Минималната заплата скача до 1213 лв., но спорът остава
Една от най-старите и най-болезнени полемики в българската икономическа и обществена среда още веднъж изплува на дневен ред –. Тя постоянно е била мерило освен за приходите на стотици хиляди работещи, само че и за дълбоките разграничителни линии сред работодатели, синдикати и страна.
През предходната година беше признат механизъм , който фиксира минималната работна заплата на 50% от междинната брутна за страната. Така от 2025 година размерът ѝ ще бъде 1213 лева . Но вместо да донесе успокоение, „ автоматизираната формула “ отприщи нова вълна от неодобрение.
Зам.-председателят на Мария Минчева не спести рецензиите: „ Това не е механизъм, а един параметър, прибавен върху статистика. Числото е закрепено – нито стотинка нагоре, нито надолу. А главният проблем е самата формула, която би трябвало да отпадне. “
Тези думи разкриват същността на дебата – дали България се отхвърля от еластичност в името на механично тъждество. Работодателите предизвестяват, че автоматизираното връзване на минималната със междинната заплата ще изкриви цялата система на възнагражденията. Ако всяка група в обществения бранш получава заплата, изчислена като % от междинната, кой в последна сметка ще взема „ междинната “?
Минчева уточни и по-сериозен небосвод – европейската инструкция . България би трябвало да рапортува до края на годината, че я е приложила, другояче санкцията ще е 16 000 евро на ден . Това слага страната сред чука на европейските условия и наковалнята на вътрешните несъгласия.
От другата страна на барикадата стои синдикалният водач Димитър Манолов, който вижда най-големия недостатък в самото разбиране „ междинна работна заплата “ . За него тя е чисто статистическа големина без действително наличие : „ Работещите над междинната са едвам към 20%. На доста места минималната ще се залепи за междинната. Така стигнахме под кривата круша, влачейки и нашите, и вашите пороци. “
В думите му прозира отчаяние – вместо механизъм за правдивост , формулата рискува да се трансформира в заблуда за тъждество.
Така дебатът се връща там, откъдето постоянно е започвал – какво е заслужено заплащане и кой има право да го дефинира. Въпросът не е единствено за цифри, а за баланс сред страна, работодатели и синдикати. Дали България ще откри излаз от „ блатото “ , или ще остане в клопката на автоматизирани решения , зависи не от статистиката, а от политическата воля.
Присъединете се към нашия
Стара планина още веднъж да се назовава Балкан, желаеха от „ Българска мяра “
