Как добро и зло може да са опечени от общо тесто?*
Една от най-утвърдените баски писателки гостува у нас за представянето на българския превод на романа ѝ „ Изчакай да превали ”,
„ В сюжета надълбоко е втъкната острата сянка на ЕТА и осъзнаването, че положително и зло може да са опечени от общо тесто.
В дни на трескава социална поляризация поради близката до границите ни война, гостуването у нас на една млада писателка от общество, скрило надълбоко моралните отпечатъци от един най-малко външно към този момент надмогнат там спор, подкани към размисъл за поколенията и виталните пластове след нас, в които още дълго ще не престават да вибрират разтърсващите ни в този момент (гео)политически драми.
Паралелите сред разнообразни страни и времеви изрезки постоянно са условни, само че са неизбежни поради непроменяемо търсещата личното си отражение в околния свят човешка природа.
Писателката Катиша Агире пристигна от другия завършек на Европа, от скътаната в извивката на Бискайския залив Страна на баските, чието споменаване и у нас, и другаде, първосигнално незабавно извиква асоциации с траялата десетилетия наред въоръжена активност на баската националистическа формация ЕТА. Започнала преди време като антифранкистка съпротивителна организация, след това трансферирала терористичната си конструкция против към този момент демократизираната испанска страна, ЕТА мина разнообразни метаморфози, изпълни испанските затвори със свои членове и публично разгласи разпускането си през 2011 година
Но и до през днешния ден белезите от насилието просветват през покрова, който актуалните баски като че ли са хвърлили върху „ това нещо ”. Да, дори заобикалят да изричат и дефинират какво е било и какво е останало – битка за национална или идейна идея, тероризъм, разбойничество, мрежа, оплела в едно убийци и жертви, едновременна нужда и от отмъщение, и от амнистия, и от осъзнаване, че положително и зло могат да са изпечени от общо тесто? ”
*Заглавието е на редактора. Текстът е със съкращение
„ В сюжета надълбоко е втъкната острата сянка на ЕТА и осъзнаването, че положително и зло може да са опечени от общо тесто.
В дни на трескава социална поляризация поради близката до границите ни война, гостуването у нас на една млада писателка от общество, скрило надълбоко моралните отпечатъци от един най-малко външно към този момент надмогнат там спор, подкани към размисъл за поколенията и виталните пластове след нас, в които още дълго ще не престават да вибрират разтърсващите ни в този момент (гео)политически драми.
Паралелите сред разнообразни страни и времеви изрезки постоянно са условни, само че са неизбежни поради непроменяемо търсещата личното си отражение в околния свят човешка природа.
Писателката Катиша Агире пристигна от другия завършек на Европа, от скътаната в извивката на Бискайския залив Страна на баските, чието споменаване и у нас, и другаде, първосигнално незабавно извиква асоциации с траялата десетилетия наред въоръжена активност на баската националистическа формация ЕТА. Започнала преди време като антифранкистка съпротивителна организация, след това трансферирала терористичната си конструкция против към този момент демократизираната испанска страна, ЕТА мина разнообразни метаморфози, изпълни испанските затвори със свои членове и публично разгласи разпускането си през 2011 година
Но и до през днешния ден белезите от насилието просветват през покрова, който актуалните баски като че ли са хвърлили върху „ това нещо ”. Да, дори заобикалят да изричат и дефинират какво е било и какво е останало – битка за национална или идейна идея, тероризъм, разбойничество, мрежа, оплела в едно убийци и жертви, едновременна нужда и от отмъщение, и от амнистия, и от осъзнаване, че положително и зло могат да са изпечени от общо тесто? ”
*Заглавието е на редактора. Текстът е със съкращение
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ