробищата, защитното озеленяване и разсадниците.
Реалните зелени площи за необятно публично ползване след Протокол №32/01.10.2021 са към 600 ха, т.е. правилната цифра е към 16-17 кв. м на жител зелени площи за необятно публично прилагане (паркове и градини съгласно член 61, алинея 2 от ЗУТ). Трябва да отбележим, че в горната цифра от 16-17 кв. м/обитател са включени и сервитути към пътни развръзки и уреди (например по бул. „ Найчо Цанов “ линия с широчина 2,3 м е парк, триъгълници и кръгове в кръстовища, откосите на оборудванията на мостовете на остров Адата, Коматевски възел, Асеновградски надлез, Скобелева майка и доста други). Не разясня професионалното равнище на създаването във връзка с Зелената система, единствено ще осведомя пловдивчани, че те ще правят ежедневния си отдих по откосите на транспортните уреди според тази разработка.
- Вероятно от Община Пловдив ще Ви опонират?
- Знам, че изпълнителят и основният проектант ще подскочат и ще кажат: Това не е по този начин! Ако не е по този начин, за какво процесът по изработването на проекта не е обществен?
Когато приказваме за гласност, ще задам към основния проектант следния въпрос: Къде е оповестен допълненият и променен Общ устройствен план, по който е правено допълнението на Екологичната оценка и е написано мнението на Регионална инспекция за опазване на околната среда? Само избрана група хора знаят тъкмо какво се гледа и се приема на ЕСУТ. Не може в петък да изтича срокът за обжалване, вечерта да се изпратят предложения до професионалните сдружения и след два работни дни да се направи ЕСУТ, без проектът да е оповестен. Всичко това основава едно чувство за неяснота и поквареност в цялата процедура.
- Да поговорим за жилищен парк " Марица-север " по северния бряг на река Марица, където се намират сондажите за питейна вода на града. Именно в тези територии има мощен инвеститорски интерес. Как ще коментирате възможното застрояване в такава непосредственост до зона със забранителен и ограничаващ режим?
- Историята е дълга. В непроцедирания до дъно проект на арх. Антоанета Топалова от 1986 година цялата територия сред Пазарджишко шосе и река Марица е била планувана за парк „ Отдих и просвета - север “. Преди във Втори охраняем пояс беше изрично неразрешено всякакво строителство. С смяна на нормативната база „ инцидентно “ се изпусна формулировката „ неразрешено “, т.е., щом не е категорично неразрешено, значи е разрешено - доста комфортно за противозаконните вили в чашката на язовир " Искър ", който е вододайна зона на София.
През 2005-2006 година в предварителния план на разработвания тогава Общ устройствен план част от същата тази територия (цялата Втора охранителна зона) неслучайно беше планувана за парк. С решение на Общинския съвет се задължи изпълнителят на Общ устройствен план да се съобрази с изработвания по същото време (а би следвало да е противоположното!) Подробен устройствен план „ Отдих и просвета - север “ и „ огромното зелено леке “ изчезна и стана жълто - т.е. за жилищно строителство. Само ще допълня, че СЛА-Дружество Пловдив изиска тогава мнение от Лесотехническия университет (ЛТУ) в София за това какво количество препарати за растителна отбрана и минерални торове се използват за интензивно поддържани зелени площи, каквито щяха да са 60% от територията на бъдещия „ зелен “ квартал с ниско застрояване „ Отдих и просвета - север “. Цифрите са отчайващо високи във връзка с количество химикали, които влизат в почвата. Това в комплекс със замърсителите от една добре урбанизирана жилищна среда би могло да докара до доста неприятни и дълготрайни последствия.
Друг е въпросът каква е етажността там сега - ниско жилищно или приблизително.
- Какви други опасности виждате за града в обновения Общ устройствен план?
- Липса на дълготрайна визия, липса на баланс сред публичните и частните ползи, липса на идея, която за бъдещите генерации ще генерира много огромни устройствени и екологични проблеми. На нашите деца ще им бъде невероятно или доста скъпо да решат всички тези проблеми.
Няма да встъпвам в детайлности за другите подсистеми, има си експерти, които да вземат отношение. Само ще си разреша да изтъквам арх. Иван Попов, който наричахме Попито (ментор на пловдивската градоустройствена школа), Светла му памет!
Та арх. Попов споделяше: „ Къща по къща не прави град “.
Ландшафтен проектант Станимир Шаламанов има дълготраен опит в региона на ландшафтната архитектура, взел участие е в изработването на редица устройствени проекти, интензивно се включва в публични разисквания и правене на мнения за градската среда в Пловдив.
Член е на Съюза на ландшафтните архитекти в България и на Научно-техническото сдружение по озеленяване към Дома на техниката в Пловдив.
Близо два пъти повече зелени площи са заложени за необятно публично прилагане и със характерно предопределение, а на остров Адата няма да има ново строителство - това излиза наяве от обновената екологична оценка за изменение на Общия организационен проект (ОУП). От плановите 835,90 ха те стават 1014,83 ха, на база на съществуващите все още 536,76 ха.
Така ли е в реалност обаче? По тематиката за развиването на Зелената система на Пловдив беседваме с ландшафтния проектант Станимир Шаламанов.
- Архитект Шаламанов, на остров Адата няма да се разреши строителство и в града се залагат два пъти повече зелени площи. Това стана ясно от обновената екологична оценка за изменение на Общия организационен проект (ОУП). Как ще коментирате разбора на Регионална инспекция за опазване на околната среда? Възможно ли е това да се случи?
- Категорично не! В мнението си Регионална инспекция за опазване на околната среда повтаря като папагал текстовите елементи на ОУП-а и допълнената Екологична оценка(ЕО), без да е направила нужния разбор и проучване на плановото предложение. Изменението на проекта трансформира функционалното предопределение на близо 700 дка терени, планувани в Общ устройствен план 2007 за паркове, в зони за застрояване. (Само в регион " Южен " са близо 250 дка, към 350 дка от парк “Отдих и просвета “, Ботаническия комплекс - към 85 дка, къмпинга, както и доста други). Не е ясно от кое място идват тези два пъти повече зелени площи, при изискване че градът е задушен в личните си общински граници.
С сътрудници от пловдивското сдружение на Съюза на ландшафтните архитекти си направихме труда да интерполираме импортирания прелиминарен план, графичното приложение към Протокол №32/01.10.2021 на Община Пловдив и цифровата основа на Общ устройствен план 2007 и се оказва, че салдото е неакуратен (ще се въздържа да употребявам думата „ манипулиран “). В Протокол №32/01.10.2021, на стр. 26 е записано, че на гражданин се падат по 22,48 кв. м зелени площи, което е неточно, тъй като в тази цифра влизат гробищата, защитното озеленяване и разсадниците.
Реалните зелени площи за необятно публично ползване след Протокол №32/01.10.2021 са към 600 ха, т.е. правилната цифра е към 16-17 кв. м на жител зелени площи за необятно публично прилагане (паркове и градини съгласно член 61, алинея 2 от ЗУТ). Трябва да отбележим, че в горната цифра от 16-17 кв. м/обитател са включени и сервитути към пътни развръзки и уреди (например по бул. „ Найчо Цанов “ линия с широчина 2,3 м е парк, триъгълници и кръгове в кръстовища, откосите на оборудванията на мостовете на остров Адата, Коматевски възел, Асеновградски надлез, Скобелева майка и доста други). Не разясня професионалното равнище на създаването във връзка с Зелената система, единствено ще осведомя пловдивчани, че те ще правят ежедневния си отдих по откосите на транспортните уреди според тази разработка.
- Вероятно от Община Пловдив ще Ви опонират?
- Знам, че изпълнителят и основният проектант ще подскочат и ще кажат: Това не е по този начин! Ако не е по този начин, за какво процесът по изработването на проекта не е обществен?
Когато приказваме за гласност, ще задам към основния проектант следния въпрос: Къде е оповестен допълненият и променен Общ устройствен план, по който е правено допълнението на Екологичната оценка и е написано мнението на Регионална инспекция за опазване на околната среда? Само избрана група хора знаят тъкмо какво се гледа и се приема на ЕСУТ. Не може в петък да изтича срокът за обжалване, вечерта да се изпратят предложения до професионалните сдружения и след два работни дни да се направи ЕСУТ, без проектът да е оповестен. Всичко това основава едно чувство за неяснота и поквареност в цялата процедура.
- Да поговорим за жилищен парк " Марица-север " по северния бряг на река Марица, където се намират сондажите за питейна вода на града. Именно в тези територии има мощен инвеститорски интерес. Как ще коментирате възможното застрояване в такава непосредственост до зона със забранителен и ограничаващ режим?
- Историята е дълга. В непроцедирания до дъно проект на арх. Антоанета Топалова от 1986 година цялата територия сред Пазарджишко шосе и река Марица е била планувана за парк „ Отдих и просвета - север “. Преди във Втори охраняем пояс беше изрично неразрешено всякакво строителство. С смяна на нормативната база „ инцидентно “ се изпусна формулировката „ неразрешено “, т.е., щом не е категорично неразрешено, значи е разрешено - доста комфортно за противозаконните вили в чашката на язовир " Искър ", който е вододайна зона на София.
През 2005-2006 година в предварителния план на разработвания тогава Общ устройствен план част от същата тази територия (цялата Втора охранителна зона) неслучайно беше планувана за парк. С решение на Общинския съвет се задължи изпълнителят на Общ устройствен план да се съобрази с изработвания по същото време (а би следвало да е противоположното!) Подробен устройствен план „ Отдих и просвета - север “ и „ огромното зелено леке “ изчезна и стана жълто - т.е. за жилищно строителство. Само ще допълня, че СЛА-Дружество Пловдив изиска тогава мнение от Лесотехническия университет (ЛТУ) в София за това какво количество препарати за растителна отбрана и минерални торове се използват за интензивно поддържани зелени площи, каквито щяха да са 60% от територията на бъдещия „ зелен “ квартал с ниско застрояване „ Отдих и просвета - север “. Цифрите са отчайващо високи във връзка с количество химикали, които влизат в почвата. Това в комплекс със замърсителите от една добре урбанизирана жилищна среда би могло да докара до доста неприятни и дълготрайни последствия.
Друг е въпросът каква е етажността там сега - ниско жилищно или приблизително.
- Какви други опасности виждате за града в обновения Общ устройствен план?
- Липса на дълготрайна визия, липса на баланс сред публичните и частните ползи, липса на идея, която за бъдещите генерации ще генерира много огромни устройствени и екологични проблеми. На нашите деца ще им бъде невероятно или доста скъпо да решат всички тези проблеми.
Няма да встъпвам в детайлности за другите подсистеми, има си експерти, които да вземат отношение. Само ще си разреша да изтъквам арх. Иван Попов, който наричахме Попито (ментор на пловдивската градоустройствена школа), Светла му памет!
Та арх. Попов споделяше: „ Къща по къща не прави град “.
Ландшафтен проектант Станимир Шаламанов има дълготраен опит в региона на ландшафтната архитектура, взел участие е в изработването на редица устройствени проекти, интензивно се включва в публични разисквания и правене на мнения за градската среда в Пловдив.
Член е на Съюза на ландшафтните архитекти в България и на Научно-техническото сдружение по озеленяване към Дома на техниката в Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ