Емили Блънт: Имаме огромен проблем с доброволната цензура
Една от най-търсените и горещи актриси в света готви популярно завръщане с няколко топ плана през тази година. Това е Емили Блънт, която ще добави класа и хубост на две дълго чакани продължения, които чакаме и в българските кина - „ Дяволът носи Прада 2 “ и „ Круиз в джунглата 2 “. Освен това тя ще бъде звезда и в новия, към момента неозаглавен, филм на Стивън Спилбърг. Емили блесна и в „ Англичанинът “, както и с основната женска роля в историческата мегапродукция на Кристофър Нолан за „ бащата на атомната бомба “ Робърт Опенхаймер. Блънт обожава зрелищните, наситени със съспенс филми и съчетава секс със жанр в екшъни, трилъри и научна фантастика. Тя придава класа на множеството планове, в които взе участие. Блънт произлиза от аристократично семейство от Обединеното Кралство и още в ранно детство демонстрира артистичен капацитет. Участва в продукции като " Сикарио ", " На ръба на утрешния ден ", " Дяволът носи Прада ", " Агенти на ориста ", " Върколакът " и други През 2018-а година получи аплодисменти и високи оценки за играта си в " Мери Попинс се завръща4.
- Емили, правилно ли е, че за малко сте щяла да се разделите с ролята във към този момент паметния престъпен трилър „ Сикарио “?
- Така е. Сценаристът Тейлър Шеридан ми описа, че един вложител му е предложил да даде повече пари за бюджета, само че при изискване, че моята роля се извършва от мъж. А това щеше да наруши цялата динамичност на историята. Просто имаше нещо неизмеримо, че този облик в средата на подобен яростен роман за наркокартели и Централно разузнавателно управление на САЩ е женски. И това беше добре за кино лентата. Радвам се, че го направихме по първичния план и стана подобен шлагер.
- Задълбочава се дебатът за приликите и разликите сред Съединени американски щати и Англия и надлежно сред англичани и американци. Вие идвате от Острова, родена сте в Лондон, само че максимален триумф постигнахте в холивудски суперпродукции. Как гледате Вие на тази полемика, която към този момент превзема толкоз доста браншове от публичния живот?
- Моите персонални наблюдения са, че американците са доста по-открити, по-отворени. Има нещо съвсем декламаторско и демонстративно в метода, по който те показват страстите си. Това е един стандарт, учреден на действителността. Британците сме по-затворени, като че ли потискаме вътрешния си живот в обществените си връзки. Ние не сме толкоз положителни в самооценката. Не сме толкоз отворени и открити, не се допираме доста по време на диалози. Има доста образци. Ако прекарваш доста време в Америка става по-лесно да изиграеш американски облик. Попиваш звуците и силите, всичко. Но акцентите са ужасно сложни. Когато се приготвям за роля с американски акцент приказвам по този начин през целия ден. Постоянно съм с акцента и отвън снимачната площадка. Само по този метод мога да се оправя.
- Как тези разлики се отразяват на шоубизнес?
- По разнообразни способи, само че би трябвало да кажа, че колкото повече време работя, толкоз повече тази промишленост ми наподобява на пазарище за месо. Такъв е характерът на нашия бизнес. Зад блясъка се случват доста тревожни и мрачни процеси. В последно време просто завесата се подвигна и видяхме какво се случва. Дано да е за положително. Вижте, да вземем за пример, годишните кино награди - хора се събират и те правят оценка. Решават дали това, което си направил въобще коства нещо. Не е това повода да правиш кино. Ако мислиш за премиите ще се разконцентрираш и евентуално ще се провалиш.
- Какви други проблеми сте забелязала?
- Може да звучи необичайно и парадоксално, само че в бизнеса ни е цялостно е с пуритани. Винаги някакви крайности, няма баланс. Не би трябвало да се подлагаме на доброволна цензура. Киното се нуждае от заостреност и провокация. От мръсни смешки, от самоуверен комизъм. Затова аз одобрявам Рики Джървейс - - той има тъкмо това възприятие за комизъм, което аз одобрявам и което доста хора биха определили като погрешно.
- Имате ли комплекси от предишното, от детството?
- Като дребна заеквах в действителност съществено. Беше ми огромен проблем. Децата ми се подиграваха, усещах се изолирана. Но в последна сметка се преборих със заекването. Изисква се воля и поддръжка от околните. Има специалисти, които те водят по пътя на оправянето. Човек, който заеква няма от какво да се срами. Всеки може да се оправи. Уверено споделям, че 100% има светлина в тунела за всеки човек, който има проблеми със заекването.
- Как отглеждате двете ви деца с вашия брачен партньор и кино сътрудник Джон Кразински, който ви режисира в „ Нито тон “?
- Искаме да имат обикновено детство и отлагаме до последно действителността, че имат известни родители, работещи в киното. Децата не гледат нашите филми. Дори не ме харесват с грим. Аз желая да съм тяхната майка, а не известната актриса Емили Блънт. Странно е и не постоянно съумяваме, само че се стараем. Преди време една съученичка на огромната ми щерка споделила с нея, че съм звезда. И тя ме попита: „ Ти известна ли си? “ Ние въобще не използваме тази дума - „ прочут “ - в нашия дом. Не приказваме въобще за това. С Джон не желаеме дъщерите ни да израснат с възприятие за привилегия и да се считат за по-специални, по-важни от другите. Искаме да са като другите деца. Моята задача като майка беше да предпазя дребните си деца от ужасните неща, които станаха, изключително след 2020-а и да запазя фамилна конюнктура, в която те да са щастливи и да не престават да желаят да играят нехайно. Трябва да ги вардя и се посветих на това. Вече си давам сметка какъв брой скъпо е било това време на заедност. Просто всички у дома се грижим за щастието си.
trud.bg
- Емили, правилно ли е, че за малко сте щяла да се разделите с ролята във към този момент паметния престъпен трилър „ Сикарио “?
- Така е. Сценаристът Тейлър Шеридан ми описа, че един вложител му е предложил да даде повече пари за бюджета, само че при изискване, че моята роля се извършва от мъж. А това щеше да наруши цялата динамичност на историята. Просто имаше нещо неизмеримо, че този облик в средата на подобен яростен роман за наркокартели и Централно разузнавателно управление на САЩ е женски. И това беше добре за кино лентата. Радвам се, че го направихме по първичния план и стана подобен шлагер.
- Задълбочава се дебатът за приликите и разликите сред Съединени американски щати и Англия и надлежно сред англичани и американци. Вие идвате от Острова, родена сте в Лондон, само че максимален триумф постигнахте в холивудски суперпродукции. Как гледате Вие на тази полемика, която към този момент превзема толкоз доста браншове от публичния живот?
- Моите персонални наблюдения са, че американците са доста по-открити, по-отворени. Има нещо съвсем декламаторско и демонстративно в метода, по който те показват страстите си. Това е един стандарт, учреден на действителността. Британците сме по-затворени, като че ли потискаме вътрешния си живот в обществените си връзки. Ние не сме толкоз положителни в самооценката. Не сме толкоз отворени и открити, не се допираме доста по време на диалози. Има доста образци. Ако прекарваш доста време в Америка става по-лесно да изиграеш американски облик. Попиваш звуците и силите, всичко. Но акцентите са ужасно сложни. Когато се приготвям за роля с американски акцент приказвам по този начин през целия ден. Постоянно съм с акцента и отвън снимачната площадка. Само по този метод мога да се оправя.
- Как тези разлики се отразяват на шоубизнес?
- По разнообразни способи, само че би трябвало да кажа, че колкото повече време работя, толкоз повече тази промишленост ми наподобява на пазарище за месо. Такъв е характерът на нашия бизнес. Зад блясъка се случват доста тревожни и мрачни процеси. В последно време просто завесата се подвигна и видяхме какво се случва. Дано да е за положително. Вижте, да вземем за пример, годишните кино награди - хора се събират и те правят оценка. Решават дали това, което си направил въобще коства нещо. Не е това повода да правиш кино. Ако мислиш за премиите ще се разконцентрираш и евентуално ще се провалиш.
- Какви други проблеми сте забелязала?
- Може да звучи необичайно и парадоксално, само че в бизнеса ни е цялостно е с пуритани. Винаги някакви крайности, няма баланс. Не би трябвало да се подлагаме на доброволна цензура. Киното се нуждае от заостреност и провокация. От мръсни смешки, от самоуверен комизъм. Затова аз одобрявам Рики Джървейс - - той има тъкмо това възприятие за комизъм, което аз одобрявам и което доста хора биха определили като погрешно.
- Имате ли комплекси от предишното, от детството?
- Като дребна заеквах в действителност съществено. Беше ми огромен проблем. Децата ми се подиграваха, усещах се изолирана. Но в последна сметка се преборих със заекването. Изисква се воля и поддръжка от околните. Има специалисти, които те водят по пътя на оправянето. Човек, който заеква няма от какво да се срами. Всеки може да се оправи. Уверено споделям, че 100% има светлина в тунела за всеки човек, който има проблеми със заекването.
- Как отглеждате двете ви деца с вашия брачен партньор и кино сътрудник Джон Кразински, който ви режисира в „ Нито тон “?
- Искаме да имат обикновено детство и отлагаме до последно действителността, че имат известни родители, работещи в киното. Децата не гледат нашите филми. Дори не ме харесват с грим. Аз желая да съм тяхната майка, а не известната актриса Емили Блънт. Странно е и не постоянно съумяваме, само че се стараем. Преди време една съученичка на огромната ми щерка споделила с нея, че съм звезда. И тя ме попита: „ Ти известна ли си? “ Ние въобще не използваме тази дума - „ прочут “ - в нашия дом. Не приказваме въобще за това. С Джон не желаеме дъщерите ни да израснат с възприятие за привилегия и да се считат за по-специални, по-важни от другите. Искаме да са като другите деца. Моята задача като майка беше да предпазя дребните си деца от ужасните неща, които станаха, изключително след 2020-а и да запазя фамилна конюнктура, в която те да са щастливи и да не престават да желаят да играят нехайно. Трябва да ги вардя и се посветих на това. Вече си давам сметка какъв брой скъпо е било това време на заедност. Просто всички у дома се грижим за щастието си.
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ