Една от най-тревожните тенденции при рака на гърдата е нарастващият

„ Една от най-тревожните трендове при рака на гърдата е възходящият брой на по-младите пациенти “. Това сподели пред БНР доктор Ваня Митова, шеф на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия към Университетската профилирана болница по онкология (УСБАЛО) „ Проф. Иван Черноземски “. Тя обаче бе безапелационна, че въпреки всичко има една позитивна наклонност – усилва се броят на органосъхраняващите интервенции, и в този момент те са три пъти повече спрямо предходни години.

Броят на болните от рак на гърдата нараства с всяка минала година, а анализът на данните демонстрира, че над една четвърт от всички пациенти с тази диагноза у нас са били оперирани точно в отделението, ръководено от доктор Митова.

По думите й честотата на болестта в целия свят се усилва с към 0,5% годишно през последните четири десетилетия, а прогнозите са още по-тревожни – до 2030 година се чака световно нарастване на смъртността от рак на гърдата с 12,4%.

За страдание, неналичието на настоящи и систематизирани национални данни след преструктурирането на Българския народен раков указател затруднява цялостния разбор на обстановката в страната, показа онкохирургът.

„ Подмладяването “ на заболяването в действителност е доста тревожно, акцентира доктор Митова. По думите й, най-младата пациентка, която са лекували в отделението, е единствено на 23 години. Тя уточни, че нараства броят на по-младите пациенти, а анализите сочат, че има двойно нарастване на дамите под 30 година, на които се слага тази диагноза.

„ Ако преди от рак на гърдата боледуваха най-вече дамите над 50 години, в този момент това не е по този начин, усилват се болните и във възрастовата група 41–50 години, растежът при тях е от към 12% по отношение на предишни интервали “, добави специалистката.

Тези неподходящи промени съгласно доктор Митова са явен сигнал, че е извънредно време да се създаде и вкара ефикасна национална тактика за битка с рака на гърдата, включваща скрининг и по-добра организация на здравната система.

„ Трябва да се прави разлика сред народен популационен скрининг и профилактична активност, тъй като такава има, тя е доста основна, това са две радикално разнообразни неща “, сподели доктор Митова.

„ Длъжници сме на целия български народ. Не съумяваме да организираме съответна национална скринингова стратегия, а е извънредно тревожно, че в 21-ви век България е единствената страна в Европейски Съюз, която към момента няма такава “, уточни още онкохирургът.