Учените наблюдават изчезнали черни дупки в ранната Вселена
Една от най-загадъчните галактически мистерии от последната година откри своето пояснение. Използвайки мощта на телескопа " Джеймс Уеб ", учените идентифицираха така наречен " дребни червени точки " (LRD) като свръхмлади черни дупки, които са съществували за малко в ранната Вселена и към този момент са изчезнали или еволюирали в други обекти.
Тези обекти бяха открити за първи път през предходната година и провокираха бурни диспути със своето огромно алено отместване и слаба рентгенова и радио-емисия.
Първоначално учените допускаха, че това са дейни галактични ядра - квазари, само че необикновената липса на мощно рентгеново лъчение ги отличаваше от типичните свръхмасивни черни дупки.
Данните от телескопа обаче демонстрират, че LRD са източници на светлина с извънредно висока Доплерова скорост - над 1000 км/секунда - което свидетелства за интензивно въртене на газ към черна дупка.
Чрез събиране на спектри с висока разграничителна дарба за 12 такива обекта, екипите на NASA и ESA доближават до извода, че LRD се намират в млади космически облаци, където акреционните дискове към черните дупки се въртят с голяма мощ.
Силно йонизираният газ в покрайнината обаче гълтам съвсем цялото рентгеново и радиоизлъчване - по тази причина тези обекти наподобяват " невидими " в тези честоти, до момента в който блестят в инфрачервения набор.
Удивителното изобретение е, че тези черни дупки са работили на или покрай така наречен граница на Едингтон - точката, при която радиационният напън стартира да разпръсква околната материя.
Масата им е относително дребна - сред 10 000 и 1 000 000 слънчеви маси - което ги прави млади по отношение на нормалните свръхмасивни черни дупки. След постигане на своя предел, те се трансформират в типични квазари и престават да бъдат LRD - по тази причина не ги виждаме в по-късните стадии на Вселената.
Новото изобретение освен хвърля светлина върху един от най-загадъчните галактически обекти, само че и добавя разбирането ни за това по какъв начин са се формирали първите дейни космически ядра. LRD евентуално са били къс, само че сериозен стадий в еволюцията на черните дупки, който до момента бе незабележим за астрономите.
Тези обекти бяха открити за първи път през предходната година и провокираха бурни диспути със своето огромно алено отместване и слаба рентгенова и радио-емисия.
Първоначално учените допускаха, че това са дейни галактични ядра - квазари, само че необикновената липса на мощно рентгеново лъчение ги отличаваше от типичните свръхмасивни черни дупки.
Данните от телескопа обаче демонстрират, че LRD са източници на светлина с извънредно висока Доплерова скорост - над 1000 км/секунда - което свидетелства за интензивно въртене на газ към черна дупка.
Чрез събиране на спектри с висока разграничителна дарба за 12 такива обекта, екипите на NASA и ESA доближават до извода, че LRD се намират в млади космически облаци, където акреционните дискове към черните дупки се въртят с голяма мощ.
Силно йонизираният газ в покрайнината обаче гълтам съвсем цялото рентгеново и радиоизлъчване - по тази причина тези обекти наподобяват " невидими " в тези честоти, до момента в който блестят в инфрачервения набор.
Удивителното изобретение е, че тези черни дупки са работили на или покрай така наречен граница на Едингтон - точката, при която радиационният напън стартира да разпръсква околната материя.
Масата им е относително дребна - сред 10 000 и 1 000 000 слънчеви маси - което ги прави млади по отношение на нормалните свръхмасивни черни дупки. След постигане на своя предел, те се трансформират в типични квазари и престават да бъдат LRD - по тази причина не ги виждаме в по-късните стадии на Вселената.
Новото изобретение освен хвърля светлина върху един от най-загадъчните галактически обекти, само че и добавя разбирането ни за това по какъв начин са се формирали първите дейни космически ядра. LRD евентуално са били къс, само че сериозен стадий в еволюцията на черните дупки, който до момента бе незабележим за астрономите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ