"Златният влак" на адмирал Колчак или мистерията около изгубеното руско злато
Една от неразрешените енигми на историята е какво се случва с съветското злато след съветската гражданска война. Става въпрос за една от най-енигматичните загадки в съветската история - тази за златния запас на фамилията на цар Николай II, голямо количество доблестен метал, който се допуска, че изчезва преди 100 години по време на революцията. Според едната версия, златото е било закарано с трен по транс-сибирската железопътна линия, смята се, че този трен може да е решил изхода на съветската гражданска война.
Някои са уверени, че златото е заровено вън в полетата на Сибир, а пазачите му са съумели въпреки всичко да откраднат малко от него.
Други настояват, че съкровището лежи на дъното на езерото Байкал.
Историците смятат, че цялото положение е намерено и регистрирано. Това е разказано и в книгата на Сергей Волков, която наблюдава ориста на " златния трен " на адмирал Колчак. Според мнозина обаче написаното там не е правилно - всеки може да напише каквото си желае в книга. Ако обаче търсиш същинската история - би трябвало да чуеш какво мислят хората.
Преди Първата международна война Русия има третия по величина златен запас в света, по-големи са запасите единствено на Съединени американски щати и Франция.
Когато избухва войната, поддръжниците на царя - Бялата армия, местят над 500 тона злато от тогавашната столица Санкт Петербург. Те се притесняват, че тя е доста покрай западната граница на страната, до Казан - огромен търговски град на пътя на транс-сибирската железопътна линия и на към 630 км източно от Москва.
Адмирал Колчак
Червената войска на болшевиките, предвождана от Владимир Ленин и неговия пълководец Леон Троцки, обсажда Казан за да заграби златото. Който получи съкровището, ще има задоволително средства, с цел да заплати за оръжие и бойци и да завоюва революцията.
През лятото на 1918-а, след тежка борба Троцки и Ленин съумяват да завладяват Казан, само че когато бойците от Червената войска тържествено минават по стълбите на банката в града, те намират празни трезори. Съкровището към този момент е на път към Сибир, който към момента не е под контрола на революционерите. Троцки сформира лична влакова комбинация и потегля по следите на златото.
Книгата на Волков е оповестена през 2011-а година. Той самият е историк с огромни знания за Сибир и Байкал. Ако човек чете неговия труд, може единствено да си показа две въоръжени влакови композиции, които се гонят през сибирските гори. Пътят от Сибир до Казан сега е три дни, само че преди век се е равнявал на месеци. Влаковете са били задвижвани от въглищни пещи, които са били зареждани ръчно.
По-важното е, че пътуването е накъсвано от борби, дефицит на гориво, сурови зимни условия.
Заради всеобщия безпорядък нито Бялата армия, нито болшевиките напредват изключително бързо. Преследването припомня тичане с трудности, което се развива като на занимателен каданс.
Няколко месеца по-късно, на половина във вътрешността в Сибир, златото идва в ръцете на военачалник Александър Колчак, новият лидер на Бялата армия. С бойците на Троцки по петите си, той подрежда влакът да отиде още по на изток, колкото се може по-далеч от врага. Влакът стига до Иркутск, търговски град покрай езерото Байкал.
Точно в Иркутск са блокирани чешките батальони, които са наети от Русия, с цел да се борят дружно във войната. Те обаче са закотвени, защото болшевиките превземат западната част на страната и прекъсват пътищата към Европа.
Чешки бойци през 1918 година до трен, покрай езерото Байкал
Чехите обаче желаят да се приберат в родината си и по тази причина, когато влакът със златото идва в Иркутск, те пленяват Колчак и съкровището и го предават на Червената войска като откуп против позволението да си заминат от пристанището във Владивосток.
По това време инфраструктурата в Източна Русия към момента не е толкоз изумена от войната и затова за чехите този маршрут е по-безопасен.
Заговорът се оказва сполучлив - болшевиките взимат златото, разрешават на чехите да заминат и неотложно убиват Колчак, който в идващите 70 години ще бъде представян в учебниците като зложелател на народа.
В Иркутск обаче има съвсем нов монумент на военачалник Колчак. Руските историци очевидно са пренаписали главата, която наблюдава хронологията на революцията. Паметната плоча на монумента гласи, че той се е сражавал за идеалите си и е защитавал съкровището на империята.
Историята на Колчак свършва в Иркутск, само че не и тази на съветското имперско злато.
Руснаците натоварват златото на различен трен, който би трябвало да се завърне назад в Казан. Според книгата на Волков съкровището се връща непокътнато в града. Но някои историци не са съгласни с това изказване и споделят, че липсват минимум 200 тона от благородния метал.
Местните се питат - с такова голямо благосъстояние в ръцете си, дали чешките бойци са предали всичко на Червената войска, или са икономисали и малко за завръщането си? Според тях чехите са прибрали кюлчета злато във влаковете за Чехия и са тръгнали през Саянските планини, които е съвсем перпендикулярна на Байкал.
Точно по тази остаряла железопътна линия се твърди, че една от композициите дерайлира по рисковото трасе и потъва в дълбоките води на езерото.
Както настояват легендите, златото си е там и до ден-днешен.
Ако питате локалните дали това е мястото, на което " златният трен " е пропаднал, те ще ви отговорят, че зависи кого питате. Хората в Москва не имат вяра на тази история и смятат, че тя е изцяло измислена. Но по-възрастните поданици на Иркутск, които са чували легендите от техните родители, знаят, че нещо се е случило. Освен това старите влакове са били нестабилни.
Според тях обаче Байкал пази добре своите секрети. Дори и опитни водолази към момента не са разкрили злато на неговото дъно. Дали обаче в действителност златото е някъде на дъното му?
Когато изследователската подводница Мир обхожда дъното на езерото през 2009-а година, екипажът намира остатъци от влакова комбинация на 700 метра дълбочина. Те виждат дребни проблясващи частици в почвата, само че не могат да ги доближат, с цел да ги извадят на сушата. Някои се чудят - в случай че това не е злато, то какво е тогава?
В последна сметка всички в този край се питат дали златото е заровено някъде там - на дъното на езерото или в околните гори. По тази причина легендата за изгубеното съветско злато е неизменима част от Байкал и Сибир. Твърде очарователна е, с цел да почине просто по този начин.
Източник: webcafe.bg
Някои са уверени, че златото е заровено вън в полетата на Сибир, а пазачите му са съумели въпреки всичко да откраднат малко от него.
Други настояват, че съкровището лежи на дъното на езерото Байкал.
Историците смятат, че цялото положение е намерено и регистрирано. Това е разказано и в книгата на Сергей Волков, която наблюдава ориста на " златния трен " на адмирал Колчак. Според мнозина обаче написаното там не е правилно - всеки може да напише каквото си желае в книга. Ако обаче търсиш същинската история - би трябвало да чуеш какво мислят хората.
Преди Първата международна война Русия има третия по величина златен запас в света, по-големи са запасите единствено на Съединени американски щати и Франция.
Когато избухва войната, поддръжниците на царя - Бялата армия, местят над 500 тона злато от тогавашната столица Санкт Петербург. Те се притесняват, че тя е доста покрай западната граница на страната, до Казан - огромен търговски град на пътя на транс-сибирската железопътна линия и на към 630 км източно от Москва.
Адмирал Колчак
Червената войска на болшевиките, предвождана от Владимир Ленин и неговия пълководец Леон Троцки, обсажда Казан за да заграби златото. Който получи съкровището, ще има задоволително средства, с цел да заплати за оръжие и бойци и да завоюва революцията.
През лятото на 1918-а, след тежка борба Троцки и Ленин съумяват да завладяват Казан, само че когато бойците от Червената войска тържествено минават по стълбите на банката в града, те намират празни трезори. Съкровището към този момент е на път към Сибир, който към момента не е под контрола на революционерите. Троцки сформира лична влакова комбинация и потегля по следите на златото.
Книгата на Волков е оповестена през 2011-а година. Той самият е историк с огромни знания за Сибир и Байкал. Ако човек чете неговия труд, може единствено да си показа две въоръжени влакови композиции, които се гонят през сибирските гори. Пътят от Сибир до Казан сега е три дни, само че преди век се е равнявал на месеци. Влаковете са били задвижвани от въглищни пещи, които са били зареждани ръчно.
По-важното е, че пътуването е накъсвано от борби, дефицит на гориво, сурови зимни условия.
Заради всеобщия безпорядък нито Бялата армия, нито болшевиките напредват изключително бързо. Преследването припомня тичане с трудности, което се развива като на занимателен каданс.
Няколко месеца по-късно, на половина във вътрешността в Сибир, златото идва в ръцете на военачалник Александър Колчак, новият лидер на Бялата армия. С бойците на Троцки по петите си, той подрежда влакът да отиде още по на изток, колкото се може по-далеч от врага. Влакът стига до Иркутск, търговски град покрай езерото Байкал.
Точно в Иркутск са блокирани чешките батальони, които са наети от Русия, с цел да се борят дружно във войната. Те обаче са закотвени, защото болшевиките превземат западната част на страната и прекъсват пътищата към Европа.
Чешки бойци през 1918 година до трен, покрай езерото Байкал
Чехите обаче желаят да се приберат в родината си и по тази причина, когато влакът със златото идва в Иркутск, те пленяват Колчак и съкровището и го предават на Червената войска като откуп против позволението да си заминат от пристанището във Владивосток.
По това време инфраструктурата в Източна Русия към момента не е толкоз изумена от войната и затова за чехите този маршрут е по-безопасен.
Заговорът се оказва сполучлив - болшевиките взимат златото, разрешават на чехите да заминат и неотложно убиват Колчак, който в идващите 70 години ще бъде представян в учебниците като зложелател на народа.
В Иркутск обаче има съвсем нов монумент на военачалник Колчак. Руските историци очевидно са пренаписали главата, която наблюдава хронологията на революцията. Паметната плоча на монумента гласи, че той се е сражавал за идеалите си и е защитавал съкровището на империята.
Историята на Колчак свършва в Иркутск, само че не и тази на съветското имперско злато.
Руснаците натоварват златото на различен трен, който би трябвало да се завърне назад в Казан. Според книгата на Волков съкровището се връща непокътнато в града. Но някои историци не са съгласни с това изказване и споделят, че липсват минимум 200 тона от благородния метал.
Местните се питат - с такова голямо благосъстояние в ръцете си, дали чешките бойци са предали всичко на Червената войска, или са икономисали и малко за завръщането си? Според тях чехите са прибрали кюлчета злато във влаковете за Чехия и са тръгнали през Саянските планини, които е съвсем перпендикулярна на Байкал.
Точно по тази остаряла железопътна линия се твърди, че една от композициите дерайлира по рисковото трасе и потъва в дълбоките води на езерото.
Както настояват легендите, златото си е там и до ден-днешен.
Ако питате локалните дали това е мястото, на което " златният трен " е пропаднал, те ще ви отговорят, че зависи кого питате. Хората в Москва не имат вяра на тази история и смятат, че тя е изцяло измислена. Но по-възрастните поданици на Иркутск, които са чували легендите от техните родители, знаят, че нещо се е случило. Освен това старите влакове са били нестабилни.
Според тях обаче Байкал пази добре своите секрети. Дори и опитни водолази към момента не са разкрили злато на неговото дъно. Дали обаче в действителност златото е някъде на дъното му?
Когато изследователската подводница Мир обхожда дъното на езерото през 2009-а година, екипажът намира остатъци от влакова комбинация на 700 метра дълбочина. Те виждат дребни проблясващи частици в почвата, само че не могат да ги доближат, с цел да ги извадят на сушата. Някои се чудят - в случай че това не е злато, то какво е тогава?
В последна сметка всички в този край се питат дали златото е заровено някъде там - на дъното на езерото или в околните гори. По тази причина легендата за изгубеното съветско злато е неизменима част от Байкал и Сибир. Твърде очарователна е, с цел да почине просто по този начин.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ